Ако нещо се вижда много лесно, когато започнеш да четеш книгите описващи живота на Исус помазания, това е, че той има ученици. В началото те са много. После намаляват, докато остават само дванадесет в най-тежкия за него момент – кръста. След това отново се увеличават и стават хиляди, и след това и до днес са милиони хора, които казват, че са ученици на Исус, негови последователи, хора послушни на неговите учения и заповеди. Това беше лесната част. Сега остава да бъде обяснено какво точно означава казаното до тук.
Първото, което трябва да бъде обсъдено е, защо изобщо трябва някой да се вълнува от този въпрос? Какво точно ни засяга някаква история, колкото и красива и да е тя, случила се преди две хиляди години? И дори и някой да се интересува, какво ме засяга лично това мене? Без отговора на тези въпроси, няма отговор на останалите.
Библията е най-великата книга, не защото аз го казвам, а защото е книгата, която обещава неща, които се изпълняват хиляди години. И каквото е обещано вътре, то непременно става. Понякога обещанията са чудесни, но понякога са много строги, обаче винаги се изпълняват. Това е от особена важност, когато се отнася до сериозните въпроси за живота и смъртта, вечния живот, вечното наказание за престъпленията и пътя на спасение. Човек най-често се замисля по тези въпроси докато е млад, докато живота не се е "стоварил" върху него с пълна сила. След това обикновено хората "нямат време" за религия, да се замислят има ли бог или не, кой е богът, дали има син, и какво като има син и различните въпроси, които се обсъждат в тази посока. А да се замислят по въпросите на ученичеството или следването на тази личност, такъв въпрос до повечето хора не отива по-близо от заключението "не се интересувам", "не съм религиозен", "не вярвам в тези неща", и т.н. Това е право на всеки човек да решава какво мисли, но би било чудесно да се обърне внимание днес и сега, защото утрешния ден не принадлежи на никого, и никой не е застрахован за бъдещето си тук на земята.
Следващия главен аспект е, че този човек, Исус, има учение, което е толкова човеколюбиво, че няма начин, ако човек не е варварин, който обича да се лее кръв, да не се зарадва на това учение. Ако пък е варварин, който харесва насилието и т.н. той може да се замисли дали не би искал да се промени преди да е станало късно, или преди някой да е по-варварин от него и да го надвие, победи и тръшне в ада, например ковид-вируса.
Но ако някой не иска да мисли, това е негово право. Затова ще продължа само за тези, които се боят за душите си и искат да достигнат вечността с радост от своето спасение, а не със страх от възможното наказание завинаги.
Има такава тема на нашия сайт, която сравнително подробно разглежда дадения въпрос, но по-накратко е следното. От човешка гледна точка, когато той се явява на "публиката", той е на около тридесет години, юдей, тоест евреин от племето на Юда, дърводелец, с "баща" дърводелец, с още четири братя, и майка, която твърди, че нейния син се е родил по чуден начин, без мъж, от бога. Това би навело някого на мисли. Малко преди той за започне да говори своето учение и да върши делата, които никой друг никога не е вършил, един друг човек започва да говори на целия народ на Израел, че идва този, който носи престъпленията на света върху себе си, което означава, че ако човек го последва, ще му бъдат простени престъпленията. Хората го слушат и идват при него, дори го питат да не би случайно той да е спасителя? Той отрича. Последен от целия народ идва самият Исус, и Йоан свидетелства за него, че този е божието агне. Ако някой е чел Стария договор между бога и Израел, то знае, че агнетата са постоянните жертви за престъпленията на народа. Те, невинните, страдат със смърт за престъплението на някой човек и този човек си отива оправдан, поне в известен смисъл. Защото се знае от писанията, че кръвта на животните не може да прощава престъпления.
Дори за ушите на съвременния атеистичен човек това звучи архаично и неадекватно на "модерното време", трябва да сме наясно, че няма никакво модерно време, просто не съществува. Това че имаме сметачни машинки, които могат да смятат достатъчно бързо, че да предават видео сигнал, това не означава абсолютно нищо, нищо. Човек е същият престъпник, дори още повече, защото измисля нови и нови методи да убива всеки ден, а останалите да се възползват от убийствата на военните.
Така че, онези древни хора намират в този тридесет годишен бивш дърводелец, нещо много повече от дърводелец. За миг само да отбележа, че той има реално царско потекло по линията на цар Давид, най-уважаваният цар на Израел за всички времена. И след като започва да върши удивителни чудеса, които не са спрели и до ден днешен, той би могъл да направи чудесна царска кариера, може би подвластна на Рим, а може би не. Исус никога не само, че не тръгва по този път, но ясно се описва, че когато се опитват да го вземат, за да го направят цар, той се отдалечава и си отива. Така че, си имаме работа с човек, който е абсолютно отдаден на посвещението си да изпълни, както той го нарича, "волята на своя баща".
Тук имаме още един сложен казус, в който трябва да се обясни, защо някой баща ще иска да направи синът си да страда толкова тежко, и каква би била причината за такова страдание, и още, защо този син се е съгласил на това? Не забравяйте, че последователите на Исус е трябвало да си отговорят на тези въпроси.
И отговорът не е скрит от нас, но е с ясен отговор – любовта на двамата към човечеството. Тази любов е, която води божият син, словото на бога, да слезе от небето да извърши волята на баща си, тази същата любов е която кара бащата, бога да изпрати сина си за нас. И тази любов е, която го кара да стада за нас, и е написано, че той гледал на бъдещата награда, която сме всички ние, които го обичаме и му се покоряваме сега, за да живеем с него в царството му завинаги.