През историята различни християни са се опитвали да оправдаят извращенията на божието слово – Библията. Те са написали много трудове по тази тема и де факто всяка една деноминация използва техните трудове малко или много, съзнателно или не. Огромното значение, или по-скоро огромното разрушение и загуба за царството и за душите на хората едва ли може да бъде измерено. Дори ако днес всички християни се покаят и реформират, щетите нанесени от тези „братя“ ще продължат да дават плод още много време. Техните „истини“ са вдъхновили мнозина вместо да следват божието слово, да създават нови и нови организации. Целта на тези организации е да разрушат божието слово до една или друга степен, така че хората да бъдат „облекчени“ в това да следват божия помазаник. Но това е само привидно, защото сам господарят казва: „Моето иго/робство е лесно.“ Но на хората (поради духовната им слепота) им изглежда, че това, което изисква словото от тях, е твърде голямо и невъзможно за изпълнение.

Тук „на помощ“ им идват всички тези братя, които са се трудили през вековете, които са се постарали да „докажат“ с много различни аргументи, че божието слово говори за църкви, пастори, попове, епископи, кардинали и папи, и че именно те са тези хора. Така че те ви убеждават, че тяхната интерпретация на божието слово е по-вярна от която и да е друга и се надпреварват да събират поддръжници по цялата планета година след година, век след век. Така за тях аргументът „така е писано“ дотолкова е загубил смисъл, че те отдавна са развили абсолютно фалшивото и демонично учение, че словото може и да е едно, но неговите интерпретации са многообразни. И по този начин развращават сърцата на простолюдните, защото божието слово е едно единствено и тълкуванието му е едно единствено, понеже е писано от една единствена личност – святия дух – който не се е променял през вековете нито е давал на хората право да извращават неговите думи, които са святи. И бидейки святи, те са непроменливи.

Въоръжени с тези мисли можем да вършим добро без да се съобразяваме с когото и да било, освен с бога, волята му и словото му. Разделям, в един смисъл, волята и словото на бога само и единствено по причина, че в Библията не пише нищо за нас, толкова време по-късно, но святия дух не се е променил и той знае (ненаписаната) воля на бога за нас. И ако ние сме достатъчно послушни да го слушаме (да търсим и подчиняваме на обявеното), той ни учи каква е тя.

Но това е точно според написаното, че няма да бъдем оставени сираци, но Йесус ще ни изпрати святия дух, да бъде с нас. Следователно, святия дух изпълнява словото, което той написа: да бъде с нас, когато ние се покоряваме на бога и пазим неговото слово.

И в това слово абсолютно никъде не се говори за християнски организации, които да си строят сгради, да си избират папа, да се отдалечават от словото наричайки се баптисти, анабаптисти, католици и какви ли още не, и делящи се едни от други с железни завеси. И действително може да претърсите Библията отново и отново и няма да намерите нито една „църква“.

Разбира се, доктрината толкова се е „развила“, че дума, която в оригиналният текст обозначава събранието, общността, днес обозначава омразните на бога религиозни институции. Поради това са се развили изрази като „отивам на църква“, „построиха си църква“ и подобни, вместо „църквата се събра“ или най-точното „божието събрание днес се събира (в парка, в дома на някого)“ и „отивам да се видя с вярващите и да си послужим едни на други“.

Това е общото послание на библията: ние всички приемаме духа на бога поради което получаваме правото, задължението, способността да си служим един на друг и на външните. Това означава, че ще ни бъде изпратен святия дух.

Защото в старозаветния модел на служение от целия народ само няколко човека получават достъп до духа и то частично, докато днес поради пролятата кръв на Йесус, всички вярващи заедно получаваме достъп до святия дух. Така че моделът, че един човек е „служителят“ а останалите са „миряните“ е фалшив, сатанински, демоничен и отвратителен пред бога, противоречащ на словото му и извращаващ истините записани там. Тъй като богът никога няма да промени словото си, защото е писано, че небето и земята ще преминат, но неговите слова – не, то и истината, че всеки проявява святия дух за обща полза няма как да се промени. Освен това, никой човек не може да приеме всички дарове на бога и да стане служител на всички, завинаги – това е богохулство.

Следователно, днес те предизвиквам и увещавам да се покаеш, че си позволявал някакви си хора да ти говорят неща противни на божието слово и с години си ги слушал и си приемал човешки доктрини и учения на демони, както е писано. Днес ти, бидейки обикновен „мирянин“ или служител на заплата към организация, трябва да се покаеш, че си оставил словото на бога и си слугувал на хора, техните организации и на демоните, и да започнеш да служиш на бога в дух (т.е. святия дух) и истина (т.е. словото на бога – Библията).

Как обаче можеш да си сигурен, че всички тези прославени сред хората „светии“, които са били възвеличавани столетия наред, са се объркали, а някаква си неизвестна статия на някакъв си неизвестен християнин (дали е такъв?) е по-вярна от техните трудове, четени и пазени от поколения християни (религиозни хора)? Отговорът на този въпрос е по-прост отколкото си мислиш. Ако внимателно обърнеш внимание на тези прославени светии, те са цитирали божието слово като свой духовен авторитет, но са се заблудили, понеже са угаждали на хора. Най-вече, ако четеш книгите, които описват живота и делата на Йесус помазаника, божият син, то сам ще видиш, че той винаги и през цялото време цитира писанията и никога не излиза от тази рамка. Било то пророчество, било то учение – то винаги се намира в писанията на пророците. Следователно, няма как той да постъпва така чрез святия дух, а християните уж чрез същия дух да си измислят своеволия и демонични доктрини. Така излиза, че това което те наричат святия дух, често е бил някой демоничен дух, по причина на това, че не се покоряват на словото на бога (нито пък могат). Ако ти се покаеш, то обърни се към бога, а не към религията. Започни да се боиш от неговото слово, защото то е което ще ни съди в последния ден, а не лигавщините на пасторите и поповете.