Библията е удивителна книга. Тя е писана в продължение на 1500 години от десетки различни автора, някои знайни, други – не, но всички те пишат все едно пише една и съща личност в продължение на столетия.

Библията в своето естество е историческа книга и същевременно една пророческа книга, чиито пророчества се изпълняват напълно акуратно в историята. Тя описва една много древна история – самата зора на човечеството и неговото падение и не спира своя исторически разказ до преди 2000 години, когато е написан така наричаният Нов Договор-завещание, и след като се написват ученията на бога, съвети за благочестив живот, как се служи на бога и преди всичко как човек да се спаси, тя завършва своя разказ със пророчества, които обхващат цялата бъдеща история на човечеството в едни пророчески видения, чиято стойност е неоценима.

Връщайки се в началото на Библията, ние можем да прочетем разказа за сътворението на всичко. Изключително интересно е да се види, как богът прави всяко едно нещо на мястото си, красиво, хармонично, което може само по себе си да се размножава и така винаги да го има на земята. Тук е важно да се каже, че всички същества са създадени мъжко и женско от самото начало и им е заповядано да се плодят и размножават, нещо, което те не спират да правят и до днес, и е достатъчно просто човек да не прави нищо и те сами се справят със живота.

Удивителното създаване на земята е съпроводено от създаването на слънцето, луната и звездите, като всяко едно от тези творения е създадено с неговата си цел, която не може да се наруши и до ден днешен, ако и днес хората да претендират, че нямат нужда от бога, те не могат без неговото творение да съществуват.

След това господарят богът създава човека от пръстта, която вече е направил и вдъхва живот в него и човек стана "жива душа". Разказът за създаването на човека не се различава по логика от този за животните. Хората са създадени мъж и жена и им е заповядано да се плодят и размножават, но е добавено да напълнят земята и да я владеят.

След това богът насадил градина на изток, в земята Едем, и поставил хората там да живеят, но също да обработват градината, но също и да я пазят. В градината има всякакви дървета и още две: дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. Много от тези неща не съществуват днес, по причина на човека. И това, което човекът прави е, да не се покори на единствената дадена му заповед, да не яде от дървото за познаване на доброто и на злото. Мисля, че повечето хора малко или много са чували как става това, но в основата е един разговор между жената и Сатана в образа на змия, която изкушава Ева да се разбунтува против бога. Мотивите са банални, как богът ги лъже, че всъщност ако ядат ще станат като бога и че всъщност всичко е наред да не се покориш на бога. Така че нашите пра-пра-пра родители вдигат бунт, ако и тих, и ядат. Това е краят на добруването на човека и оттук нататък следват само истории на престъпления, убийства, насилия, войни, омраза, изобщо с една дума човешкото падение, както е и до днес.

Тук човекът е изгонен от градината и му е казано, че смъртта ще го владее. И той бива изгонен от градината, пропъден от нея и оставен да се справя сам, но не съвсем. Преди това им се дават кожени дрехи, което означава, че им се казва, че техният срам ще бъде покрит от смъртта на невинното животно. И ние знаем, че именно Исус от Назарет е наречен агнето на бога, което носи греха на света. Тук има едно невероятно пророчество казано към жената, че потомството на жената ще смаже главата на Сатана, но сатана ще го хапе по петата.

След това Библията разказва, как хората започват със своя грешен живот, който за съжаление започва с убийство от религиозна завист. Едно от децата на Адам и Ева убива другото, защото едното е прието от бога, а другото не. Това е първото братоубийство. След това човечеството се размножава и се умножава и злото в него. Дотолкова, че богът в гнева си ги унищожава с потоп вода, която обхваща цялата земя и унищожава както човека, така и животните, но една малка група е спасена в един сандък. Ной и жена му и тримата му сина и жените им са счетени за достойни да започнат живота на човечеството отначало. За съжаление с това престъплението не напуска човека и той си остава престъпник, освен малцина, които имайки вяра в бога вършат добро, живеят справедливо. Човекът завинаги си остава престъпник, който не желае доброто на никого, освен на малка група роднини. Но дори и така, неговото естество е престъпно.

Библията продължава със една удивителна история: разделянето на различните езици. Всички знаем, колко много езици и диалекти и наречия има по света, но не знаем тяхната причина, защото атеизма не ни дава никакъв отговор, защо хората ще си измислят нови езици и ще се опитват да се разделят едни от други по този ужасен начин и след това ще пишат речници и граматики, за да могат да превеждат казаното на друг език, например за да имаме Библията на нашия език, трябва да я преведем. Това е сложно, дори прекалено сложно и освен това няма как да се изпълни "просто така". Това е работа на хора-учени, които да създадат изкуствено речници, граматики, и най-сложното да накарат някой да говори на техния измислен език. Всички знаем за нещастния опит с есперантото да се създаде изкуствен език, който да е Лингва франка – не става, а как да убедим света да има 7000 езика и наречия, както е днес? Невъзможно. Но нека да чуем библейския разказ. И той е, че хората, докато все още са заедно, един народ, потомци на Адам и Ева , говорещи техния език, намират място, което им харесва и искат да градят град и в него да построят изключително висока кула. "И казаха: "Хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. " Това много разгневява бога, и той "раздава " различните езици, които са удивително много, толкова много, че изглежда, че всяко семейство е получило по един нов език. Това ги прави да се пръснат по цялата земя – нещо, което ние много ясно виждаме, че е точно така.

След това божието слово рязко сменя това общо повествование, което се вижда до този момент и започва да говори за един единствен човек , за неговото семейство и странстване – Аврам. Този човек е намерен и избран от бога, докато живее в земята на халдеите (което е Месопотамия). На него му се дават от бога удивителни обещания, казани за него и неговото потомство, или по-точно неговият потомък, който потомък е и главната тема на Библията. Запомнете тази истина, тя е от изключителна важност. На него му се казва, че той ще бъде благословение за всички народи по света и че ще има защита от бога във всичко, тъй като той ще бъде неговият бог, който е единственият жив бог. Аврам получава заповед да напусне родината си и родния си дом и че ще му бъде показана нова земя, която ще бъде родина за него и потомството му. Аврам пътува много време по причина на това, че тръгва с баща си, което не е точно това, което му е казано, както и тръгва със своя племенник, от който племенник ще се родят два народа противници на народа на Аврам, доста по-късно. След смъртта на баща му богът го завежда в Палестина, където живеят много народи вече, тоест земята е заета, не е свободна и се защитава от големи и силни народи, за които по-късно Библията ще говори много. Аврам заживява сред тях като чужденец и никога не купува нищо, освен една нива с пещера за гробница за жена му и после и за него и т.н.

Аврам има един голям проблем – жена му е безплодна, а обещанията, които са му дадени, всички те са за него и потомството му. Затова те с жена си измислят един план, който план сега може да изглежда странен, но за онази епоха е по-скоро нормален (сега пък има други идеи, не много по-различни от онези). Техният план е Аврам да вземе за жена слугинята на Сара и тя да роди, така че Сара да го осинови и да имат дете. Този план е осъществен, но се появяват проблеми, както обикновено. Слугинята на Сара си въобразява, че е много готина и започва да презира господарката си и от това произлизат много проблеми в дома. До толкова, че слугинята решава да бяга още бременна, но е върната от един божи вестител. След не малко години сам богът идва да посети Аврам и им обещава, че ще родят син, което се и случва една година по-късно. Тогава Авраам е на сто, а Сара на 91 години. Така се ражда Исаак, а Исаак ражда Яков, докато все още живеят като чужденци в земята. А Яков има брат, който, ако и да са близнаци е първороден и Исаак се готви да го направи наследник на благословенията на Авраам, което и на жена му и на Яков им изглежда несправедливо, понеже се вижда, че Яков е който търси бога на бащите си, а не Исав. Така че те измислят един план, как да се направи на брат си(понеже баща му вече не вижда) и да получи с измама благословението. Успява, но Исав толкова се ядосва, че на Яков му се налага да бяга в земята на роднините на майка си, което е земята на Авраам. Така че Яков отива при чичо си Лаван и обиква една от дъщерите му, по-малката, Рахил. Тъй като няма зестра Лаван се уговаря с него да му работи седем години за нея, да пасе стадата му. Така и става, но в нощта на сватбата Рахил е заменена с Лия, която е по-голямата. Яков справедливо се чувства измамен, и след нова уговорка за още седем години получава и Рахил, а за още шест получава стада. Също така двете слугини на Лия и Рахил му стават жени. През това време се раждат повечето от децата му не без малко трудности и проблеми. След което Яков се връща в земята си, и понеже се бои от брат си получава откровения, видения и думи от бога, за да не се бои. Двамата се срещат и след това има мир между тях. Яков заживява в Палестина и децата му растат.

Най-малкият му син обаче започва да има общение с бога и богът му се открива във сънища. Братята му обаче го намразват поради това и дори искат да го убият. Но най-големият от тях го спасява, като ги убеждава да не го убиват, но го продават за роб в Египет. Богът обаче е с него и той успява във всички негови скърби, бива изпитан от бога и после бива издигнат за втори след царя на Египет, наричан фараон. Това става като той изтълкува два съня на фараона, които той има от бога. Фараон решава, че Йосиф е най-мъдрия човек, който може да се справи със идващия глад, пророкуван в тези два съня. Той го назначава за управител над Египет. Тогава започва глада и семейството на баща му започват да страдат от недостиг на храна за себе си и за добитъка си. Така отиват в Египет и отначало Йосиф не разкрива на братята си, че е той, но ги поставя на изпитание, което те успяват да преминат. След това им се разкрива и след това целия род на Яков слиза в Египет.

Там те са добре и са настанени в най-добрата земя на Египет, където се размножават много, докато идва на власт друг цар, който не познава Йосиф и вижда в народа на Израел конкуренти, защото са много. Затова се опитва да ги изтреби, като ги принуждава да хвърлят момчетата, които са се родили. Така е хвърлен и Мойсей, за когото е казано, че е бил близък на бога. Крили са го три месеца. Майка му измазва с асфалт една кошница и го пуска да плува по реката. Там го намира дъщерята на фараона и го отглежда като свой син. Така отгледан като принц, той живее охолно по време на неволята на своя народ.

Когато става на четиридесет години отива да посети братята си, но те го отхвърлят. Когато той се опитва да защити един от тях и убива един египтянин, това става известно на фараона и Мойсей бяга в земята Мадиам, където му се раждат двама сина. Когато е на осемдесет години му се явява вестител от бога в един горящ храст на планина Хорив. Богът говори с него и му заповядва да отиде в Египет да избави божия народ оттам по причина на това, че са роби и са угнетявани, и защото е дошло вече времето за това. Мойсей обаче се чувства много неадекватен за такава задача. Това разгневява бога, и той му дава помощник неговия собствен брат Аарон. Двамата отиват в Египет и след много язви, с които е поразен народа на Египет, те се съгласяват да пуснат евреите да напуснат Египет. В началото на пътя извън Египет, въпреки огромните страдания на своя народ, фараона ( днешните царе постъпват по същия начин) решава, че е направил глупост и се опитва да върне народа обратно, за което свиква войската си и ги погва. Останали между Червено море и освирепялата фараонова армия, израелтяните се уплашват много, но богът разделя морето пред тях и те отиват в пустинята. Фараонова войска се опитва да ги последва, но това не е възможно, понеже това е път за хората с вяра, която те нямат. Така че морето се затваря след тях върху главите на египтяните и те всички загиват.

Въпреки невероятните чудеса, каквито никой бог не е правил за никой народ ( ако и да няма такива), израелтяните загубват доверието си в бога и в Мойсей и искат да се върнат в Египет, където може и да са били роби, но са се хранели всеки ден с храната , която харесват и не живеят в една пустиня. Това толкова разгневява бога, че той им казва, че те няма да видят Палестина, ще измрат в пустинята, и че само техните деца ще влязат в земята на обещанията. Така и става.

В пустинята обаче се случват няколко много важни за божия народ събития. Когато стигат до същата планина, където Мойсей среща бога, той се явява на целия народ в още по-велико видение. Ако Мойсей видял горящ храст, то народа вижда цялата планина в огън, гърмежи, покрита с дим, и земетресение, и гласът на бога, който те чуват. Тогава народът взима това решение: те искат някой да слуша вместо тях и да им предава казаното от бога, в случая Мойсей. Така и става, а целия народ спира да слуша гласа на бога. Колко тъжно, защото са можели всички да бъдат пророци и свещеници и да се доближават до бога и да слушат гласа му. Но това е момента, в който те приемат закона на бога, който закон им обяснява как да живеят в земята, в която отиват, как да имат храм за бога, как да имат свещеници, които да принасят жертви за бога, и изобщо всичко свързано с това божият народ да има държава в земята на обещанието.

Четиридесет години по-късно народа влиза в Палестина, където предлага мир на всички местни народи, ако се подчинят, но не им е дадено и започват много войни, в които Израел винаги побеждава, докато успяват почти да завладеят земята. Почти, защото често не им се занимава и така вместо да изтребят или изгонят всички други народи от земята, те ги оставят да живеят сред тях, което после ще се окаже тежък проблем.

Когато завладяват земята те започват да живеят не като останалите народи. Народите имат царе, или дори демокрация, но Израел живеят всички като свободни граждани. Това е велико време и славно време, в което богът им дава съдии, по един човек, който да отсъжда, кое е правилно пред бога и кое не, особено когато имат да воюват с околните народи, което е често. На края на около 450 години на тях им омръзва да живеят свободни, защото свободата означава и отговорност, и поискват цар от божия пророк Самуил. Това не е угодно пред бога, но той им дава цар и закони за царството. Така Израел заживява като царство.

Някои от техните царе са велики божии хора, други са отвратителни хора, които се кланят на всички богове, а ние знаем, че зад тях стои сам Сатана. По времето на царете богът им издига пророци, които да ги вразумяват и да ги насочват в правите пътища на бога, но те отхвърлят пророците. За щастие, на повечето пророци им е заповядано да запишат техните пророчества в книги и така ние имаме казаното от тях и до днес. Това са книгите на пророците в Стария договор. В тези книги освен пророчествата , които са свързани с живота на самия народ, има много пророчества, които говорят за идването на спасителя, божият помазаник, който ще ги спаси от техните престъпления.

Може да ви изглежда странно, но ако около тебе постоянно се говорят святите божии заповеди, които ти не можеш да изпълниш, то бързо научаваш за нуждата си от спасител. Така божият народ заживява в очакване на техния спасител, който според пророчествата е сам господарят, тоест богът, който ще дойде в храма си в един ден, който е известен само на него.

За съжаление самият народ не успява да види пътищата на бога и да се покори. Те все търсят някакви "други начини" да угодят на бога, а не да приличат на своя баща Авраам. Освен това много от тях открито се противят на духовното, дотолкова , че започват да изтребват пророците и да ги мразят. Освен това не искат да изпълняват законите на бога, и предпочитат да са като останалите народи. Това предизвиква бога да ги махне от земята (това е предишен път, после следва втори, който приключи преди малко години). И той за много време ги търпи, за да се поправят, но те не искат. Затова са предадени на империята на мидо-персите, които преселват целия народ във Вавилон, а на много места в Израел населват други народи. Според един от пророците, Еремия, този плен ще продължи 70 години.

Тъй като богът е милостив и благ, той се грижи за своя народ дори когато са в плен. Има различни истории от това време, но една от основните е за Данаил, който е пророк на бога и главен министър на империята за много време. Той вижда видения/сънища, или тълкува такива. В тези видения се определя точното време на идването на княза, помазаника на бога и неговото посичане в Ерусалим. Това вероятно е единственото видение, пророчество, което определя точното време на смъртта на божият помазан, макар и в пророчески седмици.

След това богът прави царете на империята да започнат да издават заповеди евреите да се върнат в своето си място, ако и сред много трудности. Освен това им дават права и помощ да построят отново храма и стените и портите на Йерусалим, които са съборени преди това при тяхното преселване. Така народа се връща и подпомогнат от пророците Захария и Агей, започва строежа на храма и на стената на Йерусалим, ако и в много клевети, заговори и гонения. Така че завършват и града и храма, но остават не свободни хора, а поданици на империята на мидийците и персийците, по причина на тяхното непокорство и престъпления пред бога.

Това са и последните сведения, които имаме чак до времето на Новия договор. Причините са отново пророкувани от пророците, които казват, че тъй като те са нарушили договора на бога, той ги е оставил. Но също така се обещава, че ако и да е така, идва ден, в който Израел ще бъде посетен от господаря и те всички ще видят божието спасение.

Когато идва времето на посещението, което е няколкостотин години по-късно, богът издига един човек, който отива в пустинята и оттам започва да говори на Израел. Това е много странно поведение, понеже се очаква, че ако някой иска да говори на даден народ, то отива на мястото, където има най-много хора и там прогласява. Но не, Йоан/ес потапящия отива на места, където никой не живее и там очаква хората да дойдат при него. Удивителното е, че те наистина отиват – целият Израел, освен религиозните и политическите лидери. Лидерите категорично отказват да се покорят на божието слово чрез този човек. Обаче най-удивителното от неговите думи е, че той казва, че идва този, на когото той не е достоен да поднесе сандалите, който ще ги потопи в святия дух и в огън. Той говори на хората да се разкаят за престъпленията си и да се потопят във вода като израз на това разкаяние. Последен на това ритуално потапяне идва сам господарят Исус. Когато Йоан/ес го вижда, казва, че той не е достоен да го потопи, на което му се казва, че трябва да извършат всяко справедливо нещо от бога. Така че го потапя. Веднага след като излиза от водата святия дух слиза върху Исус в телесен образ на гълъб и се чува глас от небесата: „Този е моят възлюбен син, в когото благоволя“. Веднага след като духът идва върху него, той е заведен в пустинята, за да бъде изкушен/изпитан от клеветника, традиционно наричан дявол. След неговата абсолютна и разбиваща победа над злото, той започва да служи на божия народ във велики дела, чудеса, знамения и думи на утеха и спасение.

Не много след това той започва да повиква своите ученици. Това не е лесно да се осмисли, понеже ние хората не правим така. При нас, ако някой иска да научи неща, отива при някой учител или някое училище, респективно университет и се учи. При Исус е точно обратното: той избира, кого да извика директно от мястото, в което е, живее, труди се, или пребивава. Един от тях от данъчното, докато работи, други някои от лодките, докато работят, други ги извиква чрез някой човек и им говори пророчески. Фактът е, че той ги избира по волята на бога, а не човек сам избира себе си да бъде там. Въпреки това той никога не връща никого, който поиска да го следва, освен в отделни случаи (освободеният човек в гадаринската област). Тези хора остават с него в продължение на три и половина години, до времето на неговото убийство, и след това го виждат оживял от мъртвите и остават с него завинаги, освен неговият предател Юда Искариот, който не само го предава, но по един особено вреден начин, с целувка.

По време на своето служене на синовете на Израел, божият син търси едно единствено нещо в който и да било човек – вяра в него самия. Ако някой вярвал, че Исус е божият син, че е давидовия син, че е господарят и т.н. , той получавал от бога практически всичко, което поисквал. Освен това на хората, които поисквали с вяра им било казвано, че тяхната вяра ги е спасила. Исус в тези няколко години оживява мъртви, очиства прокажени, изгонва демони от хората, лекува всяка болест и немощ, ходи по водата, укротява бури, плаща данъци с пари извадени от уловени риби и др. Всичко, което прави обаче е направено от неговото състрадание и любов към човека. Затова и неговите чудеса изключват страданието на хората. Някои негови ученици го питат дали да изпепелят с огън от небето (не човешки) едно село, за което са смъмрени сериозно и получават обяснение, че той е дошъл не да погубва, а да спасява. Това трябва да се разбира, не да прави хората да страдат, а да пострада за тях.

Колкото и да е удивително политическите и религиозните лидери не са много очаровани от неговите думи, понеже той ги обявява за двуличници и още много неща. Причината е, че когато човек не иска да върши нещата, които му изглеждат неудобни, той ги заменя с други "по-удобни", които нарича "святи, угодни на бога". Така сее заблуда сред хората, които започват да си мислят, че щом лидерите правят така и обясняват, че това е правилно пред бога, то и те започват да вършат същото, тъй като е по-лесно и по-удобно. Изобличението, на което са подложени обаче предизвиква тяхната яростна съпротива и постоянни заговори за убийството на Исус наричан помазания.

Нека да направя малко отклонение и да обясня какво означава помазан според божието слово, Библията. Чисто етимологично това е да вземеш маслинено масло/зехтин и да го излееш върху някого. Това чисто човешко действие има своето духовно измерение: посочва, че святия дух идва върху и в този човек. Обърнете внимание, че това е било преди започването на ерата на новия договор, където сме сега и където когато приемеш духа, го приемаш чрез молитва и говориш на език/ци. Така че сега не се налага някой да потвърждава, че си приел святия дух, понеже той сам свидетелства за себе си.

Изпълнението на заговорите за неговото убийство, не могат да се осъществят докато не бъде позволено от небето. А небето си има своя програма. Най-важната съставна за небето е вярата и послушанието на истината и на духа. Така че учениците преминават различни уроци, слушат словото на бога в различни ситуации, докато богът е уверен, че те могат да получат святия дух след възнасянето на господаря на небето. Когато това се случва, в изпълнение на пророчествата за него, с които е изпълнен стария договор, той тръгва към Йерусалим, за да пострада за нашето спасение. В даден момент страданието е толкова силно за него, че писанието казва, че потта му в молитва е станала като капчи кръв, тоест кръвта му е започнала да се процежда през порите на кожата му.

В края на този период той има много голям разговор със учениците си на тема святия дух и молитвата към бога. В него ни се обявява, че за нас е добре той да се възнесе, за да можем да получим святия дух. Той е изпратен да бъде наш адвокат, учител, помощник, съветник и всичко друго, което ни помага да стигнем небесното царство. Не мога да съм по силен в думите си, но този разговор изисква вашето пълно внимание, което не е предмет на нашето повествование, поради неговата обширност.

След това господарят отива в храма на бога в Йерусалим и започва да го разчиства от всичко това, което не е допустимо да се прави в него, но се прави заради печалба. Така започват последните дни от неговия живот на земята. След окончателната конфронтация на лидери, политици, окупанти (Рим) с Исус и неговите ученици, той бива убит чрез смърт на кръст, което е типично за Рим. Поставен е в гробница, която е изсечена в скала. Удивително е, че неговите врагове отиват при наместника на римския император с твърдението, че е необходимо да пазят гроба три дни, за да не откраднат учениците тялото, и да го обявят за оживял от мъртвите. Поради тази причина е изпратена стража и гробницата е запечатана с печат. Така минава останалата част от петъчния ден и съботния, без никакви "произшествия". Обаче в първия ден на седмицата, което и досега в Израел е неделята, а не понеделникът, започват да се случват събития, които не са спрели да се случват и до ден днешен. Според обичая на юдеите, някои от жените, които го следват от Галилея, отиват на гроба много рано сутринта, за да го помажат с благовония. Но когато стигат там, не намират кого да помажат, гробницата е празна, но повивките са там, както и кърпата за главата, но тя отделно. Докато те се чудят, какво става, им се явяват вестители от небето обяснявайки им, че той е оживял от мъртвите, точно както им е предсказал отпреди, и да съобщят на учениците. Но още преди да стигнат сам Исус се явява на Мария от Магдала, и тя не го разпознава, считайки, че е градинаря. Той и се открива. Така започва неговото явяване на всички свои ученици, като в определен момент се "явява на повече от петстотин братя наведнъж", както казва писанието. В края на този период от четиридесет дена Исус от Назарет, божият син, човешкия син, както сам себе си той често нарича, се възнася на небето и сяда отдясно на бога, където е и до днес, като наш главен свещеник, който принесе собствената си кръв като съвършена жертва на бога за всички нас, и сега ходатайства за нас пред престола на благодатта до деня, в който се завърне и се възцари и царството му не ще има край. Амин.