Снощи, което е в началото на 2024 година, вкъщи дойде една жена по наша покана, която се оказа в огромна нужда. Жената се държа странно, но любовта на бога беше там за спасение. За съжаление тя не откликна и после си отиде. Сутринта, като се събудих, божието присъствие беше толкова силно, толкова велико, не си беше отишло, все едно че снощи бяхме на едно велико божие събрание, което и беше, ако и това да не се разбираше лесно. Тогава осъзнах, че божието присъствие не може да бъде приватизирано от така наричаните църкви. Защото макар и да съм повтарял стотици, ако не и хиляди пъти тази истина, че богът е навсякъде, и че където са двама или трима в името на Исус, там е и той посред тях, то някак си ми е убягвала идеята, че тези хора – лидерите – искат да приватизират божието присъствие, като постоянно обясняват, как човек трябвало да ходи на църква, да си избере някоя и подобни басни.

Защо правят те това? Простия отговор е монетизация на божието присъствие, и използването на бога за тяхна слава и изгода. А веднъж вече влезли в тяхната институция вие загубвате всички права да правите това, за което сте повикани от бога. Така че, не само не ви оставят да служите на бога вън от техните палати на тъмнината, но също така не ви позволяват и вътре.

Затова моят съвет е, никога не слушай пасторите и поповете, когато искат да те поробят на тяхната си воля. Защото Исус наистина умря и беше три дена в гроба и на третия ден оживя, но това не е истина заключена за амвона и прерогатив на папската им власт, а свободата и отговорността на всеки да служи на бога винаги и навсякъде.

Нека да продължа и да уточним повече „детайли“. Да вземем отделните религиозни дейности, които участват в съвременното църковно „служене на бога“ и написаното в Библията. Ако искате да ви цитирам от Библията, която добре познавам от много време, как се постъпва по време на сватба, какви молитви се отправят, какви са церемониите, то не мога, защото в Библията липсва каквато и да е информация по въпроса. Господарят отива на една сватба заедно с учениците си, която се състои от празненство, онова известното, когато той превръща водата във вино. Но няма нищо за някакви молитви, богослужения, помазвания, или каквото и да било подобно.

Хората имат празненство. Оттук не може да направите „бракосъчетаване“ като „свещеническа функция“. Застава попа и се моли и тогава „настъпва невероятното“, заради неговата молитва хората биват оженени правилно, по бога, но ако имат само „светски брак“, то това не е правилно – пълни глупости! Напълно небиблейско! Ако само защото ти харесва религиозната церемония си позволиш да се самозалъгваш, че това е божията воля и прерогатив на свещеническата „трудова характеристика“, то забрави да познаваш бога както ти заповядва самият той. Защото ти отиваш в съвета, за да узакониш брака си пред държавата, за да могат да важат законите на държавата, като наследство, осиновяване, грижа за децата и каквото още там, а не защото това е твоето бракосъчетаване. То става пред бога! Точка. Но дори и хората, които не познават бога имат право дадено от бога на брак.

Пратеникът на бога Паулос, който е написал голяма част от посланията към събранията казва, че „тази тайна (брака) е голяма“, но не дава никакви инструкции да се „свещенодейства бракосъчетаване“. Всеки може да се опита да те баламосва, уж че има стихове, които ще ти покаже, и уж ти показва такива, но ако се вгледаш внимателно, то няма никаква дори елементарна прилика между стиха и каквото те искат той да казва. Но тогава как да се ожени човек? Нормално според изискванията на държавата, това е. Бракът започва с дадената дума, той е клетва. Нуждата от свидетели е, за да има дадения документ свидетелски показания, че е реален, а не защото това променя нещо пред бога. Православни църковни, католически, протестантски, каквито и да е са религиозни измислици и ако участваш в тях, ще заблудиш себе си, съпруга/съпругата си, бъдещите си деца, приятелите си, роднините си, (около двеста човека най-малко), хората в църквата си, и е възможно и още хора, ако си по-известна личност.

И „бракосъчетаването“ е само една от многото дейности, които могат да бъдат разглеждани в светлината на словото, осветени и демонстрирани като фалшиви религиозни дейности, които измамват хората, че това угажда на бога и ви помага за неговото благословение. Например в случая би било не само дълготраен, но и „вечен“ брак, „докато смъртта ни раздели“.

Един специфичен случай е ромското „бракосъчетание“. Тъй като те искат да се женят наистина като деца (според стандартите на България), те не могат да отидат да се подпишат в общината. Ромските бащи изглежда много често спират в даден момент да изпълняват задълженията си и децата остава или без баща, или биват давани, поне част от тях, за осиновяване в „институциите“. Този порочен кръг изглежда като нескончаем при тях. Тъй като познавам не малко от тях, мога да твърдя, че познавам някои основни проблеми на ромското съществуване. И то е, че те трябва да учат в училище на техния си език. Това е истинското решение на проблема.

Бил съм в чужбина без добро познаване на езика, бил съм и със добро познаване на езика, разликата е огромна. Човек който на своя си език учи основните предмети, и най-вече Библията, която е най-важния предмет за едно дете, ако му е преподавана с вяра и разбиране на духовното, това е, което ще извади ромската общност от „омагьосания кръг“ на маргинализацията. Защо държавата не го прави? Защото държавата не преподава Библията, и също така по така наричаните „политически причини“. Защото ако турците започнат да учат на турски, според държавата е възможно „в някакъв момент да поискат да се отделят и да се съберат с турските си роднини или да поискат автономия“. Или ромите да поискат автономия. Разбира се никой не иска да му „разделят“ държавата. Но иначе имаме хиляди турци и роми, които имат сериозни проблеми, особено ромите. И какво правят ромските пастори? Нищо, просто проповядват. А детето се нуждае да може да прочете Библията и то не веднъж за детството си. Нуждае се от математика на ромски, ромска граматика, ромска Библия, ромски буквар, за да може да научи български.

(Защото ако добре познаваш един който и да е език, после е лесно да добавиш още един, казвам го от опит. А ако не си наясно какво е съществително, как ще научиш граматика особено чужда?)

Това ще направи децата разбиращи живота, което е най-важното. И тогава ще спрат да искат да се женят на възрастта, в която останалите българчета играят футбол, учат езици, образоват се, изобщо се развиват, за да станат граждани на обществото. Това е прерогатив на държавата, но държавата често не разбира ясно задълженията си към всички граждани. Равноправното отношение към децата заповядва те да мога да се учат на техния познат, майчин език, всички предмети, и естествено да учат български. Защото сега е раЗноправно. И първи, които трябва да се заемат с този проблем, са служителите на бога, но те засега не проявяват никакъв интерес, защото държавата отказва да позволи обучение на турски или ромски. Но държавата не може да спре (нито би го правила) децата да бъдат обучавани от свещенослужителите, които са родителите повярвали, и да ги учат на всичко на техния си език. Това е естествено. Но как да учиш някого, ако самият ти не знаеш и дори нямаш желание да се напънеш?

Да се върнем към всички религиозни лидери и техните отчайващи практики. Защо те правят всичко това: да кръщават деца и бебета, да бракосъчетават, да погребват, да празнуват всякакви небиблейски празници, да се молят за мъртвите, да се молят на „светиите“, да кадят, да се правят на нещо по-голямо от останалите, да „водоосвещават“ разни неща, да хвърлят и вадят кръстове от вода, да тормозят хората с десятъци, с целоживотно ходене неделя на църква, с господаруване, но във много политическа светлина с мазни думи, но не вършат заповяданото, че ние сме братя, тоест равни, и че служителите са роби, слуги на братята?

Господарят специално обяснява, да се пазим от кваса на фарисейството и подобни, които са лицемерие (или двуличие). Какво означава това? Точно каквото разглеждаме: хора, които в името на бога правят неща, които богът не им е заповядал, но не правят нещата, които им е заповядал, това е проблемът. Защото не само че бракосъчетават, но „позволяват“ до четири развода (православните), протестантите проявяват пълна търпимост при един развод, ако и богът да го е забранил напълно. Така че, лидери се развеждат постоянно и ако католическите не се развеждат, то е само защото никога не са се женили. Защото бракът е постоянно отговорно съжителство, и понякога може никак да не е лесно. Само ако действително обичаш с божията любов, не с твоята, тогава можеш да устоиш „докато смъртта ви раздели“. И като казвам устоиш, нямам предвид пред телевизора, а живеейки разумно пред бога и за негова слава.

Преди всичко не бива да се обяснява божието със светски прийоми. Божието се обяснява като духовното се сравнява с духовното. Какво означава това? Означава, че човек трябва да се е научил, че нищо от света не може да му помогне да познава бога и Исус, който е нашето спасение. Единственото е божието слово и святия дух. Само и единствено, и нищо друго. Исус умрял за нашите престъпления пред бога, бил три дена в гробницата, и на третия ден оживял от мъртвите, и се явил на много свидетели, които и написват книги със своите свидетелства, ако и не всички. Ако някой повярва в тези факти, ако се разкае за престъпленията си пред бога (всеки човек е престъпник пред бога в духовното), ако се потопи във вода в името на Исус помазания божия син, ако приеме святия дух, ако разбира Библията добре и пази святостта, любовта, добротата, гостолюбието, братолюбието, мрази господаруването, обича благочестието, грижи се за слабите, този човек е зрял човек във вярата, той може да се грижи за божието събрание, ако е доказал, че може да се грижи за дома си. Такива трябва да са хората, които да си поставяте за старейшини, а не да позволявате да идват неизвестни личности от щатите, или от синода, или от Гърция и да ви поставят хора, които ще се интересуват и ще защитават интересите на институцията, а не вашите в духовното.

Но в Библията пише за ръкополагане, ще каже някой! Как така?! Е, това отваря въпроса за преводите. Вашите преводи са корумпирани, те са преведени така, че „тяхната власт“ да изглежда легална. Това е заложено още от Йероним, от реформаторите, от католиците, от ортодоксите, от всички. Важното е да има религиозни институции. Запомнете, че събранието на бога не е религиозна институция. То не прави нищо, което да изисква институционализиране. Те обаче да, защото събират дарения и „командват парада“, без да им е дадено от небето.

Думата, която „те“ превеждат като ръкополагам в Деяния 13 гл. , избирам (хейротонео), и една от неговите форми с представка е катахейротонео означава: гласувам за смъртно наказание, гласувам против някого. А самия глагол означава: избирам с вдигане на ръка. И това е единственото място, няма друго, което да е в контекст избиране на старейшини.

Един въпрос: кой избра седемте, които прислужваха на трапези и вършеха чудеса? Народа, това е истината. На тях им положиха ръце чак след като те бяха избрани. Така се избират лидери, които не командват, а помагат, понеже разбират духовното. А днешните лидери не могат да различат нищо. Като слепци, които водят слепци. Така че, полагането на ръце не избира никого. Тимотеос имал задача от Паулос да им постави служители от тези, които изпълняват едни дълги списъци, които частично цитирах. Дарове могат да се предават от човек на човек, само ако ги имаш. А власт не можеш да предаваш с ръкополагане, понеже властта идва от бога, тоест не зависи от избора на хора, и властта се дава за изграждане, е не за командване. Никой не може да учи другите за заплата. Божието събрание е тайна, духовна тайна, и не може да бъде маргинализирано до папски диктатури, както е всяка която и да е църква днес по целия свят по условие. Затова света е в такова отчаяно състояние, понеже е владян от религиозни диктатори толкова много време, без да им е било дадено от небето, без да са си го заслужили, просто чрез измама. Както католици, така и протестанти, така и православни. Духовната власт за това е духовна, защото е основана на любовта и братолюбието, а не на религиозните диктатури.

А любовта и духовното са навсякъде, както и богът е навсякъде. Защото богът иска неговото слово да бъде преподавано навсякъде, защото където е неговото слово, там е и неговият дух. А къде по-подходящо място за това от домовете на християните? Там иска да е богът, там иска и да е неговият син Исус помазания, господарят. Той иска неговото слово да бъде в домовете на неговите деца. Той иска дарбите да са в домовете на неговите деца. Той иска ако някой влезе в дома на християните, да се покае и да повярва. Той иска децата ха християните а живеят в неговото присъствие в техните собствени домове (разгледано малко по-нататък).

Но днешните християни са оскъдни в любовта. Иначе не биха се стичали с множества в тези места, които са толкова оскъдни в любовта, каквито са организациите наричани с гръмкото име „църкви“, ако и да не са. Защото думата църква, ако и да е ужасен превод, винаги в Библията означава само и единствено нас вярващите, а не религиозните институции, (както е например синагогата, или ислямската джамия). Само нас! А правилния превод, колкото и да не им се иска на „тях“ е събрание.

Къде е божието присъствие? В днешно време има две деноминации които практически напълно са забравили какво е това: католици, православни и някои протестанти. Те знаят само някои неща като мира на бога (относително) и божието слово, но не и лицето на бога, неговата слава. А къде е тя? Тя е в говоренето на неговото слово и вършенето на неговото слово без „тълкувания“, без увъртания, без измами, без „улеснения“. Там е богът. Но съвременните лидери не искат вярващите да събират вярващи в домовете си и да станат независими, да говорят словото, да спасяват както домовете си, така и съседи, и който иска да бъде спасен, а те искат да монетизират за себе си всичко.

Така християните, понеже са слаби във вярата и в любовта, вместо да страдат за истината и да са отхвърлени от религията, се покоряват на двуличието и започват да влагат усилията си в диктатурата на неблагородните. Защото неблагородните несправедливо твърдят, че богът е заповядал да ходят на църква. А това е лъжа. Богът е заповядал на християните да се събират, което означава, че в твоя дом ако сте християни, се събирате, а ако не са, то ти можеш да отидеш до някой близък на тебе християнин да се молите заедно и ако искате можете да се виждате с когото искате в господаря, без някой да има каквито и да е права да ви казва каквото и да е, освен пророците и пратениците, които говорят в името на бога истина от небето (но ако говорят за църкви, те вероятно са фалшиви или заблудени, или и двете). Следователно, работата на старейшините е, както Симон Камък е обикалял всички, така и той да се грижи християните да растат в истинското учение и в истинското духовно, без религиозни двуличия. Това са истинските пастири, без изключения.