Повечето християни са наясно, че във всяка една църква има "закони", тоест правила, които имат статут на закони, които служат, за да се поддържа не само редът, но също така и "правилната" доктрина, както и да се узакони властта на даден човек, или дадена деноминация.

Причината за подобно поведение често се явява в това, че вярващите в града са едно определено множество, а желаещите да имат "дял от баницата" са много. Тогава започват църковните войни, които слава на бога в днешно време не са кръстоносни походи, или тридесет годишните германски войни, но понякога могат да са много опустошителни за хората на бога и на Исус.

Лесно може да се види, как аристократичните кръгове в религиозния свят се борят за вярващите в града. Тъй като те не могат да са повече или по-малко, но са толкова хора, мъже и жени, колкото са повярвали. Нито повече, нито по-малко. И тъй като днешните лидери нямат намерение да се покорят никога на словото, което ясно казва, че ние сме едно тяло, един храм на бога, те строят още и още сгради, които служат не за повече вярващи, а за узаконяване на новите закони, които всъщност не са нови, защото са винаги едни и същи, служещи да направят вярващите от града или селото да си нямат доверие един в друг и да им се налага да избират измежду различните лидери. А лидерът е само един и той иска нашето единство.

Затова те съветвам да оставиш това отношение към вярата, защото не можеш да претендираш, че богът е с тебе, но не и с останалите си деца, но можеш да твърдиш, че ние сме едно. Следователно лидерите трябва да спрат да измислят нови и нови начини, модели, извинения, обяснения, обвинения и подобни, защо те имат право да се отделят от останалите и да претендират за лоялността на групата към себе си, което е практически заблуда и измама. Лоялността е към Исус и неговото слово, в което не се говори нищо за църкви.