Ако искаме да опишем нуждата от превод на Библията, то трябва непременно да опишем мотива за него, и мотивът е следния: Библията не говори за църкви. Това обаче е оригиналът на библията, А НЕ НЕЙНИТЕ ПРЕВОДИ ПО СВЕТА. Преводите по света са всеки един до друг с изместен фокус, с цел да поставят фокус върху нещо, което не съществува в Библията, в нейния оригинал, и това са църквите. Но вие ще кажете, че думата църква се среща в библията толкова много пъти и в единствено и в множествено число, и това е така, защото вие ползвате модела за превод направен по време на реформацията и контрареформацията, и феодалното робство на една организация, която се е сраснала с държавата още от 4 век. Да, вече много столетия съществуват организации, които оформят доктрините още преди превода, тъй като в онова време не се налага превод, понеже така или иначе библията се познава само от свещениците, които могат да утвърждават своето превъзходство над останалите денем и нощем.

По време на реформацията обаче това предимство се отнема и учениците получават пряк достъп до писанията, но не съвсем, където е и ключа, че те получават преводи, които директно утвърждават елит, който вече е навикнал на кралско отношение към него. Така елитът получава необходимите му преводи, както католиците, така православните, така и протестантите, и вие просто продължавате да слушате, че елитът има всяко право дадено от небесата, а това не е така. Този алгоритъм, ако щете, се използва с пълна сила и до днес, и нищо не се е променило през изминалите хилядолетия, и дори до днес преводачите с пълна сила крещят, че техните преводи са направени по тяхната си църковна традиция, и ги превръщат в сатанински преводи, в които божието и сатанинското са смесени. 

Ако отидете в книгата Откровение, можете да видите, че сам господарят Исус нарича синагогата сатанинска, и хората вътре, които се наричат юдеи, ги обявява за не-юдеи. Тоест там, в синагогата имало хора с претенции да са юдеи, но всъщност били просто потомци по плът на Авраам, и тяхната организация била сатанинска. Нищо по-различно няма в църквите, които са сатанински организации, понеже те се противят на словото на бога и на духа на бога постоянно, което е невероятно, понеже хем го проповядват от амвоните, хем реално не го искат. Те си имат техните си литургии, които са измислени за техните хора, за да са доволни, и да дават дарения и съгласие, като често съгласието е по-голямо, а парите идват направо от държавите, тоест от данъците. Те започват да преподават сатанински доктрини, които нямат нищо общо с бога баща на господаря Исус помазания и да ги смесват с божието слово, и често преиначават самото слово и значението на думите. Основното, което те грешат е, че си дават авторитет, който е толкова голям колкото авторитета на земните царе, които издават каквито си искат заповеди, и не само че очакват покорство, но и го изискват, често дори до смърт през вековете. Така те се превръщат в някакъв вид божества, и от там – служители на Сатана, защото правилата и заповедите на бога са в Библията и никога не я напускат. Там в библията ние сме братя и сестри и нищо друго. Ако Паулос говори за власт, той говори за власт не над учениците, а за тяхното изграждане, точно както аз сега ви казвам истината, без от това да произлиза власт, освен тази в самото слово. Ти можеш да послушаш, можеш и да не послушаш, и никой не може да ти каже нищо, но накрая ще ти се поиска сметка. Ти знаеш това – когато застанеш пред бога и пред агнето, ще ти се поиска отговор, и тъй като властта на бога е над всеки и над всичко, отговорът ще бъде получен, и от това ще произлезе наградата на човека пред бога, ако е успял да опази вярата докрай.

Не-сатанински преводи на библията, в които сатана няма дял, все още не съществуват, но тече тяхната разработка. Това са преводи, които премахват сатанинските изкривявания на писанията, превеждайки всяко нещо както трябва, започвайки с името на бога и на Исус. Всяко изкривяване обаче започва с търсене на точният оригинал, защото хората се опитват да рушат и него. Кои хора? Сатанинските служители, които се представят за божии служители, пастори и богослови, но които с лекота променят писанията, и хвалят преводи, които утвърждават тяхната власт и авторитет. Следователно, за да може един ученик на Исус да направи истински превод на божиите писания, той трябва да е повикан за това, и когато е повикан за това, той няма да може да върши нищо друго, докато не извърши превода, и мога да ви свидетелствам, че един превод е много години, каквото и да ви говорят. А това, което сатанинските служители правят е, че те преписват един от друг същите неща, толкова удобни за всички. Един истински превод ще ви коства целия ви живот, напълно целия, ще ви коства всичко, защото съпротивата към него ще направи труда ви непосилен.

Преводът, който е в ръката ти, който ти си си купил от някоя църква, или книжарница, е сатанински, защото маха фокуса от Исус божият син и го слага върху спасението в тези сатанински организации, наричани църкви, които буквално малтретират библията, всеки по своему, но после те задължават да спазваш техните измислици, а на словото не поглеждат. За да се сдобиеш с превод, или трябва да чакаш още години, или да започнеш сам да превеждаш, ако небето така иска от тебе.
Нека да видим, какъв трябва да си, за да можеш да превеждаш.

Преводачът преди всичко е ученик на Исус божият син, от Назарет в Галилея, който умря и оживя за нас, и който се възнесе отдясно на бога баща. Той не е Исус Христос, нито е Бог Отец, нито е Святия Дух. Той е Исус помазания божият син от Назарет в Галилея, и богът нашият баща, и святият божи дух. За да можеш да превеждаш трябва да можеш да разбираш горното изречения без проблеми. Трябва да разбираш, че не е нито църква, нито синагога, а събранието на бога от хора свободни в помазания, които вършат всеки лично волята на бога, а не ничия друга, и никой не ги съди за това, а напротив, ги подкрепя. Следователно преводачът е човек, който подкрепя останалите в тяхната свобода в помазания. След това разбира се трябва да познава езикът на библията, който е гръцки, и езикът за превод, но по начин, по който е научен от небето, а не от хора и техните университети, защото за духовното плътското е безполезно, каквото и да ви говорят. След това трябва да можеш постоянно да слушаш гласа на духа, на святия дух, за да може той да те коригира, когато не си прав и да те учи, или поощрява при нужда.

Събранието на бога е неотменима част от нашия живот, и ти би бил блажен, ако имаш поне няколко човека, които са с тебе и ти помагат, и ти на тях, във живота с бога, във превода, и в ученичеството. Ако си сам не е фатално, Аврам не е имал много утеха по плът, но е бил с бога, и все пак е чудесно ако имаш хора в единодушие, защото дори да си или не си преводач, ние сме повикани да дадем живота си един за друг. Общо събрание, общи молитви и споделяне на словото, както и на новостите от превода, виденията, сънищата, изцеленията и чудесата, както и общението с духа, винаги са били и ще бъдат извор за надежда за нас повярвалите в Исус, че той не ни е оставил, или забравил, въпреки нашите слабости, с които се борим. Има и още нещо, преводачът трябва да е пророк, или пратеник. Нека да го покажа от писанията. Според Паулос и Камък, и останалите автори, писанията са написани от святите пратеници и пророци водени от святия дух, нищо по-малко, и освен това те са били святи божии хора. За да можеш да разбереш точно и ясно написаното от тях, трябва да си пророк или пратеник, или и двете, и основателно може да се каже, че трябва да си старейшина в събранието. Не такъв измислен университетски църковен измамник, а истински старейшина, който познава бога, слуша гласа му, съди справедливо, разбира словото, и има семейството си в пълен духовен порядък. Ако търсиш по-големите дарове, и търсиш да пророкуваш, ти си на прав път, но знай, че в църквите можеш да пророкуваш само лъжи, които хвалят местният феодал.

То е завинаги, ти повече няма да бъдеш нищо друго освен ученик и преводач, винаги ще има още нещо за превод, цели книги, или отделни пасажи. Превеждай подред, но докато се учиш превеждай както богът те води. Когато той те повика за истинският превод, ти ще го разбереш, а дотогава превеждай без претенции, но никога не спирай да работиш. Изучи си граматиката, морфология, фонетика и синтаксис, и едно мое любимо четиво за много години беше старогръцко-българският речник, когато си легна. Четеш или подред, или както вярваш че това е правилно за днес, както святият дух те води. Това не означава, да не четеш Библията, а към нея да добавиш и граматиката и речникът.

Оригиналните езици на библията са еврейски и гръцки в една стара негова форма, която днес наричаме койне, което след малко ще обясня. Еврейският език търпи поне една голяма реформа, като евреите изоставят своята оригинална азбука, която е дериват на финикийската, от която дериват е гръцката, латинската, и оттам българската с различни добавки. Мойсей най-вероятно е писал с такива букви, само със съгласни, финикийците също не познават гласните, те са добавени от гърците. При преминаването на сирийски букви, след плена, те трябва да нагодят едните букви към другите, и това е техен проблем и до днес, когато намерят стар текст с финикийска азбука. Така че това, което днес виждате, че са еврейски букви, не са, те са сирийски, и заради тях евреите изоставят средиземноморската цивилизация, за да се преместят на изток, накъдето толкова обичат. Освен това са ни останали много малко ръкописи от 10 век нататък, тоест те са отделени от времето на Мойсей с три хиляди години и силно корумпирани. Затова аз намерих за подходящо да превеждам от Септуагинта, но не от всяка септуагинта, защото някои от тях също са силно корумпирани, но намерих за много вярна Комплутенската полиглотска библия, в която има гръцки текст, който е чудесен, и който е много пълен и точен. За новото завещание окончателно е Елзевир 1624 година, това са двата най-верни текста, и който ги е преписвал е показвал вярност към бога и към Исус.

Църковните традиции са наставления, от починали хора, или доктрини измислени от тях, които църковните организация са приели за божие слово, но те не са, а са сатанинско слово смесено с божие слово, чиято цел е да заведе християните в суетна безполезност за цял живот. Много пъти тези хора не осъзнават този факт и считат, че това е божието слово, и божията воля. И дори и в днешно време християни постоянно се отклоняват от писанията и отиват в суети, в демонични учения. За да не отидеш там, трябва да пазиш словото на бога в неговата чистота и яснота. Ако там пише, че сме едно, не руши единството, като правиш поредната църква.

Тя се състои в това, че ти отиваш на църква, сядаш и ставаш по заповед десетки пъти, уж от уважение към бога, но всъщност любовта и грижата един към друг се превръщат в един безполезен религиозен спектакъл, който толкова много се харесва на толкова много хора. Той се харесва поради това, че никой няма претенции към тебе да се държиш отговорно. Все едно си баща, но не искаш да гледаш децата си и жена си, и си ги изоставил. Те очакват от тебе действия и грижа, но получават студенина и алчност, да кажем изпивайки заплатата в кръчмата. В истинското събрание не е така. В него ние се грижим един за друг, което е основното, но се грижим духовно, както духът води всеки един от нас, а не плътта. Сега можеш да изпееш песен в духа на бога, но после може да говори някой, който има слово, а после може някой да разкаже видение, или пророчество, от което всеки си прави извод, как да продължи. Всеки следи духовния си живот да е полезен слуга на бога, и на брат си. Слугуването е качество, а не проклятие.