Библията е книга, по-точно свитъци, написани в продължение вероятно на повече от 1300* години, запазвани като такива, преписвани като такива. След измислянето на съвременната книга, Библията започва да се преписва в този нов формат, но вътрешно остава непроменена. Едва след измислянето на книгопечатането форматирането на текста започва да се променя. Нищо не е случайно, защото се променят и граматиките на различните езици. Добавят се различните препинателни знаци, завършва се системата за начало на изречение, край, пряка и непряка реч и т.н. Това афектира и Библията.

Ако някой отиде в музея на Библията в Йерусалим, ще види един седемметров свитък на книгата на пророк Исая, намерен в ръкописите от Мъртво море. И също ще види, че еврейския език, както и до сега, използва само едни букви, без да различава малки и главни такива. СЛЕДОВАТЕЛНО АКО ЧЕТЕТЕ ИСАЯ, ЩЕ ВИДИТЕ СЛЕДНОТО НАЧАЛО:

Това е начинът по който пишат древните. Много векове по-късно се измислят малките букви, не като малки, за да има големи, а като букви, които могат да се пишат бързо на ръка, тоест бързопис. Чак след това те се интегрират в една обща система, която е съвременната система. Но авторите на Библията не са и чували за нея, както се казва. Те пишат само с един вид букви и на иврит, и на койне. Това всеки лесно може да провери като потърси "ранни ръкописи на Библията" в някоя интернет търсачка.

Сега можем да разгледаме нашия въпрос, който е, как се пише думата бог. По принцип, в същността си думата е съществително нарицателно от мъжки род., следователно склонението е бог, бога, богът, богове, боговете, богиня, богинята, богини, богините, и звателен: боже, богиньо, богове. Например: О, богове! Това е обикновената употреба на думата. В някакъв момент от историята на българската религиозна литература, някой решава, че думата трябва да се изписва с повече "уважение", когато се отнася за "нашия бог" и с обикновено за думата "уважение", когато се отнася за другите "богове". Така се е получила една система, в която думата "Бог, Бога" и думата "бог, бога, богът" са станали две различни думи.

Да видим обаче употребата на думата в оригиналните езици на Библията. И на двата езика, както вече казахме, не съществува разграничение между богът баща и боговете на народите, защото те се изписват така:

И сега "гвоздеят на програмата" е, че се премахва и определителния член, и се оставя само неоределителния "Бог каза", вместо "богът каза", и "каза на Бога", "каза на бога". Така, ако слушаме преводите на библията, общото звучене е че някой си бог нещо казал (бог каза), докато ако запишем както са нормалните правила на българския език, ние чуваме "богът каза", което би означавало, че единствения бог, който съществува каза, или този бог, за когото говорим каза.

Ако отидем в английския езиk, ще видим подобна система, в която "God" е заменило естественото за езика "the god". Абсолютно същото може да се види в испанския език: "Dios", вместо естественото за езика "el dios".

Нека сега да видим как е в старогръцкия език. Там винаги, абсолютно винаги думата, която е съществително нарицателно спазва граматиката, за която и да е дума съществително нарицателно ο θεος, η θεα, οι θεοι, и респективно: Ο ΘΕΟΣ, Η ΘΕΑ, ΟΙ ΘΕΟΙ, съответно със значение богът, богинята, боговете. Да видим два примера от стария и новия договор, използващи думата "бог".

Можете да видите, че тъй като цитирам определени издания, първото е написано без придихания, ударения и изобщо липсват главни букви. Това налага още едно обяснение. Малките и главните букви навлизат в гръцкия език, заедно с навлизането им в останалите европейски езици, така че в един момент има Библия само с малки букви, защото те са бързи за писане, и само с големи, защото са лесни за четене на амвон например (особено с напредване на възрастта на четящия). Другото, което прави първоначално добро впечатление със своята чудесна пунктуация, но прави лошо впечатление е, че в едно толкова известно място, което обявява божествеността на Исус, той е "бог" с малка буква, докато неговият баща е "Бог" с голяма буква, което не е основано на никаква библейска истина. Категорично обаче можем да видим, че думата бог е със своя определителен член според правилата на езика, което би се превело богът, бога, бог. (Също лесно може да се види, че никой не пише Словото, а пишат "словото" с малка буква, но удивително с определителен член!) И като завършек трябва да се каже, че цялата пунктуация на езика е въведена много по-късно. Следователно първоначално двата текста изглеждат така:

Продължавайки линията на нашите разсъждения, можем да допуснем, че ако България е започната да съществувала десет века по-рано, най-вероятно е щяла да има Библията преведена само с главни букви в този вариант:

Както виждате това с нищо не омаловажава бога, нито неговите думи – те остават същите.

Последно е необходимо да се въведат правилата на българския език при съвременен превод на библейските текстове, точно както се въвеждат правилата при превод на Илиада, Одисея и т.н. Въвеждането на нови правила "специално за Библията" прави "лоша услуга" на библейските текстове, като ги разграничава от останалите по начин, по който богът никога не е искал те да се разграничават. В оригиналните текстове, Сатана е наречен "богът на този свят", и богът нашия баща е наречен "богът нашия баща". Следователно на български трябва да се запази оригиналното "звучене", "тоналността" ако щете на текста, без той да се поврежда от религиозни помпозности и украшения, които с нищо не помагат, но вредят на читателя.