Христос е чисто гръцка дума със значение помазан. Защо един юдеин ще има гръцко име без някаква особена причина и кой би му дал това гръцко име? Защо някой, който живее изцяло в общност, където говорят някакви форми/диалекти на еврейския език би получил прозвище на гръцки? Изглежда малко вероятно. А ако познавате юдеите, съвсем ще се убедите, че в тяхната среда, особено в тяхната държава, това е малко вероятно. Освен това нека разсъдим над следното: прозвище се дава на някой или когато е малък и прави нещо типично, или когато порасне и прави нещо, или има някакъв навик. На какво типично би отговаряло "помазания" в контекста на писанията, освен на помазания? Нека не забравяме, че контекстът е "учител в Израел" – равин, както са го наричали постоянно. Ако това прозвище беше неговата фамилия, той би бил Йосифов, или Давидов, или разширено бен Йосеф, бен Давид.

След като тези идеи изглеждат доста невероятни, то каква би била причината някой да бъде наричан помазания? В свещените писания има само една единствена причина и тя е, че този човек е помазан, тоест избран от бога. Избран за какво? Избран за цар, свещеник и/или пророк. И в случая с господаря Исус той е избран и за трите, той е избран да има цялата власт на небето и на земята като цар, свещеник и пророк, както и всичко останало. Но как една дума, която е гръцка е попаднала в едно общество, което е съвсем консервативно юдейско? Истината е, че има своето обяснение. Договорът между бога и Израел е сключен с книга с думите на бога написана на еврейски език, който език е бил езикът на самия еврейски народ. В този език думата, която означавана български помазан звучи машия/х, членувано ха-машия/х. Леко побългарено би било месия. Но това продължава да е еврейска дума, която има значение помазан. Този факт би могъл да се види в който и да е пасаж в Стария договор, където се говори на тази тема, например:

1 Царе 24:7. "И рече на людете си: да ми не дава господарят да сторя това на моя господар, помазаника на господаря, да туря ръка върху него, понеже той е помазаникът на господаря."

Когато богът на практика е отхвърлен от Израел и неговото спасение е презряно не от всички, но от голяма част от народа, тогава той им казва, че "лозето ще се вземе от тях и ще се даде на друг народ, който ще дава плодовете му". В същият този момент и езикът на който ще бъде записан този договор се променя. Понеже всеки договор се пише на даден език, познат на хората с които се подписва, затова и при промяната на договора от такъв само с юдеите, до такъв с всички народи, езикът се променя с един от най-разпространените тогава езици – гръцкият, който е бил езикът на империята на гърците, която е владяла Израел за известно време, достатъчно за да си преведат Стария договор на техния език още преди 200 години!

Така получаваме следното: Заедно с промяната на договора, има и промяна на езика и наистина няма и до днес дори част от Новия договор, който да е написан на еврейски език в която и да е от неговите форми или диалекти, освен разбира се преводите през вековете. Което е удивително като се има предвид, че има "десетки хиляди повярвали юдеи", които така и не са получили божието слово на Новия договор на своя си език, не е ли странно?!, но е факт!

Въоръжени с горните разсъждения можем отново да се върнем на името на господаря Исус и да видим, че той е наречен христос в един текст, който е написан на гръцки език, и ако беше бил написан на еврейски там той би бил наричан машиях, толкова е просто. И наистина всички като че ли знаем, че на еврейски той е Йешуя хаМашия/х., което на гръцки е Исус Христос, НО на български е Исус Помазания.

Тогава защо българина толкова много мрази това прозвище, че не иска да го види нито веднъж от всички тези над 400 пъти в които е употребено в Новия договор? Въпросът е дали всички българи? Защото и аз съм българин, но съм силно разгневен, че богослови и преводачи са направили заговор да махнат истинското име на господаря Исус и да го заменят с нищо не значещото на нашия език "христос"! За мене това е отвратително!

Какъв тип заговор би било това, никой да не иска да има истинското има на божия помазаник написано както е в действителност? Защото ако нещо е заговор в световен мащаб, то това наистина е голям заговор обхващаш континенти и народи. Защо всички в един момент ще отказват да преведат истината и вместо нея ще превеждат заблуда? Това, което е гарантирано е, че това е демонично проявление, демонична доктрина, демонична мъдрост, демоничен превод, демонично влияние върху хората, които превеждат, което да ги принуждава да вършат престъпления против превода на писанията. И го правят вече много време.

Защо тогава богът не се е намесвал толкова много време досега? Изглежда невероятно толкова много време богът да е оставял християните в невежество. И считам ,че винаги е имало хора, които са се стремили да преведат писанията и да го направят добре. Човешката Традиция обаче е преследвала през вековете всеки опит на обикновения човек да се доближава до бога и го е забранявала под страх от смъртно наказание (много често). Преводите на писанията са били горени и преследвани стотици години! И дори и тези, които са искали да превеждат, много пъти са се сблъсквали с това, че хората не приемат нищо, което не е казано от някое място на религиозна власт, колкото и това да е нелепо! Така че за да получат приемане, понеже един превод отнема много години от един човешки живот, то тези преводачи, дори без някой да ги убеждава, са превеждали някои неща според традицията, а не според истината. И това е в най-добрия вариант. Отделно самите преводи биха останали неизползвани, ако отделните църкви не ги приемат и популяризират. И така стигаме отново до религиозните лидери, които нямат интерес някои неща да са известни.

И сега от тук нататък това е моя теория, а не нещо, което може да се прочете в някоя книга или студия на дадената тема. Тяхната власт, на лидерите не произхожда от бога, от Исус Помазания, от небето, но от хората и е демонична в същността си. Тази власт има своята цена, знаем, че всичко в този свят има своята си цена. Така че хората, които искат властта над вярващите, която им позволява хем да "са спасени", хем и да не напускат удобствата на света, на тях им се предлага следното: Ще имаш власт и тя ще бъде защитена от фалшификации в преводите на писанията, но ще има да направиш компромис с името на бога, името на божия син. Този компромис има за цел да отслаби вярата на вярващите до голяма степен и да ги превърне в безполезни плужеци(ако и от последните да има полза), мекотели, които при първата трудност се лигавят и предават истината. И наистина църквите са пълни с такива мекотели, безгръбначни! Така вместо потенциално най-мощните и мъжествени хора на планетата да растат във вяра и познаване на бога, те се превръщат в лигльовци, които само търсят религиозни забавления и леснотии в живота: слушане на още и още проповеди, насърчения, утешения, но не според писанията, а според техните страсти. Така преводите обслужват интересите на религиозната аристокрация, а тя обслужва интересите на демоните, а те тези на Сатана. Защото крайната фаза на нещата в живота е битката за душите на хората, които загиват.