Юдаизъм по етимология е дума, която означава да имаш религията/вярата на юдеите. И това се счита, че е вярата на синовете на Яков особено след връщането им от робството и даването на закона. Тук обаче веднага трябва да спрем и да обмислим, понеже в реалността си юдаизмът се основава не толкова на закона на Мойсей, колкото на книги, исторически написани векове след Мойсей, но претендиращи да го обясняват и допълват подходящо. Тук идваме до заключение, че юдаизмът е обяснен главно в талмуда и мишна, а вярата на Авраам главно в Тората. Нека да погледнем основното, и то е, че в юдаизма има системата на религиозни организации, наричани синагоги, или обобщено синагогата, докато в Тората ние не можем да видим такава система, в която се появяват нови личности, които се самосчитат, че могат да обясняват закона на Мойсей, наричащи се равини, учители. И тази система прекалено много прилича на християнските църкви, които също нямат никакво основание във новото завещание, както синагогите в Тората/Закона и в пророците, и псалмите. И едните и другите са направили едно и също нещо, да изградят религия, която не е точно според заповяданото, а според някакви човешки и вероятно демонични заповеди и учения.

В закона на Мойсей свещениците имат задължението да учат народа на закона, а не някакви си равини без необходимото им левитско потекло и свещенически сан, и естествено храм. Преместването на фокуса от тях към някакви си ново излюпени равини неспоменавани в закона, създава впечатлението, че нещата са се променили безвъзвратно. И ако смееш да отвориш и прочетеш в новото завещание, ще видиш, че в първи век юдеите вече са били напълно развили системата на синагогата, равините, и са се отделили от храма по един неестествен, неюдейки начин, допитвайки се за учение и съвет до не-левити. Погледнато под този ъгъл нито равините, нито поповете имат права от небето да променят системата, която им е дадена като закон.

Всичко, което е дадено от небето се намира строго във писанията на бога, словото божие, което ние днес наричаме Библията, и то само без онези добавени от католици и православни книги в старото завещание.