Лили току-що беше завършила гимназия и живееше в малък град покрай железопътна линия. Шумът от идващите, тръгващите, преминаващите влакове беше част от случващото се в градчето. Родителите ѝ отдавна бяха починали в автокатастрофа и я отгледа семейството на леля ѝ, която понякога почти успяваше да бъде нейна майка. Тя имаше приятел, който имаше чудесна голяма къща и искаше да се ожени за нея. Те бяха заедно вече от няколко години. Неговата мечта беше да имат много деца и да направи малък бизнес за ремонти на влакове. Това му изглеждаше нещо, което няма да остане без поръчки.

Повечето от приятелките на Лили бяха заминали за големите градове и за други държави с родителите си. Някои от тях не успяха сами. Чу че нейна близка приятелка е станала... дори не искаше да го изрича нито мисли, но това я плашеше. Тя беше сама и ако нещо станеше най вероятно никой нямаше много да се притесни или да се опита да ѝ помогне. Понякога отиваше до гарата, сядаше на някоя пейка и мечтаеше. Това никой не можеше да ѝ забрани. Излизаха с нейния приятел, но освен няколкото кръчми и двете кафенета, в градчето нямаше много.

Лятото напредна а тя не знаеше какво иска да прави. Със смъртта на родителите ѝ тя имаше малка банкова сметка от държавата, която вече имаше право да ползва. Дали да запише някой университет? Там може би ще срещне някой, ще се влюби... тя тръсна глава. Мислите ѝ я бяха отвели твърде далеч. Върна се на земята и си спомни, че всички очакваха от нея да се омъжи и да започне собствен живот.

Една вечер се прибираше малко по късно. Една тъмна сянка я следваше на стотина крачки. Тя забърза, сянката също. Сложи ръка в чантата си където беше защитния спрей и продължи по възможно най-светлото. Стигна до вкъщи без инциденти. Това обаче я накара да се замисли дали има сигурност за нея дори тук в градчето сред свои хора, които я познават.

Една седмица по-късно едно малко момиченце беше отвлечено в нейната част на града. Ден след ден никой не можеше да го намери. Лили познаваше детенцето и сърцето ѝ се свиваше от мъка. Тя нямаше никакви необикновени връзки с властите или много пари, за да наеме частен детектив, за да помогне. За това, реши че поне може да отиде в някоя черква и да се помоли.

Тогава, тръгвайки към местната православна църква, минавайки пред малкото лицево, от към улицата дворче пред къщата, видя оставена закачена на вратата брошурка. Беше за Исус.

Зачете се. Авторът на брошурката я убеждаваше, че богът е навсякъде и че би те чул ако се помолиш там където си в момента, без да го интересува дали си в някоя черква или не. Според него, ако помолиш за прошка за себе си в името на Исус ще бъдеш чута за каквото и да се помолиш след това. Тя се замисли. Възможно ли е богът да е толкова близо до нея?

Вечерта показа брошурката на леля си и нейните деца, които бяха по-малки от нея самата. Леля ѝ я погледна строго и каза:

– Това сигурно е някаква сектантска литература. Бързо да я изхвърлиш. Не искам такова нещо в къщата си.

Лили се замисли за малко и после ѝ се стори, че няма сили да противостои на леля си. Все пак тя живееше в нейния дом. След това неохотно смачка брошурката и я изхвърли в кошчето. Леля ѝ не беше доволна. Извади я, накъса я на парчета и чак тогава се успокои. Каза:

– Ако искаш да знаеш нещо за бога иди при попа, всяка сутрин е в църквата. Той познава нашето семейство, не се бой от него.

Лили не можа да заспи до сутринта. Споменът за отвлеченото момиченце, което можеше да бъде тя самата, не ѝ даваше мира. Към четири сутринта, без изобщо да беше мигнала, Лили коленичи до леглото си и се помоли както я учеше брошурката. Абсолютно нищо не се случи на пръв поглед, но тя се успокои и заспа. След седмица се разбра, че бяха намерили детенцето в друга държава и го бяха върнали на родителите му. Когато чу, тя първо се зарадва, после още повече докато в един момент си спомни, че се беше молила за това. Дали беше случайност или богът я беше чул? Вечерта отново коленичи в молитва и попита богът дали има нещо и за нея, да я посъветва какво да прави с живота си. После се зачуди на собствените си думи и не можа да разбере как ѝ бяха хрумнали.

След като се съгласи със себе си, че това е хубава молитва, се зачете в някаква книга, която си беше купила от книжарницата. Книгата разказваше историята на млад човек тръгнал да си търси късмета по света.

Две седмици по късно, нейният приятел я притисна в ъгъла. Той искаше да знае дали тя ще се омъжи за него или не. Тя действително не знаеше. Разделиха се ядосани един на друг и малко обидени.

Тя не спря цяла нощ да мисли какво иска да прави. Не беше получила никакъв отговор от небето и нямаше никакви идеи какво да направи. Осъзнаваше, че бракът е за цял живот и че нейния бъдещ мъж мислеше само за своето си. Чудеше се дали това е достатъчно в живота. През деня отиде при своя приятелка и ѝ разказваше патилата си. Докато си говореха, тя стигна до брошурката. Нейната приятелка се сети че също е виждала въпросната брошурка и че тя я има някъде в бюрото си. Намери я. Имаше телефон, обадиха се и млад мъж на другата страна на линията вдигна и се представи. Разговорът с него беше изключително интересен за Лили. Приятелката ѝ донякъде я разбираше, но не за да му се обади втори път. Тези разговори продължиха няколко месеца. През това време, тя напредна във вяра в бога не малко. Младият човек я покани да отиде в големия град дори на негова издръжка. Тя не знаеш защо. Попита го:

– Защо ме каниш, какво имаш в предвид?

Той отговори:

– Защото ми се струва, че ти търсиш истината, но живееш в среда, която ти пречи и това всеки ден те връща назад. Странен отговор, помисли си тя, кой отговаря така? Как си взе билет за влака, как тайно рано сутринта си събра багажа, как остави писмо с което да благодари на леля си за грижите, как се качи на влака дори за самата нея беше учудващо. Гледаше от последния вагон и видя нейния приятел че тичаше след влака опитвайки се да я убеди да се върне. Тя му помаха за довиждане. Нямаше сили нито да се сбогува нито дори да обясни произхождащото. Силите ѝ едвам стигаха, за да не се върне. Но една невидима ръка я подкрепяше във всичко.