Църковното и духовното в християнството са две различни неща и причината за това е човека. Духовното е това, което идва от бога, а църковното е човешкото – това което човек а свикнал да прави. Как тогава да разграничим дали сме духовни или плътски?

Духовното в събранието изисква харчене на време и усилия, никой не може да се грижи едновремено за своите си неща и за божиите. Религиозните и плътски християни се опитват да се измъкнат от това, като си поставят един човек за лидер, който уж да поеме отговорността, да говори, да учи, а те да могат да си живеят спокойно.

Църквите се превръщат в търговия и вие, братя и сестри, сте стоката, която се търгува, като ви се обяснява, че ходейки на тази църква е божията воля за вас и ако сте усърдни ще станете велики християни, което разбира се никога не се случва.

Основния проблем за духовното са лидерите, защото те никога не са се потрудили да изпълнят духовните изисквания към тях, които ясно са описани в словото на бога. Има списъци, които са задължителни за всеки, който има претенции да служи на другите.

Ние сме едно тяло, приели сме един дух, една вяра, една добра вест и Библията е една. Тогава защо църквите за хиляди и всяка една е отделена и отцепена от другите?