Този текст е допълнение към основната тема "Кой е Исус?". Може да бъде четен както заедно, така и отделно от основната тема.

Проблемът на падналото човечество, е че е осквернено от престъпленията си, неспособно да се справи със собствените си проблеми пред бога. Това е състояние на обреченост, състояние на безнадежност, където никой не знае за какво точно живее, къде отива след смъртта, изобщо има ли нещо "там" и подобни. Като резултат престъпленията само се умножават и умножават, и умножават, като този процес никога не спира.

Всяко ново поколение не само експериментира престъпленията на старото, но често измисля нови и нови престъпления. Мотивите са прости и лесни за отгатване. Тъй като животът е труден поради проклятиието на бога над земята, то и животът на човека е изпълнен с труд, трудности, болести, надменност, гордост, алчност, войни, лъжи, измами и тям подобни, които правят живота още по-тежък. Един от начините да се улесни някой е като направи другите да се трудят за него и вместо него, а той започне да лентяйства или да извършва лесни дейности. Но дори и да не прави така, идва края и човек отива в "отвъдното" без простени престъпления, без да знае къде отива, без да знае нищо. Това прави ада пълен с човешки души, защото никой, на когото не са простени престъпленията не може да отиде в небето.

Богът обаче, който е изпълнен със състрадание към човешкия род, не желае да изтреби хората в тяхното невежество, но иска те да могат да изберат разкаянието и вярата, за да се спасят. Дори тогава те според божията справедливост се нуждаят не само от застъпник, но и от някой, който вместо тях да умре, за техните престъпления. Има един сериозен проблем, и той е, че няма никой, който да е чист от престъпленията си, който да може да стане жертвата за нас. Всички сме нечисти.

Решението на господаря е следното, той сам да слезе от небето, да се роди като човек и да пострада смърт* от ръцете на престъпниците и така да стане тази жертва, без която ние никога няма да видим "светлината в тунела".

За да изпълни този свой план, господаря започва още преди началото, още преди създаването на света, когато това е планирано, казва писанието. Когато Адам и Ева избират да служат на злото, на Сатана, богът в своята милост им разкрива своя план, макар и фигуративно, като им дава дрехи от кожата на животни, за да покрият своя срам. В това се вижда необходимостта от жертва и божиите хора винаги са разбирали това.

По времето, когато богът започва да издига пророци, като започнем от Мойсей, той започва да обяснява тази личност, която има да дойде. Така със новите и нови книги на пророците разбиранията за това, кой е този, който ще ни избави започва да расте. Започват да се появяват все нови и нови пророчества, които акуратно описват детайли от живота и смъртта на тази личност, но и неговото раждане.

Пророк Исая например казва, че девица/девствена жена ще забременее и ще роди син, и ще нарекат името му Емануел, което означава "богът с нас". Какъв е смисълът на това? Смисълът е, че въпросната жена износва и ражда дете , което не идва от потомството на Адам, което е осквернено от престъпленията си. Не, то е заченато от бога чрез святия дух и поради тази причина е чисто от престъпленията на хората. Какво ще кажем обаче за майка му? Тя била ли е чита, или не? Има много хора , които тъй като не разбират случилото се, започват да твърдят, че ако тя не е била чиста, не би могла да роди чисто дете, и това би било вярно, ако беше родено по естесвен начин.

Днес например е много модерно да се говори за сурогатни майки, които са жени, които срещу заплащане износват бебета, на които те не са майки, а на самите тях по медицински път им е сложена оплодената яйцеклетка вътре в тях. Така че те износват и раждат деца, които по никакъв начин не носят техните черти, а чертите на техните родители. Това е може би един от лесните начини да си обясним как е забременяла Мария, как е износила дете, което хем е нейно, хем е синът на бога, хем няма в него престъпление и той е чист от престъпленията на човечеството.

На Мария и е дадена вест, че това е определено от всемогъщия бог за нея, и тя се покорява. В една съвсем естествена реакция нейния съпруг Йосиф тръгва да я напуска, защото изглежда че тя е прелюбодействала, но тя не е. Един вестител на сън му обяснява дадения факт и той приема да се грижи за детето и за майка му.

Така в нашият свят се ражда нашият спасител, чист и без престъпление в него и това го прави годен да стане наш купувач*. Той получава от една страна божието естество, което сам той има от преди да се роди (за тази тема тук), а от друга страна чрез майка си получава човешкото си естество, и често нарича сам себе си "синът на човека". Как ни купува той? Чрез пролятата за нас кръв. Той става наш собственик, когато ние го повикаме за наш господар и спасител, и ни купува от смъртта, претъплението, от проклятието, за себе си.

Последното е малко трудно да се "преглътне" от бунтовните хора по лицето на земята, които мечтаят за свобода, която никога не могат да достигнат. Те не искат да се "обвързват" с бога и да пазят неговите заповеди, но предпочитат да вършат своята си воля. Но ако човек не е купен от Исус помазания, не може да отиде в неговото царство, което е само за купените. Когато е купен чрез кръвта на Исус, човек е инструктиран да пази заповедите на бога, иначе не може да влезе в царството.