Ако искаш да си духовен човек, ще трябва да излезеш от клишето за духовен човек, като човек отшелник в някакъв манастир, или шеф на някоя религиозна организация. Духовността се основава във познаването на святия дух. Но толкова много лидери особено в САЩ са навикнали да говорят „духовно“, че те изглеждат като ефективни и не двулични духовни хора. Нищо по-различно не намираме в Източна Европа, където православни и католически попове претендират за духовност. Святия дух обаче е заровен под слоеве традиции и човешки и демонични басни. За да стигнеш до него не можеш да се опитваш да го направиш чрез изучаване на традициите на църквите, защото ще станеш православен или протестант, който мрази православието, но не и духовен.

И така напускайки клишето, ти напускаш основните допълнителни разкази: кой светия какво казал, кой протестантски учител от миналото какво казал, и отиваш в неизвестното. Страхът да не се заблудиш е толкова реален, и освен това религията постоянно ще повтаря след тебе, че ако не си с тях, ще отпаднеш от вярата. И реалността да се заблудиш е реална. Има някои факти, които трябва да установим, за да не се заблудиш никога. Ако обичаш бога и ближния си, не можеш да се отклониш, но за тази цел трябва да приемеш святия дух и да говориш на езици, да пророкуваш и да лекуваш болни и да изгонваш демони - това ще ти даде увереност. И не само, но това е началото на пътя с Исус. Но за да започнеш, ще трябва да се увериш от Библията, че тези факти са факти, и това е толкова трудно, може да ти отнеме от няколко минути в доверие, до десетилетие в недоверие и недоволство. Исус сам казва, записано в края на Марк, че повярвалите в негово име ще говорят нови езици.

Нека да изследваме: Деяния началото те приемат духа, говорят на непознати за тях езици, но останалите разбират. Само че не всички – някои се подиграват, че са се напили със сладко вино рано сутрин. Освен това Исус много говори за святия дух, в Йоан записано, и там ни се дават общите духовни знания за причините да приемем духа. Изучаването го оставям на вас, не бъдете мързеливи. Но с духа ние ставаме свидетели на бога в нашето поколение, всеки с дар, който му се дава. И не оставяйте църквите да ви объркат: те нямат легитимност да ти кажат, кой е твоя дар, защото умишлено и нарочно затварят устите на хората, и следователно не са достойни. И така само започваш, приемаш потапяне в духа, потапяне във вода и участваш в вечерята на господаря Исус помазания, нашият господар. През това време не спирай да се молиш, защото така е написано, че преди всичко трябва да се молим, но никога не се моли с готови молитви, а се моли с вяра: какво вярваш, че богът може да направи днес и сега за тебе, твоите ближни и целия негов народ, както и за всеки външен човек - това е истинската молитва чрез вяра и от сърце. Често хората не знаят, дали богът иска да си говори с тях, понеже се чувстват толкова незначителни.

Нека ти кажа: именно това е желанието на бога, понеже той е любов, той иска да е нашият бог и да отговаря на нашите молитви, които са с вяра и по неговата воля. Божията воля винаги можеш да я разбереш от божиите писания, но не добавяй на тях, нито някакви отци, нито разни учители, защото днес има много заблуда която идва от миналото, от древните църкви, които не са чисти. Как да разбереш, че са нечисти? Помисли, може ли да се съгласяваш да убиваш във войните на хората, когато словото ти казва: обичай дори враговете си и дай живота си за братята? И това не е единственото, което е фалшиво, това са много и много неща, които не са по словото. А ние знаем, че ако някой добави на словото на бога, богът ще му прибави язви, и ако отмахне, ще му отмахне дялът от книгата на живота и от святия град. Виж края на книгата Откровение за подробности. И после се казва, че страхът от бога е начало на мъдростта и ако човек открие какво е да се боиш от бога, вече е на правия път. Човек винаги трябва да се бои от бога, но по този здравословен начин, в който разбира, че богът е свят и е светлина и в него няма никаква тъмнина, и оттам, че и ние трябва да станем като него. Следователно страхът е да не би да не станем, да се намерим недостойни, да се намерим отдалечени от бога. За да можеш да разбираш дали си близо или далеч, научи се да стоиш в божието присъствие.

Много протестанти отричат горния факт, но някои не го отричат, само че имат предвид някакви служби в които се надяват да достигнат до там, и това е похвално, но там редът е по-важен от действието на духа, и затова никога няма да намерите святия дух, който ви учи на неговата воля, която естествено е волята на бога. Там може да намерите разкаяние или някое потапяне евентуално, и дори училищата им и университетите им са свързани с тези фалшиви доктрини. И те съдят според тях, и ако не приемаш например иконите, ти за тях си отстъпник, ако и Библията (така често днес се наричат божиите писания) ясно да описва, че няма подобни практики. И всеки от своята си камбанария съди другите, и казва, че всеки има право да тълкува Библията, как той я разбира, но ти не можеш, тоест ти не си лидер и затова не можеш да имаш мнение. Но писанията ни казват: Който чете, нека да разбира! Следователно ти не само, че можеш да разбираш, но си и длъжен да разбираш пред бога, ако и църквите да отричат това.

Нека да го обясня с пример: ако отворите което и да е послание на Павел или някой друг, вие можете да видите подреден за четене текст, който си има своя контекст, посока, изводи, и доктрини. Следователно тези писма не са били, за да се изваждат от тях нови доктрини, а да се прочитат, разбират и практикуват, нищо повече. Тези писма са свидетели на божията воля и тя не се променя с вековете. Защото Исус помазаният нашият господар, който е божието слово, е същият вчера, днес и завинаги. Следователно думите на Библията не се променят, нито желанията на бога. Любовта остава основна заповед, заедно с вярата и святостта, - това няма да се промени никога. И ние знаем, че любовта е невъзможна в една църква. Там има ред, а не любов. Следователно в търсене на духовността можеш да намериш хора, с които да се молиш, да кажем семейството ти и заедно с тях да търсите бога.

Не забравяй, че всеки от вас има право на глас, на мнение, никой не е всемогъщ и всезнаещ от нас. Всеки греши и всеки от нас може да помогне и да върне брата/сестрата в правия път. Изучавайте писанията от Битие до Откровение без да пропускате пророците, или родословията, щом са там, те имат място и в нашите сърца. Освен това, ако ти си повикан за пророк, няма да минеш без пророците, защото скоро започва преследването и отхвърлянето и няма да си готов, ако не познаваш Библията перфектно. Имай предвид, че преводите имат много умишлени промени, които обслужват техните доктрини, и трябва да намериш как да ги различаваш. Имам някои материали по въпроса, намери ги. И след това носи отговорността за своята духовност: когато видиш ситуация, не бягай от нея, а се опитай да разбереш волята на бога в нея.