В днешно време сме свикнали денонощието да е разделено на 24ч. и съвременния аналогов часовник – на 12ч. По времето на Исус е било подобно, но със някои значителни разлики.

Тогава не са имали кварцови часовници, а са се водили предимно от цикъла на слънцето, използвайки слънчеви часовници. Знаем от словото, че денят е бил разделен на дванадесет части (), но за разлика от сега, броенето е започвало с началото на деня, а не в полунощ или по пладне.

Ако погледнем първата диаграма, от вътрешната страна на кръга виждаме денонощието и съответстващите му часове съгласно съвременния часовник: от 6ч. до 18ч. е денят със среда в 12ч. по пладне, а от 18ч. до 6ч. е нощта и в 24/0ч. е полунощ. От външната страна на кръга са отбелязани часовете спрямо старовременния часовник. И денят и нощта започват от нула (12) часа и първият час от деня и от нощта винаги е „първи час“, средата на деня или нощта е шест часа, и завършва с дванадесетия час, преди да обърне отново в ден или нощ.

За улеснение сме уеднаквили деня и нощта на две равни половини от 12ч., от 6 сутринта до 6 вечерта, въпреки че това зависи от деня в годината и местоположението върху земното кълбо.

Във втората диаграма се забелязва ясно съответствието между двата часовника (отново, съвременния часовник е от вътрешната страна) и разминаването от шест часа – техния часовник е изместен с шест часа напред. Така лесно можем да сметнем, че първия час на деня тогава, днес съответства на седем сутринта, а деветия – на три след обяд.

Тъмнината, която е настанала преди смъртта на господаря Исус е била от дванадесет часа на обяд до три часа след обяд. Като същото важи и за нощта: третия час на нощта е около девет вечерта.

Примери в писанията има много и въоръжени с това разбиране, можем безпроблемно да си представим кога дадени събития са се случили.