Един от най-големите проблеми на днешното християнство е, как да разпознае някой какво е от святия дух и какво не е? Хилядите църкви се надпреварват да обясняват духовното.

Защо го наричам „духовното“? Другият начин е да се нарича „духовните неща“, но не и духовните дарби! Ето каква е причината.

В книгата от свещените писания, наричана „1во послание до святите в град Коринт“ се казва във вашите преводи на Библията (в 12:1): „А за духовните дарби, братя, не искам да не знаете.“ В това изречение има един сериозен преводачески проблем. Прибавена е произволно една дума – дарби. Причината е много проста: в старогръцкия, когато се употребява среден род множествено число се подразбира „неща, работи“ и подобни. Следователно повечето преводачи, без да имат необходимото духовно разбиране, добавят думата „дарби“, за да се „разбира“, според тях, без да осъзнават, че по този начин повреждат оригиналното значение на текста.

За любителите на старогръцкия: „Περὶ δὲ τῶν πνευματικῶν, ἀδελφοί, οὐ θέλω ὑμᾶς ἀγνοεῖν.“ В първата част от изречението има думите Περὶ - „относно“; δὲ - „а, но“; τῶν πνευματικῶν - „духовните“, и няма други думи. Ключовата дума е πνευματικός и означава: отнасящ се до вятъра (въздуха или дишането), благоуханен, духовен, и някои други.

Следователно, точният превод би бил: „А/но за духовните /неща/, братя, не искам да не знаете.“ Друг начин да се преведе гръцкото ср.р. мн.ч. е със ср. р. ед.ч. : „за духовното“. Много от относително коректните преводи слагат думата дарби в курсив: „дарби“.

(Добре е да се отбележи, че курсивът или наклонен шрифт, се използва в преводите на Библията за добавена от преводачите реч, което не е съгласно правилата на езика.)

Причината за объркването е, че когато се говори за дарби, ние започваме да броим конкретните дарби в текста и да се чудим, дали имаме някоя от тях. Ако обаче преведем коректно, ще видим, че святия дух чрез Павел ни учи на духовното, тоест на това, което е самият той, духът. Затова в следващите изречения се говори за дарби, действия, служения, тоест за всичко духовно! Следователно, духовните или духовното е всичко свързано със бога, със святия дух, с Йесус помазания, с божието слово, с вестителите, с небето.

Има едно отвратително лицемерие в днешните църкви, което считам че е било през всички векове, откакто има религиозни организации. За да съществуват те трябва да променят значенията на думите в словото на бога. Това е толкова залегнало в мисленето на религиозния човек, който се нарича християнин, но не е в действителност.

Затова духовното е нещо, което се е превърнало в спор между отделните църкви, в техния спор със самия бог. Милиони християни изобщо не разбират духовното и за това са виновни техните лидери, които постоянно проповядват лъжи в божието име и заблуждават вярващите, докато ги превърнат в тотални двуличници. (Трябва да се знае, че те не говорят лъжи на всички теми, а само на определени, които се отнасят до тяхната власт, отговорност, парите от даренията на вярващите (естествено), църковни сгради и организации, сектантство/партийна принадлежност, и разбира се, какво е духовното!)

Нека след тази интродукция да видим какво означава нещо да е духовно. Думата „духовно“ и „дух“ имат един и същ корен и в оригинала, точно както и на български, и оттам следва, че духовно е нещо според бога, нещо от неговия дух и по неговата воля. Волята на бога може да се види само на едно единствено място и това е неговото слово, което ние наричаме Библията. Един от основните църковни грехове е тяхното собствено предание, което те пазят наравно с божието слово. Като само и единствено протестантите лъжат, че нямат предания, а имат, и много от преданията им са католически или православни. И пак, разбира се, свързани с гореспоменатите теми, а не със всички.

Това за съжаление е много важно, а християните силно се гневят, когато някой ги изобличи, че вършат неща, които не са от божите писания. Или свещените текстове. Свещените текстове на старите и новия договор-завещание между бога и човека. И тук влизаме в нашата тема, духовното.

Само два са източниците на истина и откровение за духовното: божието слово и святия дух. Сам Исус, който е наречен словото на бога, се нуждаел от святия дух, за да извърши делото на бога, на което бил призван. На неговите ученици им било забранено да вършат каквото и да било, докато не дойде върху и в тях святия дух. И всичко това в Исус, който е самото слово на бога.

Всяка църква си има такива. Някои са писани, други са устни. Ако отричат, нека да ти покажат, че нямат устав. Те имат! И това е предание, защото те претендират, че когато християните спазват този устав (ходене неделя на църква, даване на десятък само в тази църква, абсолютно съгласие с доктрината, която се говори от амвона, съгласие да мълчиш цял живот, без права да участваш в божието служение според „дара, който ти е даден“ и много подобни, някои писани, а други не, но абсолютно задължителни) те са праведни пред бога. Ти сам трябва да решиш дали е справедливо пред бога да се покоряваш на хора повече отколкото на бога. Все пак ще отговаряме пред бога, а не пред хора, за каквото сме „извършили в тялото, било добро, било зло.“

Въоръжени с тези мисли нека да разгледаме, какво казват свещените текстове, че е добро и какво – зло.

Какво е добро според писанията на бога? Това е да ходиш във вяра в бога и в Исус помазания и да обичаш ближния си. Сам господарят Исус добави един нюанс на втората заповед, като каза: „Нова заповед ви давам, да се обичате едни други, както аз ви обикнах!“ По този начин се поставя основата на отношението ни един към друг във вярата. След това ни се казва, че ако се обичаме един друг, богът ще е сред нас. И също така ни се, че ще бъдем познати като ученици на помазания, ако се обичаме един друг. Толкова просто за разказване! Могат да се цитират вероятно стотици места от свещените текстове, които да докажат, че действително това, е заповедта. Следователно основата за духовното е вярата и любовта.

Третата „съставка“ на духовното е справедливостта. Тук пак ще се наложи гръцки. Ужас! Съжалявам! Но причината не съм аз, а вашите преводачи, които са ви превели писанията половинчато. Думата, която упорито се превежда праведен, в своята оригинална същност е със значение справедлив. Наистина няма да се впускам в подробности. Само ще кажа, че Дике (Δικη), не е „богинята“ на праведността, а на справедливостта (δικαιοσύνη), което е дума от същия корен. Ако един човек не е справедлив, той не е вярващ, не ходи в любов, а и вероятно не е спасен. За съжаление огромни множества наричащи себе си християни не са справедливи към никого, освен към малка група близки хора, най-вече роднини по плът, което е удивителна форма на неверие и несправедливост. И нека да уточня нещо: ние не се борим светът да стане едно справедливо място, защото това не ни е дадено. Но би трябвало да се борим за доброто на вярващите, с други думи казано, да ходим в любов.

Тук може да се обсъди въпроса, защо любовта е толкова важна? Който познава бога, не задава такива въпроси, но това е неговата природа, понеже е писано, че богът е любов, и който обича познава бога. Освен това нашето спасение се дължи на любовта на бога и на Исус помазания. Без любовта, няма спасение. Да вярваш означава да си вечен и също така да се доверяваш. Ако си верен, ще изпълняваш заповедите, които вече споменахме, както и тези, които не сме. Например, ако обичаш, ще помагаш на останалите. Например, ако те не знаят нещо, ще ги научиш, за което ще загубиш както време, така и нерви, защото хората са „невъзможни“! Човек е толкова упорит в своето си, че да го научиш на нещо граничи с невъзможното, на около една крачка са. Затова ако не го обичаш, ще му искаш пари, за да го учиш. Защото е доказано, че когато човек дава пари, после внимава много. Ако го учиш безплатно, той си мисли, че твоето знание не струва, щом го предлагаш безплатно.

След като вече знаем да обичаме и да пазим словото, и да се покоряваме на бога, ние достигаме до необходимостта да вършим това добро по един възможен начин, защото нашите ресурси са силно ограничени като хора.

В религиозния антипод на духовното една група християни събират усилията си, за да може един човек, наричан пастор или поп, да „им говори“ истината регулярно и той да има грижата да достави тази истина на света около даденото място. Това обаче напълно погребва духовния живот на останалите, които по църковно условие не правят нищо, освен да слушат и да дават необходимото, за да може даденото църковно общество както да оцелее, така и да просперира.

Ако започнем да слушаме която и да е религиозна партия (тоест църква), те ще ни кажат „своето тълкуване“ на светите текстове. Ако ходим във вяра и любов, вероятно „ще се сещаме“ какво да правим, ако познаваме бога, неговото слово и неговия дух. Духовния порядък сред нас не се определя от нашата любов, нашата програма, нашето удобно време, нашето каквото и да е. Определя се от святия дух, понеже той е господарят. Така е, действително той е господарят! Той според писаното разпределя, както му харесва, по негово усмотрение. Изглежда вълнуващо, но няма църква, която да иска и да се покорява на подобно разумно дело! Повечето църкви са клонинги на католическото „богослужение“, включвам и всички протестантски църкви, дори адвентистките! Програмата е ясна, всичко е определено от основаването на църквата и място за делата на духа не са добре дошли на така наричаното „богослужение“, което се състои от религиозна лекция, наричана „проповед“, пеене на песни с текстове от Библията или приличащи на такива, молитва – кратка и простичка, за да не се отегчават посетителите – разбира се „събиране на дарението“, което е често отвратително, понеже уж пеят песни на бога, но всъщност се опитват да извадят възможно най-много пари от джобовете на хората, ако и тайно. Понякога имат две и три дарения!? След това следва чао-то – нищо, пустота, няма никакъв духовен живот! Подобно правят и останалите.

Основното извинение на религията, за това, което върши е „удобството на вярващите“. Те казват, че този тип на „богослужение“ е най-удобен за всички, както за лидерите, така и за миряните, посетителите, вярващите, приходящите или както там ги наричате вие. Друго извинение е, че така се пазят от ереси, но в действителност се пазят вътре в най-големи и отвратителни такива, без възможност на поправка. Трето такова е устава. Четвърто и всъщност основно е манията за власт на някой или на група хора. Тази мания кара толкова много хора да извършват престъпления пред бога, против неговото слово, против любовта, против милостта/състраданието, против вярата, както миряни, така и лидери.

За ужас на религията и за радост на всеки, който обича бога и истината има написано слово, което е ясно упътване за плътските християни, които искат да се научат, но все още очевидно не знаят, иначе не биха се занимавали с това, което сме написали. Ако погледнем текстовете на Библията, ще видим, че общото събрание е общо в смисъла, че всеки участва според своите си дарове в духа, но в пълна зависимост от своята зрялост. Ако един говори цял живот, то останалите никога не успяват да разберат, че са свободни хора, нито говорещият може да разбере, че не е нещо, а че божията благодат е всичко!

Това е изискването за служение според Библията, нищо по-малко. И тук сега чувам хиляди фалшиви служители да викат, че те имат божията благодат, ако и да нямат нищо. Нека да ги проверим. Сам господарят казва, че неговият народ ще бъде съден според това как е служил на братята. Ако си видял брат или сестра в нужда, но не си реагирал, лошо. Да дефинираме нужда, би казал някой! Разбира се, ако някой няма хляб уж е ясно, но стандартното в църквите е да си отиде гладен у дома. Обаче има и много неща, които не се измерват с храна и облекло. Всеки има дар, но лидерите почти постоянно воюват с това даровете на хората да са в употреба. Но е писано: „А духът се дава за обща полза!“ Запомнете, че лидер, който ви малтретира на тема духовното, нито ви обича, нито желае събранието да е духовно, нито пък има благодатта на бога, която е безплатна чрез вяра в Исус за всеки, който се покори на словото. И тук главният проблем е, че лидерите, които обичат властта манипулират вярващите и те никога не посмяват да започнат да действат в духовното, нито да мислят духовно.

Тук темата трябва да се разклони на няколко отделни „ръкава“. Един би бил, как да постъпи един лидер, който иска да е духовен, но очевидно още е плътски. Другият е, как да постъпи един вярващ, който знае как да живее в духовното, но не знае, как да се справи със своя лидер. Третия би бил, как един вярващ, който не знае, но иска, може да започне живот в духовното. Четвъртия е как едно събрание да започне в духовното, ако вече е разбрало нуждата от духовното и заповедта на бога. Нека да ги разгледаме подред, но със съзнанието, че са един до друг, различни, но равностойни проблеми.

Преди това да видим как се придобива божията благодат. Тъй като тя е безплатна, чрез вяра, то тя е чрез вяра в Исус като син божи, като този, който е умрял за нашите престъпления и е оживял на третия ден за нашето оправдание. Това трябва да е последвано от послушание на словото. Потапяне във вода, потапяне в духа, участие във вечерята на господаря. Научаването на основите на вярата е абсолютно незаменимо с нищо. Всеки, който не знае написаното в Библията, не е годен за нищо. После се започва един период на разбиране на словото, но той е пряко обвързан с духовното, защото няма разбиране без духа на бога, нито има дарове вън от него, ако и да са за всички. Това е базата. И ако разбираш добре словото, но не вашите преводи, а истинското слово, наистина ще можеш да служиш на бога. Твърде сложно, ще каже човек, кой може да извърши толкова много неща, за да служи на бога? Фактът е, че тук с едно изречение описвам около тридесет години от вашият живот, ако не и повече.

Защото божията благодат няма да гледа, дали сме достигнали всичко това, а дали сме отдали себе си, за да го достигнем. И ако ние всеки ден продължаваме да вършим каквото се иска от нас, то няма значение, че сме от един ден във вярата, от една година, или от сто – богът не се променя. Неговата благодат ще се протегне през всички наши слабости и ще ни направи негови войни много по-рано, според колкото можем да носим на всеки даден етап.

Днешното събрание на черквите вече е обсъдено и няма нужда да се повтаря нищо, даже е малко срамно, че божиите хора са толкова паднали в религията. Но нека да видим какво става като се събира цялото събрание на бога. Погледнато реалистично, това не е много лесно в мащабите на хиляди повярвали, така че, когато казвам цялото, имам предвид която и да е част от това цяло, която част се е събрала на едно място.

Нека да се опитаме да определим параметрите на това събрание. Първо съм длъжен ясно да заявя, че именно това е събранието което е описано в Библията. Не може някой просто да вземе божието слово и да го хвърли в огъня! Ако и повечето църкви да са направили именно така с части от божието слово.

Можем да наречем първия параметър „кога?“. Светите текстове ни казват: винаги е добро време, няма изключения. 168 часа на седмица, 366 дена в годината времето за събрание е перфектно! Всичко останало е лицемерна/двулична религия. Защото наистина Израел е трябвало да почива в събота, но по време на празник те са били в Йерусалим по една седмица плюс един ден. Винаги са можели да отидат при пророците, или при съдиите, или да търсят бога. Винаги е достатъчно свято да се търси бога в молитва чрез вяра в Йесус! (или Исус, или Иисус) И поради пролятата кръв на божието агне Исус от Назарет, ние сме приемани винаги!

Казус 2: „къде?“

Има една мания религиозни лидери да обичат големи събрания на които те са лидери и да събират голямо дарение и да ги наричат хората техни лидери (термините са различни, истината е една). За едни човек е абсолютно невъзможно да е лидер на една голяма група хора и да отговаря за всичко, но е почти същото и с една малка група. В Библията основното място е дома, но за Исус основното място е където и да е. И аз искам да ви кажа, че предпочитам да съм където и да е с Йесус, отколкото в най-златния палат слушайки за него, но без него, както обикновено се случва. Така че отговорът е където и да е, особено ако е по-евтино за да не се товарят хората, и да могат да използват ресурсите си за нещо по-адекватно. В Библията това е определението къде. А какво да правим с църквите? Те не ви трябват. Поддръжката на тези царски палати е голямо бреме и трябва да се прекрати за ваше добро и колкото по-скоро, толкова по-добре. Имайте предвид, че в Библията няма нито една сграда-църква, нито заповед, нито пророчество да се строят такива. Следователно са забранени, ако и да нямат значение – те са безполезни. Църковните сгради и организации са развъдници на ереси и лицемерие, както и домашните църкви направени по модела на „големите“.

С една дума навсякъде и ако добавим казус 1 става „винаги и навсякъде“, което реално е много библейски израз.

Казус 3 „Какво да правим братя, когато сме заедно?“ е много библейски въпрос, който има ясен библейски отговор, който е толкова ясен, колкото трябва да бъде, за да се разбира от всеки. Но за да не каже някой, че не може да го разбере, нека повторим казаното там.

Имаме едно събрание, в което както казва писанието е довършено незавършеното, и има пратеници, пророци, благовестители, пастири и учители, както и хора, които ежедневно се учат, само докато се научат! Защото едно от тежките престъпления против бога и против хората в днешно време в църквите е потъпкването на даровете на божия народ.

От друга страна някои хора се учат бавно, други бързо, всеки трябва да има своето време, но то не трябва да бъде на плещите на другите! Защото днес вярващите „страдат“ от такова ниво на безотговорност, че дори в света няма подобно отношение към живота. Защото всички казват, че църквата е средата за да пораснат вярващите, да живеят, и подобни, но в реалността няма никаква среда, няма хора, които да ги интересува каквото и да било, не само ежедневните нужди на другите, но и духовните, и душевните ако щете. Така че, ако някой не иска да се учи, може би ще трябва да премине през „определени обстоятелства“ докато се научи да е активен, за неговото добро и за неговото спасение.

В събранието трябва да царува свободата на всеки човек, която е в духа, защото е писано, че там където е духът на господаря, там е свобода. Ако няма свобода, както е обикновеното днес, то там святия дух го няма. В църквите го няма! Дори в пророческите църкви го няма!

Приемаме, че вече сме в едно такова събрание на вярващите, където всеки знае, какво прави. Това не означава, че е стигнал, но че се стреми. В истинското събрание всеки се стреми да помогне на останалите да се научат да вършат, каквото им е поверено. Пастори на амвони са забранени абсолютно. Защото там където са двама или трима в името на Исус , там е и той посред тях. Всичко друго е ерес.

Както сами се досещаме, събрани заедно, търсещи бога е чудесно и сме винаги благодарни на бога нашия баща, когато имаме такава възможност. Но докато в религията християните са принуждавани да се събират в конкретен ден през целия си живот, в истинската духовност християните се събират само когато могат, и когато богът не им даде друго задание, или пък няма пречки от реалността. Днешните християни, преследват своята си кариера от понеделник до събота, а в неделя са големи ученици. А пък тези църкви, които се събират и през седмицата, пак вършат религия, а не ходят във вяра, защото вярата се покорява на словото, в което няма църкви.

Как така няма църкви? Така, защото днес „църква“ е религиозна партия или секта, която има свой устав и доктрина, които по природа се различават от Библията в много неща. Може би единственото истинско нещо там е вярата в благовестието. Всичко останало е фалшиво. Като вярата им не е достатъчно за да последват учението на Исус. Следователно, ти няма какво да търсиш там, освен да те заблудят. Ако вече си повярвал и си приел святия дух, добре, ако само си повярвал, пак добре, за останалото сам богът ще се погрижи. Неговата благодат в Исус може всичко, не бой се!