Всяка прилика с действителни лица е случайна.

Бруно почиваше в своята венецианска гондола след дългия работен ден. Беше август след ковид епидемията и хората мечтаеха да отидат някъде, да се разходят на екскурзия или пък до Венеция. Това беше неговият най силен месец откакто беше на работа. Беше кандидатствал в общината във Венеция и беше станал лодкар, когато епидемията отминаваше, защото много лодкари се бяха отказали поради липса на туристи.

Почивайки в лодката и оставяйки леките вълни да го полюшват, той си мислеше за дома. Беше оставил роднини и приятели и беше заминал за където и да е, по причина на това, че неговата приятелка му отказа да се сгоди за него и после го остави, за да вземе негов приятел. Беше му трудно, но реши да продължи в живота. Ако и да беше механик на автомобили, имаше капитански курсове за малка яхта, които му бяха свършили работа, за да кандидатства за лодкар. Иронично, лодката нямаше двигател и не му се налагаше нищо да поправя.

В този въпросен ден, бяха минали много туристи, повечето двойки. Неговото умение да пее добре му служеше чудесно и той ги забавляваше. Една възрастна двойка, която говореше на непознат за него език, но по външния им вид реши, че са от балканите, му подаде на слизане, една брошурка на италиански. Беше за вярата в бога.

Той не беше много религиозен. Семейството му бяха много активни в местната парукия, но той някак вяло се отнасяше към неща „които не мога да видя“, казваше. Въпреки това, имаше респект към църквата, към ритуалите, към библията, която никога не беше чел. Но толкова. Стоеше с брошурката в ръка, чудеше се какво да я прави, защото не искаше да я чете нито да я изхвърли. Сложи я в чантичката, която беше на колана му и продължи да мисли за дома.

Имаше нещо, което го притесняваше с тази работа. Извън сезона той нямаше доходи, а наема и храната се плащаха целогодишно. Затова, понякога поглеждаше различни обяви за работа. Един ден попадна на работа като иконом, който трябва да работи и с лодка и да вози хора. Беше му любопитно и се обади. Оказа се, че работата е в имение на остров в едно езеро в северната част на Италия. Уговориха се да отиде на интервю и беше взет. Уменията му бяха повече от достатъчни. Държеше се уважително към хората а работата с туристи показваше, че не е конфликтна личност.

Заживя там в една малка нарочна къща в северната част на имението, достатъчно далече от къщата на собствениците. Те бяха мили хора от висшата класа, които се държаха учтиво, но далечно. Една от основните му задачи се оказа да води тяхната дъщеря Лили, на около осем години, сутрин на училище, да я завежда до самото училище и после след обяд да я взима обратно.

Лили беше точно копие на родителите си. Държеше се изключително възпитано, но достатъчно надменно. Това не пречеше на Бруно, който гледаше на нещата от позитивната страна. Беше си намерил спокойна работа, която беше за докогато си иска. Имаше свободно време събота и неделя, и лодката тогава я караха родителите ѝ. Те искаха да имат няколко лодки, но общината им ги беше ограничила поради факта, че езерото беше малко и не искаха много лодки в него. Еко проблеми.

Така времето им течеше спокойно и Бруно и Лили прекарваха всеки ден известно време заедно. Нейното семейство имаше подобно на Бруно отношение към религията. Затова, общите им теми само покрай празниците за малко се доближаваха до църквата. Но богът ги обичаше.

Един ден Бруно беше отишъл в града на покупки. Лили, вече на дванадесет години и навлизаща в пубертета, беше вкъщи в училищна ваканция. Тя се разхождаше с двете си кучета коли в големия парк. Хвърляше им топка, но искаше да не е там, а някъде с нейните приятелки и умът ѝ трескаво работеше как да се измъкне. Случайно се доближи до къщата на Бруно; вратата беше открехната. В имението никой нищо не пипаше. Влезе вътре. Обстановката не беше като в голямата къща, обзавеждането беше от Икея, но беше чистичко и подредено. Паула – тяхната прислужница – винаги минаваше през къщичката да почисти.

На масата имаше няколко списания; разлисти ги. Бяха рекламни списания на агенция за пътувания и всички бяха за южна Италия и включваха Сицилия. Лили знаеше, че Бруно е родом от Сицилия и се опитваше да разбере за какво му бяха. Истината беше, че той просто ги разглеждаше, когато искаше да позволи на спомените за дома, за любимата – ако и да е бивша – да нахлуят. Понякога му се искаше да отиде до Мароко или до Тайланд. Лили се доближи до бюрото на което имаше фактури за ток, ръководство за поправка на двигатели на лодки и няколко евтини книги за приключения. Протегна ръка, да отвори чекмеджето, спомни си, че беше учена да не го прави и като че ли замръзна в размисъл. След няколко секунди любопитството надделя и тя го отвори. То леко изскърца и след това се хлъзна на релсите си. Химикалка, два молива, кутия кламери, острилка за моливи, тефтерче, което тя не посмя да отвори, а в дъното беше оставен сгънат лист хартия. Тя го взе и се оказа брошурка. Същата онази брошурка, която семейството от балканите бяха подарили на Бруно. Отвори я. Забеляза, че пише неща за вярата, за бога, който тя не разбираше. После реши да я снима с телефона си и един ден да реши какво да прави.

Събитията, обаче, се развиваха по бързо отколкото тя очакваше, защото след няколко дни докато Паола чистела къщичката на Бруно, тя беше попаднала, в кавички, на въпросната брошурка. Разликата е, че Паола беше ревностна в своята вяра на католичка и никога не беше виждала подобна брошурка като отиваше на миса в свободния си ден. Тя отиде и каза на родителите на Лили, докладва всъщност, и това предизвика смут в иначе спокойния дом. Те не знаеха и не можеха да преценят дали Бруно принадлежи към някаква секта. Бруно, разбира се, обясни точно какво се беше случило. Семейството реши да попита местния свещеник отец Пиетро. Практически бяха всички заедно там при отеца.

– Отче, какво мислиш е това? – навъсил вежди попита бащата на Лили.

Отецът се зачете и след няколко минути каза:

– Важното е да следвате правата вяра. – И добави. – Днес човек може да прави каквото си иска, но в едно друго време, такава литература щеше да създаде проблеми.

Господин Пиетро заобиколи проблема и това не убягна от острия ум на Лили. Тя забеляза нещо особено и неестествено в поведението и отговора на свещеника. Една от нейните приятелки беше от протестантско семейство. Посещаваха малка баптистка църква близо до брега. Лили ѝ се обади и обясни. Нейната майка и баща пък се обадили на пастора, а той беше дофтасал, за да види странната литература. Пасторът се зачете, после лицето му се помрачи и той отчете:

– Това са някакви пълни глупости. От къде имаш това?

Лили обясни, надявайки се най-накрая някой да ѝ разясни съдържанието на брошурката.

– Това да го изхвърлиш в кофата – отсече пастора. – И ако искаш да научиш нещо за вярата, заповядай неделя на църква.

Лили беше повече от недоволна от поведението на всички. Как така никой не искаше да ѝ обясни нищо? И защо? На края на брошурката имаше линк. Отиде на въпросния уеб адрес, беше на английски, на испански и някакъв непознат балкански език, напълно неразбираем за нея. Лили разбираше добре английски, но не познаваше библията и затова ѝ беше много сложно да разбере различните препратки към места от библията. Запомни, обаче, че няма църкви в библията. Започна да се чуди как да се справи. Реши, че ако се помоли на бога, според молитвата накрая на брошурката, може би ще ѝ стане по лесно да разбере. Направи го.

На другия ден, Лили се събуди и беше всичко като че по друг начин. Нещата, които до вчера ѝ изглеждаха важни, днес – суетни. Реши, че иска да знае повече. Купи си една библия и зачете. Понякога отиваше на тази интернет страница, четеше по нещо и после продължаваше с библията. Мина през трудни за четене места, като закона на Мойсей. Но когато стигна до пророците, осъзна, че изобщо нищо не разбира. Реши да звънне на тези хора, които бяха дали брошурката на Бруно.

Бруно самият, не беше много впечатлен от новото увлечение на Лили. Донякъде се чувстваше виновен за случилото се. Така разсъждаваше и Паола. Майката и бащата на Лили гледаха по-философски на ситуацията, че е по добре с библията, отколкото да се занимава с глупости. Така че, Лили получи позволение да им звънне. От другата страна на линията, мъжки глас любезно отговори на английски. След кратък разговор, Лили беше посъветвана да приеме святия дух, и посъветвана да чете книгите за Исус и делата на пратениците.

Лили беше на осемнадесет години, когато цъфна на вратата на семейството в България, което беше дало брошурката на Бруно. Тя беше отседнала в малък местен хотел, можеше спокойно да си го позволи и да остане колкото реши; семейството ѝ имаше повече от достатъчно. Лили остана с тях около месец. Исус стана близък и ясен приятел, учител, и господар.

Години след това, тя беше видяна в Тайланд да си говори с малка група хора за вярата в бога. Лили стана част от новото поколение във вярата, което остави удобството и безгрижието на християнските религии и отиде да помогне на хората в света, за да повярват в бога за спасение. Богът продължаваше да обича Лили и сега тя беше негов служител сред народите.