Първо нека да видим статията на Уикипедия:

Следващото пък са синонимите на "господ" според друг речник:

От институтът на българсия език ()* ни дават следните значения:

Общо взето освен второто значение от речника на института на българския език, останалите значения са синоними на думата бог.

Нека сега разгледаме оригиналната дума в страрогръцкия език (койне) и какво значение ни дават речниците за нея. Думата е κυριος и се произнася кюриос/кириос.

Натиснете върху името на речника, за да разширите полето.

Словарь Дворецкого

I κύριος 3 и 2 (ῡ)
1) имеющий власть, властвующий, господствующий: τῶν αὑτοῦ κ. Plat. находящийся в здравом уме; θανάτου κ. Plat. имеющий власть над (жизнью и) смертью;
2) имеющий право или возможность (ποιεῖν τι Xen., Arst.): κ. ἦν πράσσων ταῦτα Thuc. в его власти было действовать так; πριαμένους ἢ πωλοῦντας κυρίους εἶναι Thuc. иметь право купли и продажи;
3) узаконенный, законный, установленный (ἐκκλησία Arph.); вступивший в законную силу, утверждённый, непреложный (δίκαι Eur.; συνθῆκαι Lys.; νόμος Dem.);
4) установленный, назначенный, определённый (ἡμέρη Her.; ἦμαρ Eur.): κ. μήν Pind. месяц разрешения от бремени;
5) сильный, могущественный (συλλήπτωρ Plat.);
6) главный, основной, важнейший (μέγιστος καὶ κ. Plat.; αἱ κυριώταται φλέβες Arst.; δύο τὰ πάντων ἐστὶ κυριώτατα Plut.);
7) употребляемый в основном или прямом, т.е. не переносном своём значении (ὄνομα Arst.);
8) грам. прилагаемый к одному лишь предмету, т.е. собственный (ὄνομα Plut.). — см. тж. κύριον.

II κύριος (ῡ) ὁ
1) повелитель, владыка (Ζεὺς ὁ πάντων κ. Pind.);
2) господин, хозяин, глава (δωμάτων Aesch.);
3) хранитель, опекун (τῆς θυγατρός τινος Isae.);
4) господь NT.

Словарь Вейсмана

κύριος 3 и 2 Eur. Heraclidae. 143 [κῦρος]:
1) имеющий силу, власть, τινός над кем или чем; κυριώτερος имеющий большую силу или власть; κύριός εἰμι с inf. я властен, я имею силу, я могу; как subst. ὁ κύριος господин, хозяин, глава семейства; царь; (иногда) опекун; NT Господь; ἡ κυρία госпожа, хозяйка; τὰ κύρια (ἐν ἑκάστῃ τῶν πόλεων) высшие власти;
2) (о предметах) имеющий силу, главный, решительный, установленный, законный или имеющий законную силу; ἡ κυρίη ἡμέρα τινός день, назначенный или определённый для чего-либо, то же ἡ κυρία; ἡ κυρία τοῦ νόμου законом назначенный день; ἡ κυρία ἐκκλησία и просто ἡ κυρία обыкновенное собрание, установленное законом (в отличие от чрезвычайного σύγκλητος); τὸ κύριον решение: ὅταν τὸ κύριον μόλῃ; κύριόν ἐστί ὅ τι ἄν ψηφίσηταί τις или ὅ τι ἂν δοκῇ τινι иметь законную силу, законно и пр.; κύριον ποιεῖν τι (например, κυρίαν δίκην, κύριον νόμον и т.п.) давать законную силу чему-либо, утверждать что-либо; τὰ κύρια τῆς γῆς законы страны; κύρια ἔχοντες τὰ θνατῶν имеющие власть над смертными;
3) собственный, в собственном смысле употребляемый: ὄνομα, ῥῆμα.

И тук са английски речници: https://logeion.uchicago.edu/κύριος

Middle Liddell (LSJ)

κύριος κύ_ριος, η, ον κῦρος
of persons, having power or authority over, lord or master of, c. gen., Pind., Attic:— κύριός εἰμι, c. inf., I have authority to do, am entitled to do, Aesch., etc.; κυριώτεροι δοῦναι better able to give, Thuc.
absol. having authority, authoritative, supreme, κ. εἶναι to have authority, Plat.; τὸ κύριον the ruling power in a state, τὰ κύρια the authorities, Soph., Dem.
not of persons, authoritative, decisive, dominant, supreme, δίκαι Eur.; μῦθος κυριώτερος of more authority, Eur., etc.
opp. to ἄκυρος, authorised, ratified, valid, νόμοι, δόγματα Dem.; κ. θέσθαι or ποιεῖσθαί τι to appoint by authority, Soph.,
Dem. of times, etc., fixed, ordained, appointed, Hdt., Eur., etc.;—so, τὸ κύριον the appointed time, Aesch.:—at Athens, κυρία ἐκκλησία a regular or ordinary assembly, opp. to σύγκλητος ἐκκλησία (one specially summoned), Ar. legitimate, regular, proper, Aesch.
of words, authorised, vernacular, Lat. proprius, Arist.

as Subst.,
κύριος κύριος, ὁ,
a lord, master, Lat. dominus, of gods, Pind., Soph., etc.: the head of a family, master of a house, Aesch., etc.:—later, κύριε was a form of respectful address, like our sir, NTest.
κυρία, ἡ, mistress or lady of the house, Lat. domina, Menand., etc.
ὁ Κύριος, the Lord, = Hebr. Jehovah, Lxx.; in NTest. esp. of Christ.

Slater Pindar

κῡριος (-ιος, -ίῳ, -ιε, -ιοι; -ίαν; -ιον acc.: -ιώτερο[ς], -ιώτερον.)

of people, authoritative ξένον μή τινʼ δύναμιν κυριώτερον τῶν γε νῦν O. 1.104 κυριώτερο[ς <εἰς σοφίας λόγον> (sc. Παλαμήδης: supp. Snell ex Aristide, qui verba laudavisse videtur: αὐτὸν (= Παλαμήδεα) κυριώτερον τοῦ Ὀδυσσέως εἰς σοφίας λόγον, ὡς ἔφη Πίνδαρος) fr. 260. 7. c. gen., master of, πρύτανι κύριε πολλᾶν μὲν εὐστεφάνων ἀγυιᾶν καὶ στρατοῦ P. 2.58 θρασύ μοι τόδʼ εἰπεῖν φαενναῖς ἀρεταῖς ὁδὸν κυρίαν λόγων οἴκοθεν (cf. ἐπίκουρος) N. 7.51 Ζεὺς ὁ πάντων κύριος I. 5.53
of time, appointed κυρίῳ δʼ ἐν μηνὶ πέμποισʼ ἀμφιπόλους at the birth of Iamos O. 6.32 κύριον ὃς πάντων τέλος οἶσθα καὶ πάσας κελεύθους Apollo P. 9.44
dub. & frag. [v. μυρίος, Pae. 6.118 ] ]ων κύριοι[ Πα. 13b. 24.

Това са различни речници на руски и английски език, които ни дават различната употреба на думата и нейните значения. Ако внимателно четем, без да бързаме и ако имаме малко познания по езика, лесно ще установим, че думата е прилагателно със значение властимащ, а като съществително е владетел, господар и подобни. Има една подробност, на която трябва да се обърне внимание и това е, че всички са съгласни, че в Новия Завет (тоест Новия Договор-завещание) значението е за руските речници "господ", но за английските "lord¨. Може да се види, че думата се употребява за хора от мъжки и женски пол, за богове, за собственици на къщи и какво ли не свързано с власт. Произлиза от думата кюрос:

Словарь Дворецкого

κῦρος, εος τό
1) власть, право, сила: τούτων τῶν πραγμάτων τὸ κ. ἔχειν Her. иметь право решать эти дела; κ. ἔχειν ἀμφί τινος Aesch. и περί τινος Plat. иметь законную власть над кем(чем)-л.; ἅπαν τὸ κ. ἔχειν Thuc. обладать всей полнотой власти;
2) обеспечение, залог: ἡ νῦν πολλῶν ὑπάρξει κ. ἡμέρα καλῶν Soph. нынешний день станет залогом многих благ; πάντως γὰρ ἔχει τάδε κ. Soph. ибо это целиком (пред)определено.

Словарь Вейсмана

κῦρος, εος τό сила, власть; влияние; τῶν πρηγμάτων κῦρος ἔχειν иметь решительный голос в делах; ἡ νῦν πολλῶν ὑπάρξει κῦρος ἡμέρα καλῶν этот день будет виновником и пр.; πάντως γὰρ ἔχει τᾶδε κῦρος во всяком случае, это определено и не может быть изменено.

Може да се продължи още много с цитиране на глаголи, речници и различни цитати на страрогръцките автори, в различните епохи, но дори човек, който малко отмалко разбира някой от посочените езици, може да разбере, че има цяла бездна в основното значение на оригиналната дума и на българсия ѝ "превод". Докато оригииналната дума е свързана с власт, което чудесно се предава в английските речници, то българската е свързана с нищо в съвременния език, тъй като има остарял корен, който се разбира само във второто остаряло значение от речника на https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg. Останалите значения са изцяло свързани със синоними на думата бог, което лесно може да се види, че няма никаква връзка със значенията на оригиналната дума. Като цяло славянските езици "прегръщат" идеята да се отклонят от точността в превода за сметка на мистичното и неясното. Така сме направили "свое българско" богословие, което не се съобразява с оригинала, а със различни традиции натрупали се по българските земи, и най-вече със силното влияние на гръцкото православие, което е добре смесено с българската му версия. И това е по-скоро тенденция, отколкото изключение, тък като могат да се намерят много думи, които отговарят на същия религиозен алгоритъм, който е несъобразяване с оригиналния текст, за сметка на мистичното, удобното, практичното, 'това, което утвърждава нашата власт'.

Необходимо е да се поразсъждава също така за причините, които "принуждават" преводачи и богослови от практически всички деноминации, включвайки католици, православни и различните протестантски, да се съгласят да "маскират" ясното оригинално значение, в полза на ... какво? Най-упростеното обяснение е в полза на църковните традиции. И тук идва удивителното, че всички те въвеждат хората, които не разбират оригиналния език в заблуждение, а понякога дори и тези, които умеят да четат и превеждат старогръцки. Ако дадем още малко нелицеприятни обяснения, тези хора предпочитат да имат ключа над познанието и да не го дават на останалите, както е писано за тях. Чисто преводачески тази дума се използва в книгите на Библията както в единствено, така и в множествено число, както за хора, така и за вестители на бога, както и за самия бог, но както вече казах и в женски род за хора жени. Следователно тази абсолютно неточна традиция принуждава преводачи и богослови да "жонглират" със думите, за да съумеят да превеждат както им е удобно. Обикновено когато става въпрос за хора е господар, понякога господин (може би не навсякъде едно и също за различните деноминации), за вестителите на бога отново господа за множествено число, господин за единствено, но винаги за бога и за Исус, и за святия дух "Господ" със главно "г". Не е необходимо да се дават много референции, понеже на всяко място, в което пише господ, господар, господин, господа, и мн.ч. господа, както и обръщенията и формите за непълен член, е същата тази дума. Един пример, който ми се струва интереснен е: "Господа, какво да направя, за да се спася?"

Ако мислите че религиозния свят спира до тук, то дълбоко се лъжете. В някакъв момент от историята юдеите тръгват трескаво да търсят своята религиозна индентичност. Особено след идването на спасителя, независимо, че е от техния род и потомствоо, те тотално го отхвърлят, и по тази причина отхвърлят "единственото име дадено на хората, за да се спасим", както е писано. След това те започват да търсят "името", с което те да могат да претендират, че могат да се спасят. Така достигат до "велия" извод, че когато богът говори за себе си като за господарят, то те тъй като са загубили оригиналното значение на думата , или не искат да си го спомнят, започват да го наричат ЙАХВЕ, или ЙЕХОВА. Удивително странно твърдение защото авторите на книгите на Новия Договор-завещание като Паул/ос, Симон Камък, Якоб/ос и останалите, единодушно превеждат, когато цитират Стария договор, или когато говорят за бога и за господаря, единствено "господар". Същото правят юдеите, които превеждат Стария договор на старогръцки, така наричаната Септуагинта, винаги е кюриос и никога ЯХВЕ, ЙЕХОВА, или пък някакво друго име. И тъй като в добрата вест от Йоан/ес 17 гл. сам Исус докато се моли на своя баща, казва, че се моли за тези, които биха повярвали чрез тяхното учение, тоес на учениците, на пратениците му, то тъй като тяхното учение за нас е Новият договор-завещание, то и преводът на ИХВХ е винаги, абсолютно винаги "господар/ят". Останалото са юдейски басни, които християните, ако и да са предупредени да не го правят, толкова обичат.

Какъв е резултатът от подобно "велико духовно" дело? С две думи всеобща юдео-християнска заблуда. Защото, когато богът се нарича господарят, това е така, понеже той иска да е така, и ако някой замени тази титла за власт и могъщество, с едно име, което няма никакво значение, то това омаловажава същността на бога и на господаря Исус помазания, който притежава всички нас след като ни е купил с кръвта, тоест смъртта си. И ние сме негови роби, тъй като той е господарят. Когато славянските християни заменят господарят със Господ, а юдеите заменят господарят с ЯХВЕ, те правят едно и също. Затова е и типично в славянските преводи на Библията тук-таме да се заменя "Господ" със Йехова, или както се изписва на дадения език. Но това е заблуда.

---

* Трябва да се има предвид, че след дадено време линковете към външни сайтове може да станат неактивни или да се променят.