Едно от първите последствия от идването на власт на комунистическата диктатура в България, а и по целия свят – било тя атеистична, било мюсюлманска – е посичането на цялата интелигенция на дадената държава. Причините, които те изтъкват са, че тези хора по условие са „врагове на народа“ и затова „трябва да си получат заслуженото“, но действителната причина е, че „новородената“ аристокрация, бидейки съставена от хора неуки, прости, необразовани, глупави и с изключително изкривени идеи в главата, не може да управлява на принципа, че нещо е разумно, практично, ако щете справедливо (това е много по-сложно разбира се), и затова трябва да управлява с насилието, което ѝ дава правото да използва държавното управление, което те току-що за взели от истинската аристокрация с кървав преврат. Всеки, който е живял в такова време или живее някъде по света в подобно време знае, че това е така. В такава среда понятията добро и зло се размиват до такава степен, че човек абсолютно губи ума си, така нареченото зомбиране. И досега нашата държава е пълна с хора, които плачат за Сталин, Ленин и подобни чудовища, изтребили милиони!

Сега, това е нашия увод, който ни показва как работи диктатурата на „пролетариата“, тоест на глупостта, невежеството, алчността за чуждо добро, арогантността и подобни „велики качества“. Затова нека да преминем в същността на проблема.

Тук ще разгледам само един частен случай, от който обаче без много затруднения може да бъде изваден генералния модел на този феномен и човешко поведение. Целта е вярващите да разберат същността на процесите, които наблюдават в своите религиозни институции, да ги отхвърлят и да започнат да се учат от божия син Исус на истински добродетели, докато е днес, както е писано, за да не се закоравяват /станат безчувствени към останалите/ и да паднат в най-различни лицемерия и анти-добродетели, както е типичното по църквите днес.

В началото на деветдесетте години на миналия век, когато паднаха Берлинската стена и много от комунистическите диктатури (но не всички), много хора, които никога не са имали каквото и да било общо с религията или вярата в Исус, бяха подбудени от небето да потърсят своето спасение. (Често за това време се използва термина „съживление“.) И тогава в действителност наистина множества се обърнаха към вярата в бога и в Исус помазания, но не всички бяха искрени. Множества от хора не знаеха, какво да правят и как да живеят с новата си вяра. Те не бяха на някого(!), те си бяха на бога и на Исус, който ги изкупи. Обаче се оказа, че това е голяма плячка, от която никой не иска да се откаже. „Родиха се“ нови църкви, лидерите на които приеха американското богословие, както и привилегиите да се превърнат в новата църковна аристокрация. Защото нека да бъдем честни, лидерите бяха просто хора „от народа“, невежи в духовното, които обаче искаха властта, с която считаха, че докато си помагат на себе си, ще успеят да помогнат и на останалите – което както знаем е типичната догма на капитализма, но не и на вярата. Появиха се два вида натиск, от една страна държавните институции притискаха вярващите да се организират във регистрирани църкви, а от друга вече съществуващите такива не искаха да приемат нови църкви, които биха подкопали техните устои с някоя нова доктрина. Целта беше всеки да си намери място в системата.

Това беше и времето, когато лидери на църквите станаха хора, които вече имаха знание, макар и малко, за Библията, за църковното, за богослуженията и подобни. Не забравяйте, че Библията беше забранена книга, така че никой не знаеше и затова не можеше да им каже: „Какво правиш?“ или: „Защо постъпваш несправедливо?“, тъй като никой не знаеше какво е несправедливо пред бога. Така се роди „селската аристокрация“. И не ме разбирайте погрешно, богът не избира хора по техните привилегии или образование, външен вид, или влияние в обществото. Не, но тези хора бяха невежи, необразовани в духовното, те не бяха преминали процеса на небесно образование. Така че те взеха и отидоха по различни американски и европейски религиозни университети, или самите те основаха подобни тук, и така взеха да развяват своите дипломи, за завършено „систематично богословие“, без да се съобразяват с писанията, които си имаха свои собствени изисквания за небесното призвание. Защото според писанията изискванията са за святост, ходене във вяра, любов и благочестие, познаване на истинското учение, познаване на духовното, и оставяне на всичко, за да следваш божия помазаник Исус в духа.

Изключително просто: тя подменя понятията за добро и зло, както правят техните изображения в човешкото – комунистите. Те обявяват, че щом те имат регистрация, в която са записани, че са лидери на дадената „църква“, то те са такива пред бога. След това, тъй като това не им е достатъчно, те изгонват всеки, който дръзне да не се покорява на тяхното „царско достойнство“ и да претендира, че са избрани от бога за каквото и да е, без да ги попита тях, „великите божи помазаници“. Нека обаче да си припомним какво означава помазаник? Това означава владетел, господар избран от бога. И тези от нас, които четат Библията, знаят, че има само един единствен благороден цар, който е достоен да царува, който е помазан от бога, и това е Исус помазания, а всички ние сме братя (тоест равни), казва писанието. Така че тези самозванци трябва да променят всичко духовно, което те не познават, нито знаят дори къде е, и да го заменят със своята религия, тоест двуличието, което прилича на истината, но е само гола имитация. Не ми вярвате? Тогава къде видяхте църква, в която любовта е дала плодове на братолюбие? Така се получава, че хората, които са селяни, невежи, арогантни и алчни, завладяват божието царство за своя си изгода.

Диктатурата работи със принципи противни на принципите на царството на бога. Царството на бога работи с вяра, любов, благочестие, братолюбие, почит, уважение към даденото на останалите, единодушие, а не еднолично управление, и най-вече със словото, което се оставя да бъде пазено във всички свои аспекти. Тези хора не могат да позволят това. Както комунистите в човешкото, така и те не биха могли да оцелеят в едни избори, където хората биха искали да гласуват за истинските стойности на словото. Затова те използват всички възможни инструменти, които дадената историческа епоха им предлага. Да си спомним всички войни и кланета организирани от едни „брата“ против други. Да си спомним „светата“ инквизиция и нейната „сестра“ православната диктатура тук през вековете – богомилите са били някои изклани, а други изгонени от тяхната собствена държава, ако и да са вярвали каквото си искат. И в борбата за власт над човешките души те се изтребват едни други векове наред. Така днешното време е белязано от хиляди и хиляди диктатури на религиозния пролетариат, които презират словото на бога, което не могат нито искат да пазят. Те ще ви малтретират докато вие им позволявате това.

Ако на тебе ти е писнало от тези хора, ти не трябва да си като тях, да вдигаш революции, да правиш митинги, „да търсиш справедливост“ по човешки. Не е необходимо, тъй като богът така или иначе знае всичко и той може да изтреби тези религии в един миг, и ще го направи в неговия ден. Но поради вярата на хората, които са там и които не са виновни, той не ги изтребва. Затова чисто и просто започни да вършиш това, което вярваш е божията воля за тебе във всяко добро, истина, благочестие, вяра и любов. ЗАБРАВИ ЗА ТЕЗИ ХОРА. ЗАЩОТО КАКВОТО И ДА КАЖЕШ НА ТЕЗИ ХОРА, ЗА ТЯХ СЪЩЕСТВУВА САМО И ЕДИНСТВЕНО ТЯХНОТО ЦАРУВАНЕ НА ПЪРВО МЯСТО.

Ако само си припомним книгите, за живота и делото на Исус от Назарет, ще видим, че религиозните лидери, било те малки, или големи се страхуваха народа да не се разгневи и да не ги убие с камъни. Това бил основен мотив в тяхното поведение, много кратно описан. Днешните не са по-различни, с малката разлика, че днес хората не биха ги убили с камъни, понеже днес цялата силова власт е в ръцете на държавата, и никой няма право на така наречената „саморазправа“. Но биха отишли в друга църква, което е близко по действието отхвърляне. Затова те угаждат на тълпата. Защо използвам тази полу-обидна дума „тълпа“? Защото те не угаждат на бога, нито на доброто, нито търсят единството на святите. Те угаждат на тези хора, които са горе-долу вярващи, но от чиито дарения зависи съществуването на даденото кралство.