Лили беше отраснала в големия град. Шум, клаксони от коли, мръсен въздух, хора насам, хора натам, някой бърза, друг като че ли не толкова, всичко беше забързано на високи обороти. Завърши музикално училище с отличие и се готвеше да кандидатства в музикалната академия, за да продължи с пеенето. Беше влюбена в него, то беше станало втората ѝ природа. Майка ѝ откри таланта ѝ случайно на едно коледно тържество, когато тя пееше „Тиха нощ, свята нощ“. След това животът ѝ протече на бързи обороти. Нямаше време за почти нищо. Ходене на солфеж, на пиано и на училище, и малко време оставаше, за да поиграе с децата в махалата.

Когато поотрасна, излизаше с приятелки, но вечно разпъната на кръст между музикалната кариера и нормалния живот на хората около нея. След училище я приеха в младешкия хор в националното радио, така че придоби съвсем приличен доход за възрастта си. Чувстваше се добре. Един ден, някой извика след нея на улицата, когато отиваше към радиото на репетиции.

– Лили, Лили!

Тя се обърна. Беше нейн съученик от малките класове, сега възмъжал, висок вече повече от нея. Тя се спря и се заговориха. Макар че нямаха много време, разговорът ѝ харесваше. Чувстваше се харесвана и спокойна със стария си познат.

– Слушай, – каза той – ако искаш да се видим някой път?

Тя се съгласи с уговорката в себе си че е нещо неангажиращо. Срещите с Ицо продължиха повече от половин година. Неговите родители се оказаха протестанти и се опитваха да я заведат в тяхната църква, но тя не изпитваше особено желание. Отказа им няколко пъти, докато всичките извинения свършиха и си мислеше, че вече ще обиди Ицо ако не отиде. „Какво толкова?“, си мислеше тя, „Това не ме ангажира с нищо“.

В неделя сутрин, вместо да се излежава в леглото, тя трябваше да стане (каква досада!) и да се облече като за излизане. Пристигна горе долу на време и всички пееха някакви непознати за нея песни, които възхваляваха бога, вместо както тя беше свикнала – любимия. Човекът на катедрата говори дълго за неща, които тя общо взето, макар да беше чувала, не разбираше. Към края обаче, същия този човек каза на всички да дадат дарение докато пееха на бога. Това и се стори много грозно. Реши че не иска да вижда повече този човек на амвона или пък да идва повече в тази църква. Но как да не обиди семейството на приятеля си, тя не знаеше.

Следващата година я приеха с отличен успех на изпита в музикалната академия. Приготвяше се да прекара пет години в задълбочено учене докато продължаваше да пее, за да има прехрана. Времето ѝ толкова намаля, че едвам намираше време за близките си, дори и за Ицо. Избягваше да ходи в неговия дом, не искаше повече покани за черкви. Петте години в музикалния университет минаха бързо: Тя си намери работа в операта, имаха гастроли през лятото и често ходеше в чужбина.

Беше в хотела в южна Италия на едно от техните турнета и тя, седейки на леглото си, бръкна в шкафчето и там намери един нов завет. Тъй като не се чувстваше притисната от никого да прави нищо, тя започна да чете от произволно място. Разказът беше за един слуга, който заровил таланта си в земята и завършваше трагично за дадената личност.

Остави книгата, погледна през отворения прозорец към нищото и се замисли какъв е този талант. И ако това е музиката, то тя има талант, който и е даден от бога да пее или какво? Продължи да чете внимателно отново и отново същото място, докато откри банкерите и тогава разбра, че става дума за пари. Разбра че е сравнение, а не реална история. Тогава изведнъж осъзна, че няма никаква представа какъв е нейния талант. Това, което и е поверено от бога да прави през живота си. Спокойствието от спокойният и охолен живот изчезна безследно. А дали не е загубила безценно време, докато е пяла и пяла, и пяла, тя не знаеше как да разбере. Помисли си да се обади на Ицо да го попита, но си представи десетките покани за ходене на църква и се отказа. Каза си че трябва да има някакъв друг начин да разбере дали, ако, може би и т.н.

Турнето вече приключваше. Млада двойка стояха на улицата близо до нейния хотел и разговаряха с възрастна дама в инвалидна количка. Младите хора приличаха на семейство и говореха с плам за своята вяра в бога. Тя се спря от далеч и се заслуша, понеже знаеше добре езика. Младежът я видя, усмихна се и я покани да се приближи. Възрастната жена поблагодари за вниманието и си тръгна.

Лили остана и разказа нейният проблем с църквата и с таланта. Момичето се представи като Каталина и започна да ѝ обяснява как богът не е казал на християните да правят църкви а да вярват в Исус и да се обичат един друг. Лили се замисли, че не видя нищо от любовта в църквата на Ицо, както тя я наричаше. Отидоха, ядоха пица в местна пицария, после се разхождаха по крайбрежната докато тя малко по малко успя да разбере посланието на младото семейство. Но ако и да разбра, че богът е навсякъде и тя можеше да го намери където и да е, остана това, което те нарекоха молитва за разкаяние. Разбраха се да се видят после, дадоха ѝ телефон и се разделиха.

Вечерта след концерта си говореше по телефона с Ицо и разказа за младото семейство. На Ицо не му хареса идеята, че може да не се ходи на църква и някак се ядоса, че тя си говори с някакви хора, които могат да са всякакви. Лили обаче по някаква причина се доверяваше по-скоро на младата двойка, отколкото на църквата, която събира пари по време на свята песен. На следващия ден, вдигна телефона и се уговори с Бруно и Каталина да се видят по обяд.

Лили остана след края на турнето, когато останалите си тръгнаха и беше там още два месеца до започването на новия сезон в операта. Ицо не изглеждаше много въодушевен от това. Когато Лили се върна, тя беше вече различен човек. Тя се беше кръстила в морето, говореше на някакви езици, обясняваше че ние всички заедно сме църквата на бога. Ицо не харесваше новата Лили и техните отношения охладняха.

За новогодишните празници Бруно и Каталина дойдоха в нейния град. Те не разбираха местния език и тя ги водеше навсякъде. Един ден ги запозна с Ицо, говориха си на английски. Ицо си тръгна много ядосан, той беше убеден, че без църква не може и толкова. Лили беше някак раздвоена. Обади се на майка си. Тя не беше много духовен човек, по скоро агностично настроена, но посъветва дъщеря си:

– Ти чуй сърцето си какво ти говори. Ицо може да е прав за него си, а ти за себе си. Съветът и беше така-така, но ѝ даде малко свобода, за да разсъди трезво за ситуацията. След като младите италианци си тръгнаха, тя отвори библията и започна да чете с надеждата да разбере какво да прави. За оперния сезон, тя беше успяла да прочете цялата библия и като по чудо турнето беше пак в южна Италия.

Тя отиде с радост, пеенето вече не я впечатляваше толкова колкото когато беше на петнадесет. Ицо също се радваше за това, че чете библията но беше обиден, че не иска да идва на църква. Бруно и Каталина си имаха вече бебе, и грижите за него отнемаха много време на двамата родители, но им носеше и много радост. Когато Лили отново им се обади с нейния чуждестранен акцент, те искрено се зарадваха и я поканиха в дома си. Заедно започнаха да четат библията и да се молят. Така отмина лятото.

Животът на Лили прекъсна толкова рязко, изведнъж, като чели безпричинно. Самолетът ѝ катастрофира при кацането. Оцеляха малцина. Ицо не можеше да повярва и сърцето му го измъчваше че не се е молил повече за Лили или че не беше успял да я убеди да идва на църква. Лили се изправи пред престола на благодатта. Навсякъде цареше абсолютен мир и радост. Исус стана, доближи се до нея, прегърна я, каза:

– Лили, твоят живот на земята приключи и аз те приемам в моето царство. Можеш да останеш завинаги. Лили беше толкова благодарна, че не беше отхвърлена въпреки хладкият ѝ за бога живот. Обаче забеляза в тона на господаря, че той има някакво предложение за нея.

– Ако искаш, – каза господарят – мога да те върна на земята, за да бъдеш мой свидетел. Но трябва да избереш сега.

Лили стоеше пред господаря с наведена глава и целия ѝ празен живот минаваше през очите ѝ. Тя се чудеше, ако се върне на земята, как ще бъде полезна за когото и да било. Господарят я хвана за раменете, погледна я в очите и ѝ каза:

– Лили, аз мога да ти дам всичко, за да бъдеш мой свидетел.

След това седна на престола и зачака. Тя имаше чувството че е минала цяла вечност. Разкъсваше се от мисълта да остане при своя спасител и да отиде да свидетелства на своите родители, на колеги и на всички.

– Ще отида, каза тя.

– Отивай – ѝ беше казано.

Лили се намери в ледената морга, завита с един чаршаф посред нощ. Беше студено и миризмата на трупове и химикали беше навсякъде. Тя стана, зави се в чаршафа и тръгна.

Нейното чудодейно връщане от мъртвите стана сензация навсякъде. Пресата говореше за нея. Тя стана известна. Макар че говореше на всички за срещата ѝ с бога или не ѝ вярваха, или просто игнорираха подобни вести. Тя се обезсърчи. Спомни си за Бруно и Каталина и говори с тях. Те бяха на върха на щастието си да чуят щастливия край на нейната история. Ицо, макар и да се радваше, продължаваше да твърди, че тя е катастрофирала защото не е идвала на църква. Лили взе решение да остане с Бруно и съпругата му докато „Те ме търпят“, си каза тя.

Намери си работа в същата пицария в която се бяха видели за първи път. Молеха се, търсеха бога и чакаха за неговата воля. Техният син порасна и стана чудесно малко момче с голяма вяра в сърцето си. Когато беше свободна, тя им помагаше в отглеждането на малкия Джордано. Така изминаха не малко години и Лили все така свидетелстваше за срещата си с Исус.

Една вечер, той дойде докато тя спеше и ѝ каза:

– Лили.

– Да господарю.

– Време е.

– Време е за какво Исусе?

– Време е твоя талант да дава плод.

Тя коленичи пред него, той я погали по главата и каза:

– Дъще, отиди в Африка и служи на африканците. Те те чакат.

Когато господарят ѝ каза това, тя беше на около четиридесет години, сама, без деца, без мъж, само с бога. Замина за Сенегал. Опитваше се да се сближи с различните християнски мисии там, но те изискваха лоялност към тяхната организация или се превръщаха във врагове. Лили не се отказа, макар че нямаше доходи. Бруно и Каталина изпращаха понякога пари. Няколко човека, които чуха нейното свидетелство повярваха и ѝ се довериха че тя е изпратена от бога, за да им помогне.

Когато беше на четиридесет и пет, чудесата започнаха да се случват. Хората идваха, спасяваха се, приемаха святия дух и растяха във вяра. Лили никога не се нарече техен лидер нито някога поиска пари от тях. Често ѝ носеха някакви плодове или нещо друго и винаги успяваше да бъде нахранена, облечена, с платен наем. Същата година, тя се омъжи за местен човек от Сенегал. Родиха си няколко деца. Лили винаги си говореше с Бруно и Каталина. Когато Джордано порасна, започна да идва при леля Лили, както той я наричаше. Когато нейният живот беше към края си, Джордано дойде и остана постоянно при нея, и той се грижеше за събранието.

Лили отмина от този свят на седемдесет и пет години с голяма радост да се срещне със своя спасител. Сега, тя знаеше че не е заровила таланта си и отиваше да даде сметка на господаря си.