В съня ми бързах за съдебната зала, защото предстоеше процес над някого. Тъй като самата сграда беше изключително стара и овехтяла, и точно в момента някаква стъклена преградна стена се клатеше заплашително, то съдебния процес щеше да се проведе в двора на съда. Тук е мястото да кажа, че разбирах нещата пътьом, докато ходех бързо към мястото. Всички седнахме на земята. Бяхме трима съдебни представители и аз седнах на земята последен, най-отляво до другите.

Подсъдимият можеше да говори и душата му беше там, но образа му се виждаше само от време на време. Той беше държан в пълен контрол от поне две личности с човешки образ облечени в черни дрехи, които аз приемах за хора, но които имаха пълна власт над подсъдимия.

В момента на започването подсъдимият явно извърши нещо, за което беше наказан. Душата му, която беше с размерите на голяма дъвка за деца със сив цвят и се намираше в една лъжица поставена на земята, беше мачкана, все едно дъвкана от неизвестна сила в продължение на около секунда.

След това започна съда. Без да знам защо аз, тъй като считам себе си за най-обикновен човек-християнин, казах на подсъдимия:

– Ти вярваш ли в Исус?

Човекът, чиито образ се виждаше ясно в този момент, започна да отговаря така:

– Да, аз вярвам в доброто...

И продължи да говори по такъв начин, че беше видимо, че е светски, невярващ човек, който се опитва да направи добро впечатление на нас и на съдията, който не присъстваше физически, но чието присъствие беше там по един особен начин. Затова аз го прекъснах и казах:

–Виновен.

В съня си аз очаквах останалите съдебни представители да говорят с него, да имат мнение, да съставим общо мнение и да го представим на съдията било с доклад, или по някой друг начин, но в същия момент, в който казах "виновен", съдебния процес завърши и човекът беше признат за виновен. Той практически допълзя до мен и ме молеше:

– Имам жена, деца…

И аз избухнах в плач, прегърнах го, и казах:

– Съжалявам, много съжалявам! – осъзнавайки, че не мога да променя присъдата, която беше пред бога, който сам беше там, ако и невидим, и че ако пак трябва да го съдя, пак бих го осъдил по същия начин.

Както го бях прегърнал и ридаех, сънят свърши и аз се намерих в собствената си стая, и осъзнах, че е било сън. Всичко, което се случваше беше изключително страшно и окончателно, особено след като се събудих, но получих уверение от бога, че душата ми и тези на семейството ми са в безопасност поради вярата ни в бога бащата, словото и святия дух, чието име е Исус помазания.

Тогава вече съвсем буден видях във видение лицето на човека, както се вижда човек до раменете, а зад него, от дясната му страна, имаше друга личност, която не се виждаше ясно. Той беше някак блед, но жив. Той се огледа все едно търсеше нещо с очи, и след това животът в него угасна. С което и видението завърши.

Започнах да се моля и не спрях до сутринта, което бяха няколко часа, и ми беше казано ясно от бога да говоря този сън и видение на всеки и всички вярващи, на които успея. Като първата църква, с която изрично ми беше казано да започна, беше "Кръстопът" на Надя и Венци.

25-ти май 2024г. много рано сутринта.

Етиен, ваш брат в бога нашия баща, господаря Исус помазания и святия дух божи, от които благодат, милост и мир на всеки, който чака пришествието на господаря от небесата с вестителите на своята сила, за да извърши съд над всеки. амин.