Целта на тази тема не е осъждането на протестантите, но най-вече тяхното пробуждане, което те си мислят, че познават, но всъщност не. В историята на самото протестантство има няколко важни дати, първата е животът на Лутер, и втората, Азуза стрийт, за тези, които я разбират. Тъй като първата води човека към вяра в бога, а втората към потапяне в духа, святия дух. Разбира се можем да отидем още нататък и да споменем хора като Рик Джойнър и цялата плеада пророци и учители на протестантството, които не можаха да видят истинския повик на бога, като мислеха, че той се интересува от техните църкви.

Така че от Лутер до днешното време протестантите са особено заблудени, понеже мислят, че само те са които живеят „сола скриптура“, но това далеч не е така, напротив, тези църкви са развъдник на лицемерието, което е този квас, за който ни беше казано да се пазим от него. Защото останалите религиозни хора си знаят, аз съм католик, пазя католицизма, аз съм православен пазя православието, и да, в него има ритуали и пазене на традициите на техните им мъртви религиозни звезди. И така е в протестантството, ако и да не го виждат. И в реалността проблемите с двуличието са лична дейност, но и обща публична.

В личностен план това са всички актьорски действия на дадения индивид, който не може да различи истина/лъжа, измама/справедливост, и всяка една подобна двойка думи. Защото думите са подменени, техните значения са формални и неистинни. И тези хора знаят това, но не могат да се променят, защото не знаят как, нито искат да знаят как. Те харесват своето състояние, което им дава право да не се променят по образа на бога, защото в църковната среда никой не може да забележи, и защото никой не го изисква, а самите лидери не го ѝ разпознават като двулично, защото те са двулични до мозъка на костите си. Сега, явно е, че ако и да го казвам, никой не може да го види, защото иначе сами биха го видели, и биха се променили, но истината е, че Сатана е заслепил очите им да не виждат нашия призив, а техните лидери с усърдие и пот утвърждават друг техен си призив, свързан с лоялност към техните традиции, а не към божието слово.

В края на краищата християните развиват духовна шизофрения, в която те се лашкат като корабокрушенци между четенето и разбирането на самата Библия и слушането на проповеди от амвоните, които настояват, че тяхното вино е по-добро. Затова и повечето християни спират да изучават библията с цел да изпълнят написаното в нея, и заменят тази цел с изучаване за да се докажат доктрините на „нашата църква“, която естествено е „най-добрата и великата пред бога“, и не знаят горките, че богът не иска техните църкви изобщо, защото той иска вяра и любов. Но вярата и любовта са плодът на духа, а не на църковни еквилибристики и театри. Ако слушаш духа започваш да даваш плод и той е плод на вяра и любов, ако ли не, не. Но тези хора са толкова отдадени на своето си, че го защитават със зъби и нокти, все едно от това зависи техния духовен живот. И после отново четат библията, и там пак няма църкви, в смисъла на религиозни организации с лидер като поп звезда, и после пак на църква с шоумен и местен тип цирково изкуство, но те го считат за свято и духовно изкуство.