Записът на сътворението е изключително лаконичен. Може би на много хора би им се искало да е по-обширен, да обхваща повече теми, да обяснява повече различни аспекти от живота. Но какво да кажем, ако това в действителност е именно така?
След това рече богът: да сътворим човек по наш образ, (и) по наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.
И богът създаде човека по своя образ, по образа на бога го създаде, мъжки и женски пол ги създаде.
И богът благослови ги, и им каза: "Плодете се и множете се, и напълнете земята, и овладейте я. и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно което се движи по земята!"
И богът каза: "Ето, дадох ви всяка трева, която дава семе, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво което има в себе си плод на дърво което дава семе: те ще ви бъдат за ядене. И на всичките животни на земята, и на всичките птици на небето, и на всеки гад, който пълзи по земята и има в себе се дихание на живот, /дадох/ всяка зелена трева за храна".
И стана така. И богът видя всичко, което направи; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
И създаде господарят богът човека – пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, стана човек жива душа.
И насади господарят богът градина в едем на изток, и постави там човека, когото създаде. И господарят богът произрасти из земята всяко дърво красиво на глед и добро за ядене, и дървото на живота посред градината, и дървото на познаване на добро и на зло. И река изхождаше из едем да напоява градината; и от там се разделяше на четири глави. Името на едната фисон, тя е, която обикаля цялата евилатска земя, където има злато (и златото на онази земя е добро. там има вделион и оникс камик). И името на втората река – гион, тя е, която обикаля цялата хуска земя. И името на третата река – тигър, тя е, която тече към изток на асирия. А четвъртата река е ефрат.
И господарят богът взе човека и насели го в едемската градина, за да я работи и да я пази. И господарят бог заповяда на адам и каза: "От всяко дърво на градината свободно да ядеш, а от дървото на познаване на добро и на зло, да не ядеш от него. защото в който ден ядеш от него, непременно ще умреш!"
И господарят богът каза: "Не е добро човекът да е сам, ще му направя помощник, приличен на него". И господарят богът създаде от земята всички полски животни и всички небесни птици, и приведе ги при адам, за да види как ще ги наименува. и каквото име дадеше адам на всяко одушевлено, това му стана името. И тури адам имена на всичките скотове и на птиците небесни, и на всичките зверове полски, но за адам не се намери помощник, приличен на него.
И господарят, богът нанесе на адам изстъпление, и той заспа. И взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. И направи господарят, богът от реброто, което взе от адам жена, и приведе я при адам. И адам каза: "Тая е сега кост от костите ми, и плът от плътта ми. тя ще се нарече жена, защото от мъжа биде взета".
Заради това ще остави човек баща си и майка си, и ще се прилепи при жена си, и ще бъдат двамата една плът. И голи бяха и двамата, адам и жена му, и не се срамуваха.
Това е началото на човешкия род. Цитираните текстове са от първа и втора глава на Битие/Произход?/
Първо е решението на бога да направи някой по своя образ и подобие, който да е господар на земята.
Следващото е създаването на човека в две различни същества: мъж и жена, както е и до днес.
Трето е благословението и заповедта. Благословението е да се умножават и да напълнят земята със същества като тях(тоест мъже и жени). Заповедта е всъщност овластяване: човекът, както мъжът, така и жената са направени господари на всичко, което е на земята, във водите, и във въздуха.
Четвъртото е прехраната. Тя се състои от семеносните треви, като жито, ечемик и т.н. и от плодовете на дърветата, които имат семки в плода си.
След това следва едно разширение на казаното вече и добавка на неща, които не са споменати преди това.
Едното е, че първо е създаден мъжа и му е дадено име от бога – Адам. А преди това от самия бог е насадена градина, където и е сложен човека, който все още е сам.
Второ, всички животни биват доведени от бога при човека, за да ги види, нарече и реши, дали са подходящи за него. Очевидно е за нас, които живеем с тях, че не.
Трето, богът създава жената по един много специфичен начин, чиято причина е откровение, тоест разбиране (което излиза извън обсъжданата тема).
Сега е необходимо да се върнем в създаването на Адам, когато хората получават заповедите за градината. Един път вече знаят, че са благословени да се размножават по лицето на земята, и втори път трябва да пазят и обработват градината, в която специфично има двете особени дървета: на живота, и на познаване на доброто и на злото.
Нека сега с помощта на святия дух да се опитаме а опишем положението на човека в градината, неговите права и задължения, законите по които живее, и каквото още може да се види от цитираните вече текстове.
Може би най-впечатляващото е създаването на човека по образа на бога. Аз не мога много да се „впускам“ в подробности, понеже те липсват. Но може да се каже, че човек е създаден да е господар на животните. Частично ние можем да видим това с домашните животни, които и до днес се подчиняват на човека, ако и да „знаят“, че ще бъдат използвани и след това изядени те и потомството им. Това предполага, че по онова време те всички са били подчинени, ако и да не се вижда да са били ядени. Тук непременно трябва да се каже, че човек не можел да господства над човека, както е сега. Това може да се види косвено от казаното „господарувайте над“. След като се казва „вие“, това изключва някой да господарува над друг човек.
След това те трябвало да се размножават. Човечеството не може да остави тази заповед, тя си е същата и до днес. Няма нещо, което се е променило, нито може да се промени. Също така се е разселило почти навсякъде, като са останали само местата, които са с изключително тежки природни условия, като например Антарктида.
Сега можем да се върнем в градината, но нека за миг да размислим, че те ако и да са били там и да са имали достъп до двете специални дървета, не са били ограничени да живеят в градината, но е трябвало да живеят по цялата земя. Обаче те са объркали всичко, което излиза от нашата тема.
Тук идва и главното в нашето изследване, което е следното: човек не е същество, което може да прави каквото си иска в смисъла на зло. Той няма заповеди за злото, както ние имаме сега най-различни закони, които имат за цел да ограничат злото в обществото. Те имат заповед да не познават злото. Думата познавам във Библията е дума с която се описват най-близки и интимни взаимоотношения между мъжа и жената, и с бога. Така че това, което се е случило е че човек познава злото, то днес е част от неговото естество.
И така, какво е описанието на техния живот?
Човек е трябвало да се жени (омъжва респективно), да ражда деца и да завладява земята, която му е дадена. Трябва също така да работи за прехраната си, защото пише да обработва градината. И след това трябва да я пази. Естествено най-важното за опазване са двете дървета. Ако човек пази дървото на живота, той ще може да яде от него, както и потомството му. Ако се пази от другото дърво, ще се опази от злото, за което и другото дърво е трябвало да бъде пазено, но не и ядено. И удивителното в тази история е, че това и до ден днешен не се е променило, ни най-малко. Човек трябва да стане продължител на рода на човека. Човек трябва да работи за прехраната си. Човек трябва да пази дървото на живота, което е Исус, бога, Библията, святия дух, което за нас означава и да го намерим първо. След това човек трябва да се пази от дървото за познаване на доброто и злото, което е мястото, където живеят всички хора по лицето на земята. Така че градината заедно с двете и дървета е достъпна за нас в Йесус помазания божия син. Обаче човек първо трябва да се освободи от властта на дървото за познаването на доброто и злото, което става чрез разкаяние/покаяние пред бога, потапяне във вода и в святия дух, и последвал живот в Йесус, в божията благодат и в този живот, който ни е бил заповядан отпреди падението. Към него обаче трябва да се добави това, което наричаме „духовен живот“. Библията не използва този термин, но казва „духовните /неща/“, или „духовното“. Но дали ще го наречете духовен живот или духовното, или духовните неща, истината остава една и съща и тя е следната: ако и човекът да е направен по божия образ, при падението той изгубва познанието за бога – сега човек дори не е наясно, дали има бог. Когато Йесус от Назарет в изпълнение на пророческите писания дава себе си и умира за нас, бива погребан и на третия ден е оживен от бога, той ни дава възможност чрез вярата в него, да възстановим нашето положение. Дава ни се да бъдем отново духовни хора, които могат да приемат духа и да участват в духовното. Трябва да се отбележи, че Адам няма нужда от пророчески дар, тъй като той е с бога и живее в неговото присъствие, говори с него и знае всичко! Нито му трябват видения, за да му бъде обяснявано духовното. Обаче за нас не е така, за нас е от изключителна важност съществуването на духовни дарове като пророчество, или сънища или видения, или чудеса или лекуване на болните. Адам не е бил болен, не му е трябвало да се лекува. За нас е наложително имането на дарове. И нямам предвид басните с лекуване със сълзи от икони и подобни религиозни дивотии, ни най-малко. Имам предвид, както Библията казва, живот като този на божия помазаник, вършейки неговите дела, говорейки неговите думи. Затова може да се каже, че ние имаме изкупването си частично, не цялостно. Ние все още се нуждаем от даровете на святия дух, които са изявления на бога в нашия свят. Глупавите твърдения на ортодоксите, че чудесата са свършили със написването на писанията говорят, че те не разбират дадената истина, че изявленията на духа на бога са крайно необходими чак до идването на господаря Исус, защото тогава ще бъде един друг свят.
30 декември 2023, Габрово