Нека да разгледаме общото състояние на тялото на Исус, за да може всеки да погледне като в огледало и да прецени дали това, което прави е разумно или се налага да има промяна в посоката.
Божието слово не се разбира по плът, не се разбира по човешки, не се разбира религиозно; то се разбира духовно. Затова не можете да го изучите в библейско училище или богословски университет.
Има много хора, които цитират четвърта глава от Ефесяни и казват: "Ето, тук се споменават пастири и учители, това е нашият дар." Нека разгледаме тази тема, която засяга всички нас в нашето ежедневие.
В днешно време пратениците, които ние знаем, че съществуват от Библията и са от съществена важност за събранието на бога, са много трудни за намиране. Има хора по амвоните, които се наричат пратеници, но не живеят като такива.
Обикновено сме свикнали да говорим за противоположния пол с впечатление, но тук ще говорим за духовното, където външния вид на човека е без значение, което и ясно се вижда от факта, че никъде в новия договор не се говори по темата.
Идването на святия дух се празнува не като си спомняме за деня на петдесятница, а като го приемем в себе си и живеем с него като приятели. Това е което той иска.
Когато говорим за отстъпление най-често хората си представят как един вярващ оставя християнството и се превръща в пияница или будист, или мюсюлманин — той е отстъпник. Но днес ще говорим за друго отстъпление, за отстъплението от заповедите в Библията, от наредбите на бога.
Кое е истинското божие събрание и какво са всъщност днешните християнски църкви? Къде е свободата на вярващите да вършат добро и да служат на бога? Защо всеки си мисли, че го прави, дори и това да не е така? И може би най-съществено, има ли решение на тези въпроси?
Църковното и духовното в християнството са две различни неща и причината за това е човека. Духовното е това, което идва от бога, а църковното е човешкото – това което човек а свикнал да прави. Как тогава да разграничим дали сме духовни или плътски?