(Натиснете върху името на речника, за да разширите полето.)

Ковчег – Речник на българския език

ковчѐг — съществително име, мъжки род (тип 15)
мн. ковчѐзи, (два) ковчѐга, м.
1. Продълговат сандък с отделен капак, в който се полага покойник преди погребването. Ковчегът беше на катафалката.
2. Остар. Сандък за дрехи; ракла.
• Ноев ковчег. — Според Библията — ковчег, в който Ной поставил семейството си и по една двойка от всички животни, и така спасил от потопа човешкия и животинския свят.

Завет – Речник на българския език

за̀вет — съществително име, мъжки род (тип 7)
м., само ед.
1. Място, защитено от вятър. Стоя на завет.
2. Прен. Спокойно, осигурено място или положение. С тази длъжност си винаги на завет.
мн. завѐти, (два) завѐта, м. Съвет, наставление, оставени на потомци или последователи. Трябва да живеем по заветите на дедите си.
• Стар завет. — Дохристиянската част на Библията.
• Нов завет. — Християнските книги на Библията.

Ако за момент се абстрахирате от така наричаното християнско значение... Нека да видим, как може това да се случи. От къде идва така наричаното „християнско“ значение? Ако отговора е „от Библията“, то това се превръща в безсмислена фраза, в оксиморон, в омагьосан кръг. Защо? Защото Библията не е писана на български и следователно тези, които са превеждали са сложили значението, което според тях отговаря най-точно на оригиналния текст, в случая – старогръцки. И ако това е така, нека да видим оригиналните думи в тази фраза.

κῖβωτός – Старогръцко български речник

κῑβωτός ἡ
u demin. κῖβώτιον u κῖβωτάριον, τό
сандък, ковчег, кутия, шкаф; особ. лодка;
нз. ноевият ковчег, скиния.

διαθήκη – Старогръцко български речник

δια-θήκη ἡ
наредба, разпореждане; завещание, последна воля; договор;
нз. завет.

κῑβωτός – Словарь Дворецкого

κῑβωτός ἡ
1) ящик, сундук Arph., Plut.;
2) ковчег: κ. τοῦ Νῶε NT Ноев ковчег; κ. τῆς διαθήκης NT ковчег или кивот завета.

διαθήκη – Словарь Дворецкого

δια-θήκη ἡ
1) устройство, состояние (τοῦ σώματος Democr. ap. Sext. — v. l. διαθιγή);
2) завещательное распоряжение, завещание Lys., Arph., Isae., Isocr.;
3) наследство по завещанию (πλουτοῦσαν ἀφιέναι διαθήκην Anth.);
4) соглашение, договор (διαθήκην διατίθεσθαί τινι Arph.);
5) завет (ἡ παλαιὰ δ., ἡ καινή δ. NT).

κῑβωτός – Словарь Вейсмана

κῑβωτός ἡ
деревянный ящик, сундук, шкафчик; NT кивот (ковчег) завета, ковчег Ноя.

διαθήκη – Словарь Вейсмана

δια-θήκη ἡ [διατίθημι]
духовное завещание; NT договор, завет.

Разбира се, вие бихте могли да предпочетете да използвате да кажем английски речници, но тогава няма да намерите даденото противоречие. Цитираните руски обаче могат, понеже традицията и тук и там е една и съща.

Нека да разгледаме внимателно речниците на оригиналните думи. Там можем също да видим така наричаните „християнски значения“. На въпроса откъде са дошли те, отговора е същия: те са дошли от превода на думите от оригиналния език, тоест, появили са се по-късно в речниците. Преди в речника е имало само значението, което отговаря на функцията на предмета или стойността на думата. Но нека все пак да проверим с простите методи на логиката, дали е възможно все пак тези „християнски“ значения да са верни.

Думата ковчег на български има само едно единствено съвременно значение (освен „християнското“) , което е сандък с продълговата форма и отделен капак за мъртвец. Думата няма други значения. Сега да видим дали това значение отговаря на историята, в която се използва. Това е една от най-известните истории в Библията, и вероятно всяко малко дете, което не е възпитавано в атеизъм, може да разкаже как богът е заповядал на Ной да направи един дървен „ковчек“ в който да влезнат от всяко живо същество по две по две, за да се спаси живота им от идващите води на потопа. Но на български в ковчег се поставят само мъртъвци. Следователно има нещо объркващо в историята. Ако обаче не се „предадем“, а продължим с нашето кратко изследване, ще видим, че думата ковчег има и едно остаряло значение, което е „сандък за дрехи или ракла“. Нека да поставим това значение в нашата история. Богът заповядал на Ной да направи сандък и т.н. Това звучи толкова смешно от една страна, но толкова реалистично от друга, и освен това не ни кара да се чудим, защо в сандък за мъртъвци? Ако внимателно разгледаме ст. гръцката дума ще видим, че значението „сандък за дрехи, ракла“ отново отговаря перфектно на историята. (Това значение обяснява също защо е било необходимо да се измазва с асфалт „отвътре и отвън“, понеже корабите не се измазват с асфалт, но Ной прави нещо, за което не е имал инженерна диплома.) Но той не прави ковчег за себе си и семейството си, и животните, а прави „нещо“ за тяхното спасение.

Тук ще се наложи да се сблъскаме с едно тълкуване в типично православен вид, което аз не знам дали използват, но предполагам, че този ковчег „пресъздава смъртта на Исус“, в която те са спасени. И ние наистина сме спасени чрез смъртта на Исус помазания нашия господар. Обаче това, което е построил Ной е по-скоро кораб, или ако щете дом издържащ на вода, отколкото нещо, което би могло да се свърже със смъртта по някакъв начин. Тази линия на разсъждения отваря много нови въпроси. Знаем, че евреите не погребват човека в сандък, а обвит в платно, както и мюсюлманите. Други народи горят мъртвите си на клада. Как е разбирал Ной дадената дума? Bи било спорно. И не само Ной, но евреите е трябвало да разберат посланието, ако има такова значение. Но те и до днес не използват „ковчег“, когато описват раклата с двете каменни плочи. Би било спекулация със значението на писанията да слагаме „духовни“ значения там, където решим, поради факта, че в някое предишно поколение на български двете думи за ракла и ковчег са били една и съща.

Тук ще продължим нашите разсъждения с раклата със заповедите написани на двете каменни плочи. Формата на тази ракла е изключително неудобна за ковчег за мъртвец, и се намира сред един народ, който така или иначе не ползва ковчези, така че посланието няма как да бъде разбрано. Но въпросът също така е, дали богът ще иска да постави заповедите си в „място на погребение“? Не вярвам. Но ако използваме „ракла“, да кажем, тогава всичко някак идва на мястото си.

След това е думата „завет“. Значението е дадено в началото. То не e нито договор, нито завещание, а по-скоро пожелание за идващите поколения, ако те изобщо поискат да се съобразяват. А в случая с „диатеке“ имаме дума, която обозначава ясно договор и завещание. Завещанието не е завет, то е договор по който наследниците на някой починал наследяват имуществото му, материално и интелектуално. Договорът не е завет, защото договорите изискват строго изпълнение, или съгласие. България например не съществува по завета оставен от дедите, а поради договорите, които са били подписани преди поколения с останалите народи. Това е договор за съгласие и признаване.

Такa идваме до нашата фраза, която е „ковчега на завета“ или „раклата на договора“ между бога и човека. Нека да попитам всеки читател: Ти какво искаш, завет от бога, или договор с бога? Аз предпочитам договор, защото договорът има твърда основа. И тук ще се наложи да добавим още едно значение, защото старогръцката дума има малко по-сложно значение и тя означава също така завещание. Това се вижда много лесно в посланието към Евреите, където се обяснява именно значението на смъртта в договора между нас и бога в Исус помазания, неговия син, нашия господар. Тоест, думата постоянно включва в себе си тези две значения: договор и завещание. Затова човек винаги трябва да го има предвид, че така наричаният „Новия Завет“ всъщност е „Новия договор/завещание“. И тъй като крайната цел на нашето изследване е обясняване на „ковчега на завета“, то можем спокойно да запишем: „ раклата на договора/завещанието“ и да бъдем спокойни, че това е абсолютната истина на божието слово.

И сега последното в нашата студия е отварянето на въпроса, какъв е срамът, за който се говори в заглавието? Срамът е ясен за нерелигиозния човек, който чисто професионално подходи по въпроса: лош превод последван от лоши проповеди, лоши доктрини, лоша литература, лоши обяснения, и подобни. От тях пък разбирането на така наричаните „миряни“ – тоест хората, които са мързеливи да четат Библията и да се образоват сами, но разчитат на разни богослови, пастори и попове – се разрушава и те продължават да не разбират на писаното в Библията. А знаем, че ако някой не разбира словото, идва злият и ограбва посятото слово. Мисля, че изводите са ясни от само себе си.