Лили беше почти на двадесет и две и живееше с майка си. Баща ѝ бил починал, когато тя е била твърде малка. Бабите ѝ и дядовците ѝ я обичаха, но живееха твърде далеч. Понякога идваха, носеха това-онова от село, но общо взето, тя и майка ѝ трябваше да се справят със заплатата на майка ѝ, и малкото, което получаваха от смъртта на баща ѝ.

Живееше в лишение и държавата не ѝ помагаше много. Данъците бяха високи, сметките също, храната беше скъпа. За да се издържа тя, след като порасна, работеше лятото като сервитьорка в едно кафене. На двадесет и две тя мразеше държавата си, която искаше толкова много и даваше толкова малко, считаше тя. В края на краищата, започна да мисли за чужбина. Майка ѝ не беше много въодушевена:

– Слушай Лилче, – казваше тя – Аз не съм млада и ако ти тръгнеш оставам сама. Защо не си намериш някой момък, да се задомиш, да родиш деца, да ме зарадваш с внуци?

– Мамо, – отговаряше тя – Ти не си толкова стара и може пък ти да си намериш някого вместо цял живот сама, а?

– Дъще, защо не си взе някой в училище или да запишеш някой университет, сега отпадна всякаква такса.

Лили я погледна в очите почти обидено като си спомни че няколко пъти беше опитвала, но винаги всичко завършваше изведнъж, неуспешно. А още пет години да притеснява майка си, не искаше. Затова, в един момент реши да замине на някъде. От някъде ѝ попадна обява, че в Шотландия търсят за работа за хотелите и замина. Намери си работа в един малък хотел на рецепцията и понякога оправяше стаите като камериерка. Заплатата ѝ беше достатъчна, за да си наеме стая и да изпраща малко на майка си. Понякога се чуваше с бабите и дядовците, понякога излизаше с колежките си за кафе, или да отидат на кино, да си купят някоя дрешка, все тривиални неща.

Еди ден един от дядовците ѝ, този на майка ѝ, ѝ се обади и каза:

– Лили, майка ти е в болница. Можеш ли да се върнеш?

Лили знаеше, че не може да се върне без да напусне работа.

– Дядо, – попита тя – Нещо сериозно ли е?

– Сериозно – отвърна дядо ѝ.

Всичко, което тя беше започнала да гради, започна бързо да се руши като кула от карти, като че ли някой искаше да унищожи в нея каквато и да е надежда за бъдещето. Въпреки това, тя отиде и говори с управителя. Той обеща, ако има свободно място като се върне, да я вземе отново. Тя се прибра. Майка ѝ се оказа по-зле отколкото си мислеше, защото беше страдала тайно без да ѝ каже, за да не я притеснява излишно.

Двете седяха и си мълчаха хванати за ръце. Лили нямаше никаква идея как да утеши майка си. Как да ѝ вдъхне каквато и да е надежда. Разказа ѝ за Шотландия и за всички обикновени неща, които ѝ се случваха там. Оказа се че майка ѝ не беше пипнала парите, които ѝ пращаше и си стояха в нейната сметка. Каза:

– Лили, чуй ме мила моя. Няма нужда да ме утешаваш, защото аз намерих истинския утешител.

Лили я погледна, а тя ѝ разказа как минал някой си, говорел за бога, за Йесус, раздавал библии и как тя повярвала, била кръстена, e, поръсена с вода, и сега чакала спокойно своя край. Лили избухна в сълзи:

– Мамо, не искам да си ходиш, чуваш ли ме, не искам да си ходиш. Твоят бог не може ли някак там да те излекува?

– Не знам дъще. Чета че бил лекувал, но някои в стаята казаха, че вече не го бил правел, че това било за едно време.

Лили мислеше трескаво, почесваше се по главата, ходеше насам-натам в болничната стая и всички я гледаха, и сърцата им се изпълваха с жалост, все едно болната беше тя, а не те.

Лили не се предаде. Отиде при местния поп и го попита:

– Дядо попе, майка ми така и така, имаш ли някакви молитви за нейното лекуване?

– Чадо, а кръстена ли е майка ти, има ли свето кръщение?

Лили каза:

– Да, тя каза че някакъв човек я поръсил, – каза – така че явно има.

– А поп ли беше той, чадо мое?

– Не знам, дядо попе, не знам, обаче не ми каза да е имал расо.

Попът я погледна строго и каза:

– Ако е така, тогава тя не е част от святата църква и аз не мога да се моля за нея, за да оздравее. Нека да отиде при този пастор, който я е кръстил.

И я изпрати да си ходи. Лили седеше безпомощно с увиснали ръце и едвам се дотътри до една пейка в двора на църквата. След като се успокои, влезе обратно, отиде на лавката и каза:

– Една библия.

Взе я и си отиде. След като попита майка си от къде да започне, тя започна от новия договор, книгата Матей наречена евангелие.

След една седмица, беше прочела до деяния а след месец до откровение. Не разбираше всичко, но от нея се очакваше да помоли бога и Йесус за прошка и за спасение. Направи го. Приятна топлина и мир заляха цялата ѝ същност, дори до дълбините на душата ѝ.

На поредното свиждане с майка ѝ, когато тя ѝ носеше малко храна и някои поискани от нея неща, тя се срещна с въпросния човек, който беше спасил майка ѝ. Тя му разказа за своето духовно новооткритие. Човекът се зарадва от сърце. Предложи ѝ да я потопи във вода. Тя го попита:

– Ти пастор ли си?

– Не, просто вярващ – отвърна той.

Лили прие да бъде поръсена, но човекът не се съгласи, защото каза:

– Ти можеш да отидеш и да се потопиш както е писано.

Тъй като вече го беше прочела, не се учуди и някак си от сърцето си се зарадва и съгласи. Така Лили повярва и започна да се моли за майка си.

Три месеца по-късно, майка ѝ отмина от този свят, а тя се върна в Шотландия, като заключи домът си и даде ключа на съседите за всеки случай. Стигна до Шотландия и в нейното градче се върна на същата работа, точно както ѝ бяха обещали. Последваха шест трудни месеца, в които тя често плачеше и скърбеше за майка си, после внезапно се утешаваше, че тя е на небето при Йесус, при бога, при ангелите, както тя все още наричаше божиите вестители.

Успя да прочете цялата библия. Понякога се отбиваше в местната църква, за да послуша някоя проповед, но ѝ беше някак чуждо и далечно. Лятото се върна в своя си град да види гроба на майка си, да се види с роднините, малко почивка от тежкия труд. За родителите на майка ѝ беше много тежко, както е винаги когато дете си отиде преди родителите си. Въпреки това, тя им разказа за нейната нова вяра и тази на майка ѝ. Баба и дядо бяха не малко утешени от надеждата, че тяхното дете може да е отишло на по-добро място. Посети всички и после се прибра в Шотландия.

Измина още една година и тя наближи двадесет и четвъртия си рожден ден и нямаше с кого да го отпразнува. С няколко колежки отидоха на дискотека, но нейния ум не беше там. Тази нощ се моли много и се посвети на бога да му служи, ако той не я остави сама. Беше ѝ много тежко без никого в света. Господарят я чу и ѝ даде според каквото тя го помоли.

Една година по-късно, тя се прибираше в стария си дом, в нейната си родина, със своя съпруг чакаща близнаци. Близнаците се родиха успешно, отраснаха здрави, тя ги гледаше и им се радваше, и тогава си спомни своята клетва. Нейният мъж беше християнин, обичаше бога, но считаше че да си гледаш семейството е достатъчно за сега. Лили му разказа за своето посвещение и човекът се смири и се съгласи, че тя трябва да изпълни каквото беше казала. Но никой не знаеше как да служи на бога, в църквите ги учеха да станат църковни членове и да идват на църква. Лили не видя в това изпълнение на своята клетва.

Предложиха им да отидат на библейско училище, за да научат какво казва библията за всичко, за волята на бога и така нататък. Двамата се съгласиха, но трябваше веднъж той, веднъж тя, за да гледа някой близнаците. Нейните спестявания свършиха, но мъжът и беше си намерил работа, така че не бяха без пари. Така двамата останаха в библейското училище една година. То беше петдесятно и те скоро приеха святия дух, и започнаха да говорят на езици. Очакваха, че петдесятното движение знае как се служи на бога, но то знаеше само как се правят църкви. Лили взе да си представя стотиците видове църкви и това ѝ се стори много неприятно. Затова се сбогува със своите петдесятни учители и тя и съпругът ѝ продължиха да търсят как да служат на бога.

През това време Крек вече беше придобил достатъчно ревност към бога покрай Лили. Близнаците пораснаха достатъчно, за да участват, в кавички, в общата семейна молитва. Един ден, докато се молеха вечерта преди да сложат децата да спят, някой звънна на вратата. Крек отиде да отвори. Беше непознат човек, който каза:

– Богът ме изпрати. Тук ли живее Лили?

Поканиха го. Човекът не обясни кой е, от къде е, нито дори каза как се казва, а и те някак си му се доверяваха. Сложиха му вечеря. Той вечеря, а те стояха и чакаха кога ли непознатия пратеник ще каже за какво е пратен.

– Лили, ти утре трябва да отидеш в раковата болница и да се помолиш за човека, който ще ти бъде показан.

Тя го гледаше нещо между удивление, радост и въпрос как да се моли за болен от рак. Но отговори:

– Добре, ще отида.

Непознатия остана още известно време, поговориха си за общата вяра, помолиха се заедно и той си отиде.

На другия ден Лили се чудеше кога е най-подходящо да се отиде и реши че може би е най-лесно след сутрешната визитация. Там беше много тежко. Всичките тези умиращи хора с малка или никаква надежда да оцелеят. Вървеше през коридора на един от етажите и се чудеше къде да влезне. От една отворена врата видя възрастен човек, легнал на едно легло под прозореца. Когато той видя че тя го гледа каза:

– Тук, тук, ела при мене.

Жената се чудеше, но влезе. Оказа се, че човекът си няма никого, сам и умиращ в това място на смъртна сянка. Говореха много време, около месец, и Лили всеки път слагаше ръка върху него и се молеше. На края на този един месец, човекът отмина спокойно и усмихнат, но не беше излекуван. Лили беше съкрушена. Стоеше на празното му болнично легло и се чудеше какво да прави. Тогава едно малко момченце без коса влезе в стаята, хвана я за ръката и каза:

– Видях те да се молиш за този дядо. Можеш ли да се помолиш за мене?

– А знаеш ли кой е Йесус? – попита тя.

– Знам и вярвам – отвърна малкия герой.

Тя каза:

– В името на Йесус...

И в този момент като че ли всичко наоколо се наелектризира от някоя светкавица. Изглежда много хора го усетиха, защото на етажа настъпи тишина за малко време.

– Благодаря, – каза той – мисля че сега съм много по-добре.

При изследванията след няколко дни, малкият герой се оказа съвсем здрав. Всички говореха за това. Лили дойде пак в часа на свиждането. Той беше облечен и готов да си ходи в къщи:

– При мама и тати! – каза.

Като я видя я прегърна и каза:

– Ето тя се моли за мене.

Лили прекара много време в тази болница и имаше не малко хора, които оздравяха.