Новорождението е най-важното в нашия живот, то е моментът, в който човек активно и от сърце повярва в бога и в Исус помазания, и се покори на вярата. Това е съвсем познато на всеки новороден християнин, и неясно за всеки със някакво съзнание за бога. Ако вярваш, че Исус е божият син, и умря за нас и оживя за нас от мъртвите, и се яви на много свидетели, ти очевидно си новороден човек, но също така е очевидно, че вярващите в Библията имат не само живот с вяра, но и взаимоотношение с бога, той им говори, те му отговарят, така че твоето новорождение е началото на този живот.

В ежедневието от друга страна ние най-често се сблъскваме с хора, които не познават бога, или често са открити врагове. Някои от тях ще повярват, други очевидно не. Имаме телевизия, радио, интернет, и там всеки е свободен да вярва ако иска че е зомби чудовище, и дори да го обяснява на другите. Ако се окаже, че не е за психиатрия, той може да си го говори цял живот и да обяснява, че го прави за повече лайкове.

Ние, християните се опитваме да отсеем тези неща, и да останем чисти от света, но той е буквално навсякъде, а в началото нямаме достатъчно опит да виждаме и избягваме атаките на врага. Тук се оказва че новороден не означава непременно свят, или поне е една борба на покаяние и последвало падение веднъж и втори път и просто много време. Единственото, което човек, който вярва, не трябва да прави е, да се откаже по пътя, или да се примири, понеже от това не се раждат добри плодове. И отказал се човек не може нищо.

Има някои граници обаче, които човек никога не трябва да доближава, понеже близо до тях е много опасно, доближиш ли ги, паднеш ли, често повече не се връщаш във вярата реално. Една от тези граници са всички сексуални неразрешени връзки, а разрешената е само за женените хора. Вижте, ако някой човек идва от света, и той върши всичко неправилно, на него му се прощава всичко. Но който добре знае, той носи отговорност, и от него се изисква. Ако човек, който знае падне, падането е много по-трудно, и често такива хора кретат между вярата и света през целия си живот, ако и да говорят на езици, или претендират за каквото и да е, дори лидерство в някоя религия.

Разбира се паденията може да са във всяка област, един яде сладолед, и не може да спре, друг гледа филми като побъркан, трети готви, четвърти работи по 16 часа, пети... нямат край човешките падения, и колкото и да изглеждат невинни, знаем, че верният в малкото е верен и в многото, и следователно, такъв човек би бил неверен. Затова, паднеш ли в нещо, бягай бързо от там, и още по-добре не падай, а направо бягай. За да успееш, трябва да викаш към бога с вяра, за да получиш помощ в името на Исус, защото никой друг не може да помага, и няма друго име дадено на хората за да се спасим, освен името на Исус помазания.

Едно от основните неща, които трябва да разбере всеки вярващ е, че спасението е между човека и бога, а не между човека, църквата и бога. Църковните организации не могат да ти добавят нищо на спасението, или на живота ти с бога, или по-често ще ти пречат. Дори първоначално да е трудно за смилане, може човек да си отговори на въпроса, дали на небето ще има различни църкви, и след като очевидния отговор е не, следователно и тук те са излишни.