Обикновено сме свикнали да говорим за другия пол с впечатление, но тук ще говорим за духовното, където външния вид на човека е без значение, което и ясно се вижда от факта, че никъде в новия договор не се говори по темата.

Една от големите опасности за вярващите е отпадането от простотата на помазания, отпадане от елементарните, ясни, естествени неща в бога.

Идването на святия дух се празнува не като си спомняме за деня на петдесятница, а като го приемем в себе си и живеем с него като приятели. Това е което той иска.

Когато говорим за отстъпление най-често хората си представят как един вярващ оставя християнството и се превръща в пияница или будист, или мюсюлманин — той е отстъпник. Но днес ще говорим за друго отстъпление, за отстъплението от заповедите в Библията, от наредбите на бога.

Кое е истинското божие събрание и какво са всъщност днешните християнски църкви? Къде е свободата на вярващите да вършат добро и да служат на бога? Защо всеки си мисли, че го прави, дори и това да не е така? И може би най-съществено, има ли решение на тези въпроси?

Църковното и духовното в християнството са две различни неща и причината за това е човека. Духовното е това, което идва от бога, а църковното е човешкото – това което човек а свикнал да прави. Как тогава да разграничим дали сме духовни или плътски?