Нека да застанем благоговейно пред бога нашия баща и пред помазания Исус, който даде своята кръв за нас, за да живеем чрез него, амин. И нека да помислим за стойността на божието слово, колко струва то? Темата е лесна, ако знаеш отговора, ако не е малко по-трудна.

Първо за Израел, ако и да претендират толкова много че са пазителите на писанията, че са преписвачите на старото завещание, когато самото слово дойде на земята, те го оценяват на тридесет сребърника, които са да кажем 100 000 евро през 2025 г., за да можеш да си купиш нива с тях в околностите на Ерусалим. И толкова, те слагат цена на словото, което само по себе си е безценно, то е самия живот, и самата същност на нещата. Самата идея да оцениш словото е само по себе си омаловажаване на неговата стойност, която е толкова висока, че хората от поколения са давали живота си за това слово, за да може то да е достъпно за нас през поколенията. Защото когато човек има словото божие и го вярва, той има вечен живот, това е неоспоримо. Ние не сме живели по времето ни тона пророците, нито на Исус, нито на неговите ученици и писатели на божието слово, но имаме тяхното слово, това безценно съкровище в ръцете си и надявам се в умовете си, и сърцата си.

Обаче онова поколение израелтяни оценили словото на 30 сребърника и това няма как да е различно днес, но словото се оценява различно от различните християнски и юдейски общности и отделни личности, като в някои отношения хората достигат до открита неприязън към божието слово и война с него, или в обратната посока забраняване на хората да го четат и изучават самостоятелно. Като по този начин, те поставят сами себе си като посредници в неговото обяснение, и отричане или промяна. Ако в него пише бяло, не е толкова трудно тези индивиди да го доведат до черно. С това те показват, че са оценили божието слово за 30 сребърника или дори по-малко. Искам да ви покажа някои примери на това поведение.

Първо нека да е първото, тоест най-лошото, и то е отричането на Исус или някоя от неговите характеристики. Исус е сложна личност, и няма никой друг като него, нито някога ще има, ако и ние да бъдем в неговия ден подобни на него, но никога няма да сме бога, ако и осиновени от него. И той е човек, който никога не е грешал или извършвал нещо престъпно пред бога, което не може да се каже за никой друг човек на земята. Следователно във всяка от своите същности словото божие е съвършено, и ако имаме йеховистите, които отричат една от тези същности, те променят образа на Исус до толкова, че това не е вече истинския Исус. От тях по-далеч са само мормоните, които само имат претенции да са християни, но не са. След това през вековете имаме различни християнски организации, които са ощетявали словото тук и там, както им е било удобно/практично, понеже те са се сраснали със властта на държавите на народите. Те са се чувстват облагодетелствани, но компромисите им са толкова големи там където са, че са променили учението на словото до неузнаваемост. За повечето от тези компромисни образования (може да се каже ракови) не е проблем да участваш във войните на народите, което означава да убиваш ближния си вместо да го обичаш. Това е един вид пълно противоречие със истината, но те не спират до там, и отричат още и още: не могат християните да се събират по домовете, ако в Деяния това да е основната форма на събиране на християни. Много от тези образования отричат дарбите, изпълването със святия дух, говоренето на езици, ако и да сам Исус да има казва, че тези, които са повярвали ще говорят на езици. Те нямат проблем да отрекат която и да е част от словото, освен може би живота, смъртта и оживяването на Исус от мъртвите, неговата божественост и човечност. Но, едно голямо но, всичко останало може да се сложи в пасатора на дадената религия, за да излезе оттам едно учение, което прилича на божието, но в същността си не е такова,, а някакво, в което хората уж вярват за да се спасят, но после започват да вършат .... ъъ..ъ.ъ. нищо! И това е в силно противоречие с самото слово, което ни учи, че да обичаш бога и ближния си са двете големи заповеди. И ритуалнечето се превръща в новата им религия, където всеки прави каквото види за добре: един става католик, друг петдесятен, друг православен или баптист и всеки отрича останалите групи, като че ли той прави нещо различно, понеже религиозните хора съдят по лице: дали ходиш на църква, дали палиш свещи, дали си „под нечия шапка“ и всякакви учения, които претендират, че без тях не можеш да се спасиш, точно както имало едни в Ерусалим в Деяния, които казвали, че ако не пазиш Мойсей не можеш да се спасиш, и се оказало, че можеш.! И то чудесно можеш да се спасиш, стига да вярваш.

И тук идваме до мястото, че днешните религии в името на Исус са безполезни религии, които не променят човека достатъчно, за да го научат на добри дела, нито признават това, което прави тяхното престъпление двойно. Човекът си участва в техните „богослужения“ и има чувството, че се променя, но всъщност си остава същия: безполезен за добри дела. И защо? Защото не обича достатъчно никого, за да отдели достатъчно време и усилия за него/тях, за да се научи самия той, за да може после да помага на тези, които са в нужда. И това е обичано от лидерите, които не искат хора, които са заедно в единство не основано на лидерското мнение и имат едно мнение, понеже тогава тяхното място става излишно, точно както Саул се страхувал, че на Давид му трябвало само короната и би станал цар. Защо? Защото Давид се обхождал с мъдрост, със сила, с благодат божия, и с духа на бога, нещо което не било достъпно за Саул, защото бил непокорен на словото. И днешните също като тях са непокорни на словото и всеки го променя според както му е изгодно, и затова (запомнете това) те нямат достъп до духа на бога и до неговата благодат. Те говорят като че божии думи, с голям авторитет, до толкова че отричат противниците си и ги оклеветяват, но всъщност те го правят по плът, без да могат да изградят у християните благочестив характер. Те изграждат лицемерни хора, които само съдят другите, но са безполезни да „запретнат ръкави“ и да помогнат на тези нуждаещи се братя и сестри в техните нужди. Ако някой е слаб те го убеждават да „идва на църква“ за да се научи, но накрая след много пъти идване слабостта побеждава човека, и той пада: може би се развежда, може би не се грижи за децата си, или не обича жена си, или и най-вече не служи на бога със цялото си сърце. И когато казвам служи, не казвам, че проповядва по амвоните на света, а по-скоро, че отива при нуждаещите се, според както е воден. Мога да твърдя, че съм обиколил много градове и села, и съм увещавал християните да станат истински християни, за да не се хули божието име поради тях/нас. Повечето християни не осъзнават, че ако те правят скришно нещо, то се вижда от покрива, и че това, което те правят в вътрешните си стаи се знае по цялата вселена. И дори да не се знае твоето конкретно падение, то се виждат плодовете от него: нещо като аристокрация в дворци, които държат народа разделен и не му позволяват да се обичат едни други и да вършат добро един за друг и за външните. Как те правят това? Те не дават на хората да вършат нищо, когато са събрани, а ги лъжат, че когато са на други места могат, но ако чуят, че християни се събират без тях, веднага пращат шпиони, понеже се боят от отделяне, и оттам намаляване на печалбата от тях. Защото Симон Камък, един от 12-те, във второто си послание специално ни учи, че ще има фалшиви учители, които ще направят от християните печалба за себе си. И как става това? Това се случва, когато всички християни са учени да се събират на „богослужение“ в което никой нищо не прави освен един, и така даровете на хората се зариват в земята, (а другите подаръци се акумулират от системата в нейна полза), защото е написано, че когато се събираме всеки има слово, или пророчество, или сън, или видение, или песен и прочее, като следователно тези фалшиви учители воюват активно против това, християните да имат участие в словото, което е и привилегия, но и заповед. Защото ако всички пророкуват, всички имат участие в словото, както е написано в 1коринтяни 14 глава. Също така забраняват говоренето на езици, а словото казва специфично: „И не забранявайте да се говорят езици!“. Освен това лъжливо учат християните, че от тези забрани няма да произлезе никакво зло за тях. И така те не позволяват на хората да следват бога нито по домовете си нито когато са заедно, като казват, че трябва да има ред. И те наистина създават ред, но човешки ред, където няма място нито за истината нито за духа на бога, но само за религиозни практики, които по един забавен начин са състоят от един и същи няколко неща, ако и да са стотици църкви и синагоги: пеят, четат и „тълкуват/обясняват“ словото на „бога“, молитва и естествено събиране на дарения, като някои от тях са толкова в симбиоза с светската държава, че са на заплати от данъците на целия народ, дори от другите вероизповедания, дори от атеистите или мюсюлманите. В този смисъл в България не можеш да не даваш пари на православието, защото то се храни от данъците и оттам получават поповете заплатите си, ако и много хора да не са православни. И това естествено не е по словото на бога и служи да се хули божието име сред народите. И от всичко това, което описвам и от много подобни дела или по-скоро не-дела, християните охладняват и спират да се учат на любов и добри дела, а стават пасивни слушатели на религиозните спектакли на дадената организация, които досущ имитират светските спектакли. Нека да обясня. Наистина в словото на бога има пеене на духовни песни, но в църквите те ги превръщат в церемониални песни, като дори пеят „псалми“, докато събират десятъци и дарения, което е извращение. И в писанията наистина има молитви, но те са водени от духа и са според участието на всеки човек в събранието. И така нататък със словото и всичко останало: превръщайки дори пророкуването в плътско дело, с което то става лъже-пророчество. След това останалите църкви заключават дълбокомислено, че ето виждаш ли затова ние забраняваме пророкуването, защото всичко е фалшиво, като хулят словото на бога, което казва, че богът желае всички ние да пророкуваме, и още по-назад още при Мойсей , че богът иска всички да са пророци/свещеници. След това в цялата тази какафония идват нови хора, на които им харесва, че от тях не се изисква абсолютно нищо, освен малко пари, малко лоялност и са готови да ти обещаят вечността с Исус, но без цената обявена от словото, която цена е да оставиш всички и всичко за благовестието/радостната вест. И се оказва, че във второто и третото поколение имаме една маса от полу-светски хора, които искат да купят този компромис за истината на бога и да се спасят. И така те оценяват божието слово Исус за „тридесет сребърника“. Това не остава незабелязано от бога и той в много отношения оттегля своята благодат, но не във всичко, но както е имало къпалнята Витезда, така и сред тези хора се случват както чудеса, така и видения, така и пророчества, но в един много ограничен формат, в който само отделни фигури получават дар, за да може богът нашия баща да им напомни за себе си и да не ги напусне съвсем вярата им. Тези хора престават да могат да се грижат за децата си да повярват, но ги оставят на самообучение, което много рядко носи добри плодове, и така много от тях отиват в света, в блудство и всяка нечистота, от които техния вечен живот е в сериозна опасност, ако не се разкаят, и губят живота си в несмислени неща, подражавайки на света. Това пък, че имат последователи, прави от своя страна лидерите съвсем горди от своите си постижения, и те започват още по-нахално да изопачават словото и да водят последователите си в още и още тъмнина, която се отмахва само в разкаянието, което се е отдалечило толкова много от тези хора. И така имаме армии от безполезни християни, които поддържат една система от църкви, които правят даденото нищо и берат от плодовете на непокорството си на словото на бога.

И като капак на всичко това, те са си превели божието слово „подходящо“ на техните щения. И следователно се оказваме в ситуация не описвана от самото слово на бога, понеже по онова време хората не са били толкова нагли, поне не в началото. И затова в днешно време имаме стотици преводи на божието слово, но всички те си приличат по своята безполезност за растеж във вярата: вярващите могат да повярват, но никога не могат да пораснат във вяра, която е скрита в техните преводи под слоеве глупава човешка традиция.

Разбира се е ясно, че само да имаш перфектен превод не е достатъчно, а трябва вяра и посвещение. Но не можеш да поучиш вяра, ако твоя превод на Библията над 400 пъти отрича, че Исус е божия помазаник, наричайки го Христос, превръщайки най-великата титла в историята на човечеството в име, от неразбиране, от нахалство или от лошотия. И след това вече не им остава нищо друго освен да продължат да променят Библията, докато я направят „адекватна“ на техните възгледи, които защитават подобно на аристократичните им структури.

И сега докато стоим все още пред бога и неговата святост, нека да видим онова, което желае нашия небесен баща за нас, и какви са неговите дарове към нас и какъв е техния окончателен смисъл в този свят, понеже знаем, че във вечността нещата ще се променят. Затова ние трябва да потърсим хора, които са повярвали в Исус и са го последвали буквално, а не „символично“. Символичността на тълкуването на словото е съблазнило много хора, които иначе биха били съвестни в следването на заповедите. И разбира се много хора естествено си мислят за десетте заповеди на каменни плочи, които Израел получава. но аз имам предвид не тях, а заповедите на Исус, които той ясно ни оставя в словото си. И нека да започнем с най-простата от тях, която е по-скоро обещание, отколкото заповед, но въпреки това е заповед, защото ни подбужда да се събираме заедно. За разлика от приличащите на аристократични лицемерни структури, господаря Исус не казва, че трябва да е тук, или там, или на друго място, а той казва: „Защото където двама или трима са събрани в моето име, там съм и аз посред тях“. И ние можем да видим, че християни заедно в името на Исус са най-естественото нещо в писанията. И също, че е твърде естествено, че те са в домовете си. Защо обаче е така? Днешните християни не искат в техните домове да влизат „всякакви хора“ и поради това техните домове за заключени за вярата, защото където са вярата и любовта, там е и страданието. Нали ме чухте? Където любовта и вярата се срещнат, там идва и страданието да им прави компания. И именно това е, което днешните хора толкова много не искат, и бягат от него чрез всякакви извинения и доводи, и фалшиви доктрини, които им помагат в това начинание, така че са само добре дошли. Но истината стои: двама или трима събрани заради Исус, и той е там. И той тук не говори за някакви структури или организации, нито за посветени места наречени храмове. И ние знаем защо, защото сам Исус господаря докато обяснява на самарянката вярата и поклонението, казва, че нито тук нито там, а в духа на бога. Оттук можем да заключим, че тези двама или трима трябва да имат духовни намерения, а не лицемерни/двулични такива. Защото ако имат лицемерни, то ще направят поредната църква, ако са духовни, ще бъдат гонени, но и благословени от бога. И ще бъдат гонени не само от света, но и от лицемерните християни, които обитават църковното движение като цяло. Реално те ще бъдат първите, които ще се „откръстят“ от вас, казано на православен език. И причината е, че техните събрания са в плътта, без духа. Защото ако беше духът на бога там, те щяха да видят духовното в това двама или трима да се съберат в името на Исус, а днес лицемерите преследват всяко събиране, което не е „легално“, тоест в тяхната „легалност“. И тук има следния момент: няколко човека нямат нужда от никаква легалност, за да се съберат да се помолят, или да четат словата на бога, защото писанията дори ги насърчават, като освен горното казват: „Който чете, нека да разбира“. И оттам нека се запитаме, какво е нещо да е духовно? И отговорът е прост: то трябва да е от божието слово и да е от святия дух, само тези двете. Можем лесно да го проследим в писанията, когато виждаме, че Павел и останалите с него отиват тук и там и се молят навсякъде, и говорят и слушат словото. И това ни отвежда в преводите, където думата там, където вие четете „църква“ в оригинала е еклесия/εκκλεσια – една силно демократична дума, която описва събрани хора в демократично събрание, което има официални функции да предлага и да гласува било закони, било финансиране, каквото и да било в града. В това събрание никой не е с по-голям глас, а всеки има глас в случващото се. И именно тази е думата, избрана от бога, да опише събирането на неговия народ, а не „църква“. То е народно събрание, където всеки има един глас, освен естествено божия дух, който има пълно право да ни заповяда, но въпреки, че той е господарят, се казва на дадено място: „...видя се добре на святия дух и на нас...“.И следователно е едно единство между бога и хората, изразено по този начин, което единство не може да се имитира от структури и псевдо-аристократи. Така че истината е: добре е християните да се събират заедно без да искат никакво позволение, освен това на святия дух, но ако „духът“ ви каже да се молите само във вашата църква, то това не е святия дух, а по-скоро някой демон, защото може би не знаете, че самата дума демон означава божество, ако и да е само нечист дух служител на Сатана. И това е първата тема за събирането: то е доброволно, неорганизирано, и може да участва всеки един християнин в него, което забележете, връща единството на вярата веднага, което единство е заповядано.

Но ще попита някой, какво ще правим с ересите? И това е разумен въпрос, но много закъснял в историята, защото всички църкви са пълни с ереси и поради това е много трудно днес да се различи, кое е ерес и кое е истина, която е отхвърлена от така считащата се аристокрация. Преди всичко запомнете, че в събранието на бога „вие всички сте братя“ и следователно равни. Ако един смята така, а друг обратното, то духът на бога, словото и зрелостта на събранието ще може да отговори, кое е правилното, и ако нещо наистина не разбирате, можете да изчакате няколко години, докато ви бъде открито на надлежното време. Но винаги можете да се сте сигурни, че докато ходите във вяра и любов, няма да се отклоните, както е написано. Следователно ако имате желание да разберете дали грабването е преди или след голямото страдание, и не можете да го разберете, не се карайте, а оставете това за след години, а през това време си вършете добро един на друг вместо да се карате. И разбира се, ако някой върши нещо, за което писанията ясно казват да не се върши, то ако този човек счита, че това не му пречи да е християнин, този човек е наистина опасен, особено за малки деца, тийнейджъри и неукрепнали хора, и трябва да го отделите, ако и да го обичате много – да кажем, ако някой е прелюбодеец. Освен това бидейки само с Библията в ръцете си, то не ще имате толкова поводи да спорите и да се карате, защото многото спорове са основно за църковните митове, има ли икони, може ли Мария да се нарича бого- не знам си какво, които естествено отпадат от четене и изучаване на писанията без никакви църковни отци, или каквото още. И ако се чудите дали въпросните църковни отци са полезни, можете да си отговорите, че не е сигурно, понеже, които са ги следвали са се отклонили, и следователно, ако ти искаш да не се отклониш, по-добре стой далеч от тях. Голяма част от писмата на пратениците съдържат много ясни неща за следване, като вяра, любов, надежда, благочестие, справедливост/ праведност, и подобни, и докато растете в познаването на бога, не е необходимо от първия ден да имате старейшини, преди те да са дошли до зрялост, тоест: ако има хора сред вас повикани да се грижат за другите, то те първо трябва да покажат и характер и познаване на бога, на святия дух, на словото и на дарбите, без което те не могат да служат на другите, а ще се опитат да господстват. И нека това ви бъде за свидетелство: ако някой иска да ви владее, ако иска амвони, заплати, и привилегии, този човек не е достоен все още, ако и в бъдещето да може и да се научи. Трябва да е човек, който да иска да даде живота си пред бога, а не пред хората: ще го намерите във вашите домове, учейки ви да се обичате, да се уважавате, но най-вече да следвате Исус, святия дух и словото на бога във всичко. Със всичко казано дотук ви казвам от божия страна да не се боите да се доверите на бога, дори сред вас да няма зрели хора, но когато те се появят не ги поставяйте на пиедестали, защото те не се за там, а са за служение. И оттам човек на амвон е оксиморон на служител. Защото ако мислите, че Исус е говорел на хората, не трябва да забравяте, че това е било в постоянно страдание от лицемерните вярващи в онова време, и най-вече от лицемерните лидери, и така и е и днес. И най-накрая той дал живота си за нас, като умрял на кръст, и на третия ден оживял от мъртвите, и бил 40 дена с учениците си, и след това възнесъл/качил се на небесата. И следователно той не е бил на амвон, а в преследване, в постоянна гонитба за живота му, завършила първо трагично и по божия воля, и след това в слава за вечността. амин. Затова лицемерите прилични на аристократи на главните места нямат много общо с него.

И разбира се приемете святия дух божи и не го огорчавайте, защото сте за печатани с него за деня на изкупването. И разбира се ще срещнете много хора, които преди са се отрекли от святия дух, понеже са се срамували да страдат за истината, а са искали лек живот. Ние не ги съдим, само искаме да не следваме техните пътища, което означава да помолим бога нашия баща да ни даде святия дух, да говорим на езици, да пророкуваме според както той ни дава, да търсим и участваме във всеки друг дар, понеже даровете са манифестация на святия дух сред нас в този свят. Не пропускайте тази част от духовния живот, понеже хората, които пропускат святия дух, пропускат духовното и рано или късно заминават в ереси или в света, но ересите са в света.

След това идваме до посвещението: ние сме повикани да сме ученици на Исус помазания божия син, и сме повикани за свят живот, отделени от този свят. Но отделянето не е в манастири, а в сърцето, понеже богът обикна света, и ние сме повикани да занесем тази любов на бога до света, и оттам можем да заключим, че не можем да сме в манастири/църкви. Църквите ще ви направят слаби, безотговорни и безпомощни пред трудностите в този свят, защото винаги ще прехвърляте отговорността на някой църковен аристократ, а те не искат да отидат „да си изцапат ръцете“ и дори да отидат, те са отдалеч, от естради, от амвони, от високи места, за да не са сред народа. В това отношение комунизма прилича на църквата, която отрича: хората са принуждавани да прехвърлят отговорността за живота си на елит, който уж мисли за тях, но всъщност мисли за себе си. И в комунизма хората масово се отказваха да поемат отговорност за себе си и за душите си и тези на децата си, което води до погубление. И в църквите хората масово се отказват от отговорност за себе си и за децата си, за техните души, и я прехвърлят върху елита, който обаче по условие мисли за себе си.

Нека сега да видим благочестието, което е едно от малкото неща в писанията, което има определение, като казва, че чистото и непорочно благовестие пред бога и бащата е някой да приглежда сираците и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света. И глаголът приглежда в това изречение е пряко свързан със съществителното наглеждател, надзорник. И във всички църкви днес идеята е друга: вдовиците си имат пенсии, и следователно ние ще им искаме било десятъци, било дарения, като използваме историята на Исус в храма на бога, когато вижда една бедна вдовица, която дала всичко, което имала, и била похвалена от господаря. Но това не е текст, който ти позволява да сваляш кожи от гърбовете на вдовиците, а текст, който показва нейното посвещение и следователно за вдовиците ние се грижим, а ако някоя вдовица иска да даде в храма, то божият храм сме ние, а не псевдо-аристократични елити и техните замъци, театри и халета. (И както казва един познат може тези елити да вършат неща от незнание, както всеки човек, но когато му се каже и обясни, той е отговорен да приеме и разбере истината) Подпомагането на вдовиците над 60 години е поради тяхната немощ по плът, а не поради имат ли за хляб или не. И често може да се окаже, че дадена вдовица не е вършила нищо полезно в живота си, понеже това е обикновеното състояние на християните в църквите, и тогава може да се окаже, че тя няма права на помощ, но ако говорим за божието събрание, то там, тя ще е правила дела за святите, и е умивала краката им фигуративно и при нужда буквално. Днес църквите „произвеждат“ купища безполезни вдовици, които никой не учи на благочестие преди да остареят., Но в църквите дори за младите няма кой да се грижи: ако той не ходи на „младежко“ никаква друга грижа не се предвижда, което е истинското нечестия седнало на свято място, защото именно младите хора имат най-големи нужди от разбиране на живота и духовното, за да оцелеят, и оттам най-уязвимата група младежи са сираците: те често са пораснали без да знаят, какво е да имаш родители, в домове или приемни семейства, които са родители за пари, на заплата, и разбираме, че живота не работи така. Живота е сложен и иска от човека за разбира много неща, за да познае истината, а не да остане безбожник. И това би трябвало да е грижата: ако ти си благочестив, ти ще искаш и ще изискваш грижа за тези деца от цялото събрание и така може да се получи, че тези деца да получат необходимата им любов, за да могат да развият своите характери в боголюбие. Следователно ако си сирак и търсиш грижа, не я търси по църквите, понеже те само ще те използват и после ще те оставят при каквато и да е ситуация. Търси грижа от бога, и ако намериш хора, които обичат бога, които пазят неговите заповеди: тези на Исус, а не лицемерите, които претендират че пазят десетте заповеди, които никой човек не може да опази докрай. Християните трябва да живеят във вяра и любов, но в църквите има само малко вяра и любовта е прецедена през цедката на лицемерието. Говоря това, защото някой от тях ме е обидил ли? Да не бъде! Говоря това поради стотиците свидетелства на хора, които не посещават църква поради някаква причина, и казват, че никога никой от църквата не отива да види как са, защо не са там, или дори да се обади по телефона, и подобни форми на омраза и безразличие. Ако божието събрание не се научи да се отнася един към друг като към братя, сестри, майки и бащи, няма да има нито ред в събранието, понеже божият ред е в любовта , а не в светската елитарна дисциплина.

Сега можем да отидем към даренията, за които писанията говорят с много внимание поради многото лъжи и заблуди и фалшиви учения/ереси. Първо трябва да се знае, че църквите се издържат от хората, по същия начин както замъците са се издържали от крепостните селяни. Селяните не са имали право на думата в нищо, и тяхната лоялност е била закрепена със законите на държавата, а непослушанието се наказвало със затвор или смърт, което обричало техните семейства на мизерия и нещастие. Подобно на тях катедрали католически, православни и протестантски, театри, халета се финансират за сметка на святите/повярвалите, което е противно на писанията, които ни учат , че божият храм сме ние, и следователно всичко отива в храма: строежа сме ние, нивата сме ние, а те го превърнаха на разбойническо свърталище. Следователно ревърс-инживеринг би бил да се върнем в това да строим храма на бога, който сме ние, и оттам всички събирани дарения за отиват за нуждите на святите. Какво означава това и защо Симон Камък можеше да каже, че няма пари? Един познат, директор на библейско училище в миналото, когото трябваше да говори по този текст винаги сваляше златната халка, която имаше заради брака си. И забавно, той имаше злато, но проповядваше текст, който го изобличаваше за това. И защо Симон не го е било срам? Защото действително никога не е имал злато, с което да се хвали и кичи за сметка на нуждаещите се. За десятъка мисля, че няма нужда да ви пиша, понеже считам, че вие знаете, че в закона има десятък, но вярващите в Исус даваме доброволно според възможности и желание: можеш да дадеш всичко за храма, който сме мие, но може би ти нямаш дори за хляб, така че очакваш помощ от святите, а не идиотски проповеди за сеене и жънене на пари. Защото който сее, жъне, но който няма, по закон получава от тези, които имат. По кой закон? По закона на любовта. Точно както ако няма сина ти, или дъщеря ти, ще им дадеш без да се замислиш, от любов към тях.

За малко ще ви занимавам пак с превод, но няма как. И отново думата еклесия, която показва група хора събрани с някаква цел, където или гласуват, или избират , или приемат бюджет. И сега, защо господарят избира такава дума , а не общност, събор, или някоя подобна? Защо избира една толкова динамична и от друга страна толкова демократична дума? И отговорът не е толкова труден: причината е, че така е искал. Сега остава да разберем логиката на духовното, и тя е: ние сме хората, които са събрани с бога и с Исус постоянно, и всеки от нас има достъп до бога постоянно, винаги, без нужда от какъвто ида е посредник, понеже богът е определил истинския посредник, който е Исус помазания, нашия господар. И оттам всеки от нас може да се моли на бога и да получи личен отговор от бога без да се нуждае от пастори, попове, или каквито и да е елити. Затова е демократична, защото е за целия народ, а не само за друга хора. Няма нужда да даваш на някого нищо, за да достигнеш до бога, освен да вярваш, че Исус е божият син, точка!

Вероятно сега можете вече да си представите, защо дарбите са толкова демократични: на всеки , както на святия дух е угодно. И когато хората са заедно в името на Исус, те трябва непременно да търсят бога, за да получат както пророчества, така и излекуване, така и оживяване от мъртвите, така и разпознаване на духове, така и изгонване на демони//божества, както и всеки друг дар от небето, даден ни за наше добро.

Нека да поговорим за властта сред нас. Властта е едно особено състояние, толкова много обичано от много хора, че те цял живот се стремят към нея, и понякога я получават, било законна, било не толкова. И имам предвид именно църковните отношения, които са властови отношения, в които елита има право на всички решения, включително в какво ще вярваш ти и домът ти. И това е арогантност висша. Често държавите ни налагат разни техни политически доктрини, чиято цел е да доведе определени предимства на дадена прослойка от обществото, обикновено отново прослойка от елитите. И по принцип нас това не ни интересува, но църквите са абсолютно същите, като дори претендират, че тяхната власт е от бога, и по този начин я обявяват за абсолютно и непроменима, но! Откъде идва тази власт, и а ко е толкова божествена, защо има толкова отричащите се видове власт, било католици, които отричат православни и протестанти, било протестанти отричащи останалите, било каквато и да е комбинация. И истината е, че в събранието на бога властта не е елитарна, а общонародна, но не защото ние решаваме какво пише в словото божие, а защото заедно го разбираме, и поемаме отговорност за себе си и за семействата ни. И властта е духовна, тоест тя не означава, че е дин индивид започва да контролира останалите, а че всички индивиди за едно търсят бога, и тогава, ако някой действително е по-мъдър, тогава той има повече тежест на думите си, но не и власт на д хората. Защо това е толкова важно? Защото когато няма власт „над“, тогава отговорността е лична, какво вярваш, как разбираш писанията, приел ли си духа на бога, какво отношението ти към божиите дарове. Внимавайте с притчата с талантите, понеже те често се обясняват като талант да свириш на пиано или да пееш, но не е то ва за което говори Библията, а тя говори за пари, да! талант като дума означава тежест от метал, било злато, било сребро и оттам цената на това злато или сребро. Например короната на цар Давид била от един талант злато. И не забравяйте, че талантът се променя по тежест в зависимост от региона, било гръцки талант, било еврейски, било вавилонски. И оттам притчата говори за това, което ти е поверено, а не че ако ти харесва да свириш на пиано, това е божият дар за тебе. А какво ти е поверено зависи от твоя живот с бога. И тук идва момент, в който старейшините отговарят за душите на останалите, но не като форма на обща безотговорност, а като форма на довеждане на човека до лична отговорност пред бога. Следователно истинското старейшинство има за цел да те доведе не само до познаване на бога, но и до зрялост, което е форма на независимост, а не до вечна зависимост от църковни власти, защото богът като върховен цар е позволил на всяко едно от неговите деца да има пълен достъп до него чрез Исус помазания неговия син, без никакви други условия, освен вяра в него и в Исус от Назарет. Така че редът на властта е описана в Библията така: богът баща, под него Исус помазания, под него мъжът, под него жената. Събранието на бога не добавя още власт освен тази, която е дадена на индивида извън която и да е общност, а старейшините трябва да се трудят с пример: те го изпълняват, и ти го показват, и след това ти показват, как да го следваш. Павел говори за власт, но тя не е над тях, никога не е била: той трябва да ги убеди, че е прав пред бога, те да се съгласят, и тогава не да поставят Павел за цар, а Исус. Например властта над демоните е за всеки вярващ в Исус, и оттам всеки вярващ в Исус има власт да изгонва демони от хората. Но ако имаш елит, който не вярва в изгонването на демони, то няма как от тях да научиш, как се изгонват демони, и дори можеш да се заразиш с ереста, че християните по-добре да не изгонват демони, защото последните щели да ги нападнат и подобни безумия, които не трябва да се вярват, защото сам Исус казва, че повярвалите в него, в негово име ще изгонват демони, нови езици ще говорят, змии ще хващат, и ако изпият нещо смъртоносно никак няма да ги повреди, и на болни ще поставят ръце и те ще оздравяват. Така че да имаш истинска библейска божия вяра означава да вярваш във всичко това и всичко останало и да го практикуваш и пазиш. И в този смисъл властта за изграждане на вярващите, за която говори Павел, не е да ги командваш и да им промиваш мозъците с твоите фалшиви църковни доктрини и непознаване на бога, а да ги научиш да имат достъп до бога и пълна самостоятелност в своя духовен живот, за да могат след това самите те да научат други на същото, понеже само, това, което познаваш лично, това можеш да научиш другите, нищо друго. Промиването на мозъците е изключително важна църковна дейност, в която истини от словото се заменят с различни човешко-демонични учения, чиято крайна цел е вярващите да станат зависими от дадената организация, а на духовно ниво да бъдат контролирани от демоните. Нека да вземем отново примера с думата Христос, която е транслитерация на гръцка дума, която от своя страна превежда еврейската дума машиях/месиас - и това помазания. Премахването на титлата помазаник на Исус повече от 400 пъти и замяната ѝ с неизвестното христос е чиста форма на сатанинска дейност. И подобно нещо се среща не веднъж: при превода на KJV от англиканската църква, след огромните ограничения на преводачите, които дори нямали право да си водят записки, най-накрая самият архиепископ, което е папата на англиканската църква, променя казват около 17-18 или повече думи по свое усмотрение, което означава, че в целия текст тези думи са заменени с цензурирани такива. Така се прави и у нас, няма никаква разлика: хора, които лично познавам и вече се кичат с титлата преводачи на Библията, съвсем умишлено, след многократно увещание с мене и други братя, преведоха Христос, вместо правилното помазания/помазаникът, с което те утвърдиха лъжата и демоничните учения, които не искат Исус да е утвърден с вай-великата титла – помазания - и заместват „законно“ с гола транслитерация. Все едно аз да превеждам на английски и да кажа: The трева is green. Това би било неразбираемо изречение за някой с роден език английски, който не знае български, руски, и други балкански/славянски езици, които я употребяват. Точно така е изречението: Исус е χριστος, защото едната дума е на старогръцки, а изречението на български. Ето това е промиване на мозъците на вярващите. Но ако искам да преведа изречението, ще напиша: Исус е помазаният. Ако не знаете или не разбирате тази титла, причината са бг преводачите, пастори, попове и подобни неспособни да застанат и да пазят истината. И трябва да помислите три пъти преди отново да им се доверите.

Сега имаме измамно християнство, което не върши нищо, освен шепа хора, които се надпреварват да амвоничат, за да докажат, че с осем часа „работа“ на месец, си заслужават заплатите. Вие вече знаете техните мотиви, остава да помислите, дали следването на тези хора, ще ви донесе полза или по-скоро вреда. Защото ако вие вече вярвате, то можете да започнете да живеете истината у дома си, без нужда от никого, а ако не сте повярвали, може би просто се обърнете към бога, а не към организация. Разбирате ли ме? Не се обръщайте в православието, а към бога, защото вярата е доверие към дадена личност – тази на бога и на неговия син Исус, а не вяра/доверие в някоя си човешка организация, за които лесно можете да видите тяхната нелоялност към словото на бога. Защото стойността на словото на бога е толкова висока, че всяка промяна може да ви коства вечността, затова не го превръщайте в игра, дори и религиозна: „О! колко хубава проповед, изпълни ми душата!“ – може да се окаже най-вредното усещане във вашия живот, нямащо нищо общо с бога нашия баща и Исус помазания нашия господар.

Християнството не е религия на събирания и спектакли, а вяра/доверие в една личност – бога, и оттам, ако ти обичаш спектаклите, то можеш да заключиш, те ти си на това място във вярата, в което не разграничаваш цирка на лицемерието от духовните слова в писанията на бога. Нека да видим обаче какво означава писанията на бога, защото днес това са разтегливи понятия. Преди всичко на думите на бога не може да се добавя, нито от тях може да се изважда, и има тежко проклятие за тези, които го вършат. Намерете го в Мойсей и в края на Откровение. Но хора през историята са се умъдрили да добавят още книги към оригиналните, да ги нарекат с различни имена: второканонични, канонични и какво ли още не, с цел да ги направят „легални“ в очите на хората и оттам да изведат своите си доктрини. След това т е добавят така наричаните бащи на вярата им, тоест това са първите, които са започнали да вярват по начин който прилича на тези сега, и са били увековечени с цел да служа тза доказателство, вместо доказателствата да се от самите писания. Защо? Защото в писанията данните доктрини не могат да бъдат намерени или доказани. Божието слово се състои от строго 66 книги както са в протестантската западна или източна, и изключват неканоничните книги от православния превод, както и текстовете в Старото завещание добавени с бележка „преведено от гръцки“. И понеже има специална заповед, да не се променя словото, понеже то е божествено и кой е достоен да го промени, явно никой, все пак това е любимо на хората да променят писанията. Някои го правят като манипулират преводите, а други като манипулират оригиналите - ясно хора, които умеят това – ние сме в ситуация, да имаме сериозни промени. Ако искате лесното: за мене Елзевир(гръцки) е за новото завещание, и Комплутенската Септуагинта (гръцки) от които е единствено възможно да се превежда, но само ако се превежда добре, ако ли не е вече знаете. Защото старото завещание на истина е написано на древен иврит с подобни на финикийски букви, които по-късно са заменени от източни арамейски букви, които са официални за иврит днес, но не и оригинални за Библията. Това създава не-малко проблеми, но не и нерешими. Финикийската азбука е тази, която ползват гърците, а оттам и ние, леко променена естествено, но евреите се отказват от тази лесна и разбираема от средиземноморските народи азбука, в полза на една източна, което говори за техния нрав, клонящ винаги на изток. След това те имат един още по-неприятен навик, да унищожават старите си ръкописи, или ги изгарят, или ги изхвърлят в специални места, но така никой вече не знае, кака са изглеждали техните оригинали, понеже гръцкия превод на тези текстове през трети-втори век от старата ера свидетелстват за един различен текст, който е много по-близо до словото написано от учениците на Исус, които пишат на гръцки и цитират на гръцки, ако и да са знаели еврейски. Не слушайте митове, които твърдят, че някои книги са написани първо на еврейски и след това са преведени на гръцки, понеже това не отговаря на заповедта на бога писанията да се напишат на тогавашния гръцки(койне) и следователно не е вярно. Дори писма определено написани до евреи са написани на гръцки (Яков например). А оригиналният език на Исус може да се види в изречения като „Или, или, лама савахтани“, „Талита куми“, „Ефата“ и подобни, които специално са били оставени непреведени написани с гръцки букви, но еврейски думи. Например „или“ което означавало боже мой на юдейски, било помислено по различни причини от неговорещите еврейски, за името на Илия, и затова казват: „Остави да видим, дали Илия ще дойде да го спази!“. Сега нека поговорим за езика на Исус. Езикът на Исус е силно оспорван от хора, които не се замислят сериозно или нямат вяра/доверие в написаното. Те казват, че Исус говори на арамейски, което е сериозна грешка, много обичана от юдеите днес, които не искат Исус да е юдейския цар и да говори техния език, и тези богослови без полезни без да разбират като папагали твърдят удобното за тази нелепост. Нека да видим: Исус е роден в семейство от царския род на основната царска линия в Израел, тази на Давид, и като такива тези хора са юдеи по природа. Едно юдейско семейство преместило се където и да било говори на юдейски, както аз където и да отида дори з а много години, говоря на софийски, понеже това е родния ми език. След това самарянката го разпознава като юдеин от точно три думи, което е феноменално и показателно, защото облеклото може и да те излъже, но говорът ясно показва откъде си. Освен това тя му казва, че той е юдеин и той не само не отрича но нарича себе си машиях, спасителят на света, че спасението е от юдеите. И освен това когато е в Юдея никой не го укорява, както на пример Симон, че е провинциалист, а напротив още от малък го приемат твърде сериозно в храма. Учениците също го разпознават като месия, помазаникът, спасителят, учителят, господарят практически веднага и съм убеден, че те са знаели, че спасителят е юдей, от племето на Юда, и от него се очаква да говори като юдейски цар, ако и да не е учил в техните университети. Днес хората са вманиачени да се разпознават по дипломите , които имат, тъй като отдавна са загубили своето духовно разпознаване.

Нека да поговорим за „препоръчителните писма“, за които се споменава в писания, които писма имат за цел да засвидетелстват за някого, че той е верен и лоялен на истината на бога и на Исус. Защо са били необходими те? Защото по онова време информацията относно Новото завещание е силно оскъдна и на много места липсва, защото тя тепърва е започнала да се разпространява. В тези места може да дойде който си иска да и да говори каквото си иска за някакъв си Исус, който не е истинският и хората няма да има как да разберат. Те са повярвали от Павел или някой друг, който е бил там да кажем две седмици и после идват други хора и започват да спорят, знаем, че това е било, но също така знаем, че днес това не се е променило: винаги има някой който идва с друго учение, за да „отвлече учениците след себе си“, винаги ще има подобни хора. Затова се е налагало да се пишат писма и за едно с писмата да се изпращат и хора, които устно да потвърдят написаното. Ние имаме някои от тези писма оставени в Библията. Но това не са проповеднически дипломи, или пасторски назначения, а свидетелството на 12-те, за да сме ние наясно, че те, които са били с Исус, могат да потвърдят, че това е истинското учение. Днес утвърждаването идва оттатък океана, и щом е от САЩ, се счита за автентично, О! какво безумие! И тези мижитурки отлитат до там, за да получат автентичност, и познайте защо? Защото от небето никой не може да получи подобна идентичност, понеже небето е запазило тази власт над събранието на бога за себе си. амин! Следователно писмата в Библията и пасторските задокеански пълномощия нямат нищо общо. Ако човек търси да служи на бога, трябва да търси в Библията, а не в САЩ! Ако не от служи се превръща в слъжи. Небето е точно над нас и над тебе днес, което означава, че ако се обърнеш към бога, ще получиш подходящ отговор и той няма да ти хареса, ако искаш власт над другите, но ако търсиш да служиш на бога, ти ще получиш подходящ отговор.