Теза: Християнството, като вяра в единственият жив бог, започва от служението на Исус наричан помазаният, от Назарет преди около 2000 години. Той обучава 12 човека, за да бъдат негови свидетели, но не само тях, ако и те да са основните, но също така и голямо множество ученици, евреи от различните колена на Израел. От тях се разпространява божието слово по целия свят. Исус от Назарет винаги говори за писанията пазени от еврейския народ, като за божието слово, той също говори божието слово, и неговите ученици след като приемат духа на бога, говорят божието слово, и на някои от тях е дадено да запишат тези слова/речи и дела, както и част от историята на ранните християни, особено фокусирано върху животът на Симон Камък , и след това на Паулос. Но разбира се не само на тях, но основно. Един от главните проблеми в онова време е юдействането, като повечето християни в Израел пазят закона, и въпреки това пишат писмо, че християните от народите няма нужда да го пазят, освен някои конкретни неща, като да се пазят от блудство, идоложертвено и кръв. Това не означава, че християните могат да крадат или убиват, както ще видим в последвалите писма до различни християни или техните събрания по света (основно от Паулос, имаме и от Симон две писма, и от Юдас и Йоанес, както и от неизвестен ученик, работещ заедно с Паулос, чиито писма се считат традиционно, че са от Лукас, като последният е, който описва живота на християните не само в Ерусалим, но и в римската империя. Обърнете внимание, че няма писма от и до Александрия, или Египет, или Персия, ако и едното писмо да казва, че е писано от Вавилон, като това може да означава дори Ерусалим в иносказателен контекст.)

Антитеза: Християнството през вековете преминава през много трансформации, за да достигне до сегашната „усъвършенствана“ форма, която отговаря на „всичко“ библейско, но и всичко за пред хората. Тъй като събирането на християните ни е заповядано, казват те, то ние сме организирали църкви, в които законно можем да се събираме, да получаваме помощ, или да събираме дарения, както и да си издигаме лидер/и, които да ни учат, за наше добро.

Изследване на казуса: Първоначално християните просто следват Исус, където той и да отиде, но той никога не напуска териториите на древния Израел, ако и по негово време това да са окупирани територии от Римската империя, която наследява териториите на Македонската империя(която се разделя на четири части, но римляните не достигат до Индия) и той да може да пътува свободно в цялата империя(или където си иска, понеже той е господарят). Неговата цел е Израел да види и да слуша своето спасение.„ А той отговори и каза: „Аз съм пратен само при загубените овце от дома на Израел“. И тези, които са повярвали в него, докато той е на земята, вървят след него, а той обикаля и върши своите велики божии дела и говори своите велики божии думи. Нито повече, нито по-малко. За това може да се каже, че християнството в това време е да следваш Исус, където и той да отиде. „ И когато те вървяха по пътя, някой му каза: Господарю, ще те последвам, където и да отидеш. Исус му каза: „Лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а синът на човека няма, къде глава да подслони.“ Това може да е било предизвикателство за много хора, тъй като всеки от тях е имал различни дела в живота си в този момент: оженил се е, омъжила се е, работата го чака, кариерата, има да храни три деца, покривът на къщата му капе, колата иска ремонт и фирмата ти иска 2000 кинта/2 бона, попада ти добра сделка и трябва да вземеш заем, за да можеш да си я позволиш, и какво ли още не – нямат свършване делата на хората до самата им смърт. Но ако по онова време последваш Исус, получаваш спасение и си учен на божието слово, което е вечно : „Небето и земята ще преминат, но моите думи няма да преминат, казва господарят Исус на учениците си“. Освен това виждаш неговите велики дела, които земята никога до тогава не е виждала, и това не са чудеса за изтребване на народи, а са чудеса за излекуване, освобождаване от демони/божества, оживяване от мъртвите, все величия на божията любов и състрадание към който и да е човек по земята, който вярва в неговия син Исус. „Тогава в отговор им каза: „Идете, и разкажете на Йоан това, което видяхте, и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват оживени, и на сиромасите се обявява добрата/радостната вест.“ Но той обикаля, и те обикалят, и му помагат някои от жените, се казва, и разнородно множество от хора, които вървят след него, за да го слушат и да се лекуват от болестите и немощите си. Това е било грандиозна картина, изключително величествена, и точно тя е описана в писанията, които днес наричаме Библията. И учениците попиват всичко, което той казва и ги учи, и върши, и им заповядва те да говорят и вършат същото. И това е учението на господаря Исус. Няма нищо друго. Трябва разбира се непременно да кажем, че всичките му дела и думи са описани пророчески в Старото завещание/договор, където всички пророци говорят за него, и предсказват неговата смърт, погребение и оживяване от мъртвите на третия ден. Следователно през своето време на земята той едно по едно изпълнява всички неща казвани за него в закона и пророците, и псалмите/песните. Например: „И кост негова няма да се счупи“ се изпълнява на кръста. И това е всичко, което виждат учениците му, нищо друго.

Има една тъмна страна на историята, в която участват тези юдеи, които не са повярвали в него. Нека да обясня. Израел постоянно се отклонява от истината, но в един момент съвсем и то не като се покланя открито на различни богове, което той така или иначе прави много време, но той започнал да се прави, че се покланя на бога, а през това време си измисля собствена система на поклонение. Каква е целта? Обичайната, една група хора искат да вземат властта и да се облагодетелстват по всеки възможен начин от народа. И тяхното настъпление започва много преди идването на господаря на земята: те вече имат синагоги по цялата планета(колкото те са я познавали). Но какво е синагогата, освен отклонение от истината? Защото в закона на Мойсей е определено точно: свещениците обучават народа, а не някой друг (фарисеите, книжниците или иродиадите). Свещениците трябва да обучават народа на словото на бога, а фарисеите започват обучение в Талмуд-а, Мишна, и прочее човешки измислици (тези идеи са записани по-късно, но вече са били сред юдеите устно). Така че когато господарят идва при тях и им свидетелства за себе си, те са в ярост и искат да го убият, и това е тяхното постоянно поведение. (виж Лука 4 глава) И това остава тяхното състояние дори до днес, ако и да има наистина много повярвали в Исус евреи през онова време, както и през всички векове дори до днес. И следователно синагогата, като еврейската религиозна организация отрича Исус дори до днес, това е. И те имат някаква власт тогава, ако и да са поробени, и оттам започва кроенето на заговор против господаря за неговото убийство чрез ръката на римляните. И те го убиват според предреченото в писанията, но той оживява на третия ден според същото слово, и се явява на много хора, като им заръчва да пазят неговото учение и да го занесат по целия свят. Учениците претърпяват много гонения в Ерусалим, и доста от тях се пръсват по околните страни, където свидетелстват за Исус и оживяването от мъртвите. Обърнете внимание, че не те знаят нищо друго освен казаното от Исус и закона, и пророците, като на някои от тях след това им е дадено да запишат вдъхновени думи, както беше вече споменато. Това е единственото, което ние имаме дори до днес – Библията. Независимо, че тя не е една книга, а 66 книги, те не се пазят поотделно, но заедно и всички християни са наясно, че това е божието слово. И точно тук става повторението на историята: християнството осиновява системата на синагогата: религиозна организация, която има нарочна сграда, за някои храм, светилище, за повечето просто молитвен дом, или както и да го наричат, те се опитват да подмамят християните да участват в тези организации. И те масово се тълпят там. Този тип организирано „ходене на църква“ не е каквото пише в Библията, в която взаимоотношенията са поставени на основното място, а не организирането. И под взаимоотношения писанията ни учат, че ние сме синове и дъщери на всемогъщия бог, и поради това че „богът е любов“, ние сме извикани да живеем във вяра и любов. В християнските църкви обаче цари беззаконието: от бегли усмивки и „слава на бога“, до пълно безразличие, като в православието и в останалите организации може да достигне до пълно непознаване и нежелание да се познава някой. Сега, това е нормално за един храм на боговете. Тъй като те не са богове, човек избира как да служи на това, което си е направил. Възможно е основателят на дадено поклонение на някой демон, както казва Библията, да е измислил и самото поклонение. Затова и всички идеи си приличат: шествия по улиците, свещи, и разни плодове на земята, и разбира се тамян, много тамян. И естествено храм, златен, величествен, скулптури, картини, скъпи камъни – дворци за поклонение. Обаче на нас християните не ни е позволено да имаме храмове, понеже ние сме храмът на живия бог и божият дух живее в нас, следователно храмът не може да отиде в храма на поклонение, това е тъпо и дори богохулно. Подобно на това обаче се е случвало в Ерусалим по времето на учениците, които са били юдеи и са се покланяли на бога където и да е, но това е включвало и самият храм на бога там. Нека да обясня: този храм, построен първо от цар Соломон, е бил единственият в целият свят, и ако някой иска да дойде да се поклони, той трябва да дойде в Ерусалим така или иначе. Когато Исус е на земята, той също влиза в храма (наново построен от Ирод), но казва, че ако разрушат този храм, тоест неговото тяло, той ще го изгради/издигне за три дена. И по негов пример християните влизат в храма на бога в Ерусалим, докато той съществува. След това той е разрушен до основи и дори до сега го няма. И никой няма право да построи храм на бога където си иска, защото в закона на Мойсей ясно е посочено къде и как трябва да бъде построен. (В действителност евреите/израилтяните днес се опитват да построят третия храм, но това е друга тема.) Това разрушение е станало в 71-ва година след раждането на помазания, и довежда до пръсването на евреите по целия свят. И те разбира се отиват по света със своите синагоги, и смятат, че това е тяхната вяра, но не виждат, че Авраам не е строил синагоги. Строил е олтари, но това е, за да може да жертва жертвени животни на тези олтари. Обаче Исус е жертвата за нас, той е агнето заклано за нас веднъж и завинаги, така че ние не строим вече олтари. Следователно ние строим в духовното, като се изграждаме заедно в духовен храм на бога. Е да, ама не! Християните престанаха да го правят преди много време, оставиха единството на вярата, всеки си направи някакво негово поклонение, и целта е винаги една и съща: група хора се издигат и искат цялата власт и пари, и контрол над дадената група християни (колкото може повече), но техните мозъци са промити да считат, че това е волята на бога. Но тя не може да е такава по обяснени вече причини. И християните не спират да строят и да събират данъци от идващите, ако и това да не е справедливо, нито така е написано в писанията. Там е написано, че събраните дарения служат на нямащите, вдовиците, сираците, и служителите, и на всеки в нужда, но не и за да се строят замъци, или да се дават заплати, или премии. Винаги можеш да дадеш на някой служител нещо, ако така искаш, но той не може да изисква от тебе нищо, защото „работникът заслужава прехраната си“, а не лукса си. Така че купи му сандвич, но купи и на другия гладен, това е. Колко може да се даде на папата? Той си има, не му давай нищо, дай на гладния. И тук стигаме до основата: писанията са за пазене, и това започва от новото завещание/договор. От старото завещание/договор можеш да видиш изключителни истории, поучителни, вълнуващи, въздигащи вярата, но изпълнението е на новото завещание, започвайки от Матей и стигайки до Откровение. Можем ли да добавим църковните отци в нашето изучаване? Не, е краткия отговор. Църковните отци призовават християните да правят църкви и да слушат небивалици вместо истина. Те правят каламбури от истина и небивалици, и после те карат да ги ядеш. Не го прави! Яж писанията на бога, а не на хората, това е истинската храна. Тогава не си ли противореча? Хем „яж божието слово“ хем „чети написаното от мене“?! Тук се обяснява така: аз не правя нищо друго освен да те върна в Библията, без да ти казвам, че има това, или онова дадено ни от този и този, дори дадено ни от Мартин Лутер, или Дерек Принс, или папата, или който и да било човек включително аз. Никой не е достоен да напише божието слово, ние можем само да го съобщим на хората, за да го пазят. Но можем да го съобщим, само ако го знаем и разбираме от бога, иначе не! Защото, за да разбираш божието слово, трябва да пазиш написаното в него. Нека поясня: Ако погледнем писанията, можем да видим една история за един младеж, който поискал да следва Исус, но не могъл да се откаже от притежанията си, той повече не можел да разбира словото след това, освен ако не се разкае, продаде всичко и не започне да следва Исус. Но този човек може да си ти, или аз. Господарят, когато ти показва нещо от словото, иска да започнеш да го пазиш. Ако откажеш, ти никога няма да разбираш нищо в дълбочина. Но от друга страна, ако се бориш с твоите тайни престъпления (през бога) но никога не се отказваш, има сериозна вероятност, той да продължи да ти дава откровения, за да ти помага да пазиш вярата. Ако ли не, човек става двуличник, прилича на християнин, но в действителност, ако и да е повярвал в началото, някъде по пътя се е отказал, или никога не е започнал от сърце, познавам хора и такива и от другите не малко.

Намиране на изход: Тази част е от изключителна важност за твоята душа, защото дори да си разбрал всичко досега, ако не последваш Исус господаря, то всичко ще бъде напразно. Никой не може да ти помогне, нито тонове свещи, нито ходене в Ерусалим, нито ходене при папата, нищо, освен разкаянието пред бога има смисъл. И ако ти е казвано: „Стига си правил това и това“, и ти си казал: „Е, това не е толкова голям проблем“, тогава ще стоиш там, докато не спреш, това важи за всеки един от нас. Ти можеш да си патриарх, или папа, или най-известният лидер на протестанти с 10 000-на църква, няма значение. Ако видиш, че не можеш да намериш в писанията църкви, а това е факт, няма как да намериш, то ти си отговорен за чутото откровение. Алтернативите са, или да си останеш известен плътски двуличен човек, или духовен, но бивш пастор, а сега слуга на бога. Няма нищо повече на планетата земя, защото „небето и земята ще преминат, а моите думи няма да преминат, казва господарят Исус. Това ще бъде генерално, ще те оставят приятелите ти, църкви ще те кълнат, но богът твоят баща ще бъде с тебе поради вярата ти в Исус помазания. Това е единственият начин, няма други, няма и да има. Затова толкова много хора отказват да следват Исус, че в даден момент са само 12-те, защото се оказва, че изведнъж имаш много врагове, които не си очаквал, които те преследват за вярата ти в бога. Има ли логика? Външно не, но духовно е точно така: преследван си първо от хората с името на Исус в уста, но без вяра в сърцата си. Следването на Исус днес е следване на святия дух, нито повече нито по-малко. Той е изпратен на земята точно за това, да бъде с нас, за да ни води към нашето наследство. Можете да видите това в служението на Исус, как е воден от духа не в удобното и приятното, а в скръбта по плът, страданието, но духовно божият син. После можете да го видите в живота на учениците и от първото, и от второто поколение, като Тит или Тимотей. Защото то е за всички нас до свършването на тази епоха и идването на господаря Исус от небесата със святите вестители и всички святи. Човек си мисли, че в Римската империя християните са страдали до 4 век, а после им е било лесно, но не, след 4 век започват религиозните гонения, забрани, властта на отстъпниците от бога. Много святи хора са били убити през последните две хилядолетия, но още повече са били маргинализирани, преследвани, клеветени, и толкова повече християнските религии са били в света, угаждайки на света, забравяйки да угаждат на бога. Истинското християнство и досега е преследвано, и интересно, че либералния свят, който търси своята свобода във всичко, признава правото на християните да са свободни в тяхната вяра. Никой друг досега. Не е ли удивително. И не защото либерализма приема вярата, напротив, но той признава правото да вярваш, не те учи, как да вярваш, както правят всички останали. И тази врата е отворена от бога, за да могат неговите слуги да извършат неговата воля, което би било невъзможно при останалите политически вярвания, които имитират правилно/неправилно, но не по бога, а по религията. Не ме разбирайте погрешно, либерализмът е в света, както всичко останало, но се различава с това, че позволява на маргинализираните да живеят. Помислете, ако не ми вярвате: сам Исус е бил напълно маргинализиран от религиозните деятели в Израел, които са били и подизпълнителната власт под римската. Те не само го клеветят, отричат, но постоянно се опитват да организират неговото убийство. Това е пълна маргинализация и терор. И после учениците са подложени на същото: убивани, изгонени от родината си, преследвани – това е, на което сме повикани, за да наследим вечния живот заедно с Исус нашия господар, богът нашия баща и святият дух божий. Също можете да видите, че множествата, народа, когато виждат докъде води учението на Исус – до кръста – се отричат от него, понеже ако човек няма вяра, завършването на живота със убийство няма смисъл и полза, и те се отричат от него. И не може да не се направи и днес аналогия с всички учения фалшиви, демонични/на божествата, на хитростта и алчността на хората, които искат да използват наивни хора за своята печалба. Наивни, понеже не искат да видят истината в очите: ако нещо изглежда като жираф, яде акациеви листа, живее в Африка, има висок врат и прочее, това явно е жираф. Подобно ако някой човек прибира даренията, не дава на бедните, налага мнението си над останалите (все едно е новото божество в квартала) този човек очевидно е фалшив учител, да не се боиш от него, нито да го оставиш да те учи. И обратно, ако видиш човек кротък, който разделя хляба си с гладните, който е гостолюбив, обича Исус, дава живота си за него и братята, не събира/краде даренията, и ти изглежда като все едно гледаш Исус пред себе си, този определено е в пътищата на истината. Затова е казано да ги разпознаваме по плодовете.

Лично: Как обаче това учение, учението на Исус да стане лично за тебе? Как ти да отсееш всичко, което виждаш, слушат и знаеш (или мислиш че знаеш) и да разбереш, дали случайно не си намерил истинско божие събрание, в което ти да останеш и да се учиш. Добре, отново към жирафа: отвори Деяния/2 Теофил, и започни да четеш, там ясно се вижда, какво са разбрали хората, които директно са слушали от 12-те и останалите ученици на Исус. След това виж, как Павел/Паулос занася божието слово до европейските народи, и как те реагирали на божието слово. Може да се види лесно една разлика, която и до днес може да се види в отношението на народите към бога и неговото слово и как евреите се отнасят към бога и неговото слово. Много хора ще ми се обидят, но прекалено много векове народите създават подобно на далекогледи, с които гледат божието слово отдалеч, и след това добавят техните си удобни неща. Неповярвалите евреи постъпват подобно и си създават синагогата и техните си измислици, басни, иносказания, които уж доказват истинността на тяхното учение. Но повярвалите, за разлика от европейците и азиатците, и африканците, просто поглъщат божието слово, радват му се и го разнасят по планетата такова, каквото е. Така постъпват тези, за чиито животи ние четем в писанията. Следователно да гледаш на европейските (тук и на Източна Европа) църкви и да ги наричаш божието събрание, е нелепо, понеже те не са. Това са хора, които вярват в Исус, но не го следват (в мнозинството си), поради онези древни причини, виждайки как неговия живот завършва на кръста. След това европейските християни занасят радостната вест до всички народи, но вече в новите опаковки на католицизъм, протестантство и православие, често с армии, мечове, и съгласявайки се европейските народи да окупират, поробят и използват и хората и техните ресурси. Можем лесно да видим тези богатства в европейската скъпа архитектура, в която е вплетено изтръгнатото богатство на други народи. И това е вероятната причина много народи да не искат да се покорят на вярата, особено в Африка или Азия, възприемайки вярата в Исус като син божи, като религията на европейците. Защо това е много различно от писанията и техните заповеди? Можем да го видим и до днес, вместо тих и скромен живот, европейски попове, свещеници и пастори се стремят към лесен живот, който е на гърба на останалите, които са съгласни стига този свещеник да им говори неща, които не ги стресират, като страдания, смърт или маргинализиране. И удивителното на истинските християни е, че те хвалят бога за това, че са удостоени да страдат със страданията на помазания. Нека да обясня последното. Има различни видове страдания: едните са личните страдания от смъртта на близък, или заболяване, или осакатяване от катастрофа и подобни, като е удивително, че хората не се отказват от тези страдания, като да откажат да карат коли, за да са спокойни, че няма да катастрофират. Нито велосипеди, пресичат пешеходни пътеки, където често има жертви поради невнимателни водачи. Това са личните страдания, но има и патриотични при които хората дават живота си за защита на родината си, или дори за заплата, отивайки и убивайки други народи. В тези войни можеш да се върнеш, или не, можеш да се психясаш, или не, можеш да се осакатиш, или не, но хората продължават да отиват на война, правителствата продължават да ги задължават да воюват без да ги питат, дали искат да дават живота си за територии, или им е безразлично дали живеят тук или там. Също има страдания поради извършени престъпления, било затвор, било нещо друго. Или такива, които са поради някой друг твой близък. И най-накрая има страдания, които не са свързани с тебе и живота ти на тази земя, а са свързани с доброто за другите и най-вече с Исус. Християните често не страдат за душите на хората, ако страдат, защото повечето християни не участват в страданията за помазания Исус, който сам пострада за нас, за да живеем чрез него и неговите за нас страдания. Библията го описва така: ние ставаме армията на доброто, която страда, за да спаси когото може. Но искам да подчертая, че именно това страдание е избегнато в християнството стил Европа/САЩ и оттам навсякъде. Те страдат за какво ли не, но не и за Исус. Сега описанието е, че сме армия, която воюва с истината, с вярата, любовта, търпението, и надеждата за спасение. Църковно ти не можеш, дори да искаш, защото там твоята роля е, или да баламосваш другите от амвона, или да оставиш да те баламосват, с добри думи, красиви думи, но никога не стигат до тяхното изпълнение, или дори ги отричат, и то напълно.

Същност на нещата: В същността си да се наричаме християни е нелепо, понеже това е непреведена гръцка дума, която идва от христос, което означава помазан, и като напишеш древно-гръцката дума имаш предвид, че някой е намазан, с мехлем, или масло за борба, и в еврейски контекст, че върху него е излято масло – символ за избора на този човек за божията работа. Така че християнин означава последовател/ученик на божия помазаник Исус от Назарет. За съжаление трудно може да се образува дума с този корен, но е факт. (нещо като помазанѝст/и, ако и нашите уши да не са свикнали на нея. И оттам християнство може да бъде помАзаничесво, християнски свят би бил помазанѝчески свят.) Ако осъзнаеш стойността на горното, всеки път когато четеш за божиите помазаници в Стария договор/завещание, ще виждаш преобрази на Исус, като царят, пророкът, пратеникът, вестителят, и прочее. Ако обаче се инатиш, ще виждаш някой си Христос, и много божии помазаници в стария „завет“ и така нищо няма да разбираш. Отделно ще трябва да си обясниш откъде идва този прякор на Исус, след като изглежда като фамилия, но не е, понеже или трябва да е Божий, или Йосифов, или Йосифов Божий. И той е божий, но с малка буква. Мога да твърдя, че това е по-важно отколкото изглежда.

подпис: един слуга на бога баща и на помазания Исус.