Братя и сестри, време е да спрете само да вярвате в бога и да започнете да му се доверявате, защото вярата не е някакво бегло и неясно съзнание за съществуването на бога, забулено в общите религиозни понятия, нито е само разбирането и признаването на Йесус за син на бога и наш спасител и господар. Вярата е доверие, но в модерното християнство това значение напълно се е загубило.

“Аврам повярва на/се довери на бога, и му беше счетено за справедливост/праведност”.

Този пасаж е от вашите библии, след събитията с отвличането на Лот и последвалото му спасяване от Абраам, доста години след като Авраам напусна родния си дом и край, по заръка на господаря, и стана чужденец в чужда земя (която земя беше обещана на потомството му). Абраам вече знаеше, ще богът съществува, той вече го беше приел за свой бог, той нямаше нужда да “повярва” в него. Интересно, че ако сменим предлога започва да се вижда значението на доверие: “... и повярва на бога...” И точно това се случи, Абраам се довери на думите на бога, на неговото обещание, че потомството му ще бъде безброй, и това действие на доверие му беше счетено за справедливост/праведност.

Оригиналната старогръцка дума е “πίστις”, която има следните значения: доверие, вяра, упование, почит, уважение, кредит, убеждение, увереност, вярност, гаранция, и др.

Но ако се замисли човек какво се разбира от концепцията за вяра в религиозните среди, накъде ще наведе мисълта? “Аз съм повярвал”, или от светски човек станах християнин. “Аз вярвам в бога”, тоест имам съзнание, че богът съществува, признавам и приемам неговото съществуване. “Вярвам, че Йесус е синът на бога”, убеден съм, уверен съм, че Йесус е синът на бога, нямам съмнение за това, дори и мненията на други хора да са различни. И всичко това е важно и добро, но не е достатъчно, защото се губи основна част от заложения смисъл на думата, което води до загуба на разбиране и откровение. Както вече споменах, става въпрос за доверието, което е и второто значение на думата вяра на български “имам доверие на някого”, което почти напълно е изчезнало в религиозните среди.

“На Пешо му имам вяра, никога не ме е лъгал.”
или
“На Пешо му се доверявам, никога не ме е лъгал.”

Това е, братя и сестри, което Абраам направи, и което богът иска от всеки един от нас. Това е, което е вярата в бога, то е довери в него, в неговото слово, в неговите обещания и пророчества, в неговия святи дух. Той иска ние да му имаме доверие за всичко, защото само тогава той може да ни води в правите си пътища, в истината, без ние да се отклоняваме, спираме, и връщаме назад, на който когато му хрумне. Защото кой водач може да си свърши работата, ако хората, които води, му нямат доверие? Нима е добре по време на едно сафари туристите да си правят всеки каквото иска въпреки постоянните и реални рискове от нападение от диви животни? Колко повече когато говорим за нашите души и тяхното спасение от вечна погибел!

От предишния параграф лесно се вижда, че доверието е пряко свързано с покорството. Аз имам доверие на някого, следователно когато този някой ми нареди нещо, аз го върша, защото знам, че си разбира от работата, и каквото и да ми каже ще е по-добро, полезно, безопасно, ценно от моето, или на други мнение по темата. А кой би могъл да отрече, че нашият баща богът разбира от всички теми? Че каквото и той да каже на каквато и да било тема, тези думи са несравнимо по-добри от всичко друго на планетата?

Тогава, ако това е така, не е ли време да започнем да му се доверяваме? Не само да вярваме в бога, не само да сме убедени в неговото съществуване, не само да сме уверени, че словото му е истинно, но и да започнем да се доверяваме на неговите думи и на неговия дух от сърце?

Това че, което се губи в стандартната употреба на думата вяра по църквите, доверието в бога и покорството към него. Отново, братя и сестри, ви призовавам да промените съзнанието си за това, какво е вяра, и да започнете да се доверявате и покорявате на святия дух, защото само така можете да бъдете ученици на Йесус помазания.