ИСУС СРЕЩА ЕДНА ВДОВИЦА ОТ НАИН, ПОГРЕБВАЩА СВОЯ ЕДИНСТВЕН СИН
(историята се намира в благовестието от „Лука“)
„И на следващия ден отиваше в един град наричан Наин и вървяха с него мнозина от учениците му и голямо множество.“
Исус идва от Капернаум и влиза в Наин, което означава, че това е (вероятно) град в Галилея. Следват го множества и неговите ученици. Това винаги са две различни множества: едното е малко – неговите ученици, докато другото е голямо – израелтяните и хора от околните народи. Нищо не се случва до идването до портите на града. И тогава:
„А когато наближи вратата на града, и ето изнасяха навън един мъртвец, единствен син на майка си, и тя беше вдовица, и голямо множество от града с нея.“
Това е една човешка история, но от тези, които са най-тежки, когато вдовица губи единственото си дете. Тоест в онова време това не само може да означава бедност, но и е признато за най-великата скръб, когато деца си отиват преди родителите си. Тази жена ще остане в скръб за мъжа си и за сина си много време, но това е една жена от Израел (те имат надеждата за идващия живот). Господарят не споменава дали тя е имала вяра, или не, само се казва, че се смили за нея. Но ние знаем от много други места, че той откликва на вяра, а не на религия, или неверие. Въпреки това този факт е умълчан от нас в тази история.
„И господарят като я видя се смили за нея и ѝ каза:
– Не плачи.“
При казването „не плачи“, жената може и да се е подчинила, без да е наясно какво точно означава това. Но всеки човек може даде разпознае, когато някой идва при него със състрадание или по някаква друга причина. Така че тя започва да чака, какво ще каже или направи или непознатият, ако не познава Исус, или ако знае, кой е той, какво да очаква от него.
„И като приближи, докосна се до носилката и носачите спряха. И каза: „Млади човече, казвам ти, стани!“ И мъртвият се надигна и седна и започна да говори. И даде го на майка му.“
Виждаме, че състраданието на Исус е съчетано със мощ и сила непозната на хората. Всички сме виждали излекувани хора, това някой да се върне от мъртвите се случва понякога при грешни диагнози или да го кажем по не известни причини. Но това някой да се върне от мъртвите по заповед на друг човек, това не се е случвало никога. И ако говорим за Библията, то се е случвало в при пророците (, което е вече друга история).
„А всички ги обхвана страх, и прославиха бога като казваха: "Велик пророк беше издигнат сред нас", и: "Богът посети своя народ". И разчу се това слово за него в цяла Юдея и в цялата област.“
Това е, което хората разбират: велик пророк се е издигнал, разбират, че богът ги е посетил. Това са сложни теми, които ще оставим за друг път, но можем да видим реакцията на божия народ: те разпознават, поне частично, кой е Исус. Има други хора, които не разпознават и това също е за друг разговор.
Нека се помолим: Благодаря ти, Боже, че знаеш нашите скърби и болки, и престъпления, и че можеш да ни прощаваш всичко според благостта си. Аз вярвам в Исус, че умря за вас и оживя на третия ден за нас, и че се възнесе на небето, откъдето го чакаме да дойде пак. Благодаря ти небесни татко за твоето спасение. Амин.