Децата сами по себе си се радват, когато слушат за бога, защото това им добавя слой сигурност, тъй като детството е пълно със зависимости, и освен това те лесно могат да възприемат трудното за възрастните отношение на бога към света. Децата откликват на молитва, или четене на Библията спонтанно и с радост, дори когато не разбират цялостно дадена библейска история, понеже те ясно знаят, че са деца, и че когато пораснат, ще разбират повече. Ако децата не са атакувани от родителите си да не вярват в бога, те с лекота приемат вярата, но за съжаление приемат и всички фалшиви идеи на своите родители. Още по-лошо ако родителите ги учат за други богове, понеже децата не могат да различават, докато не се научат да разбират смисъла на нещата, а за това ще им трябват много години.

Но така или иначе, ако разкажеш на едно малко дете за Исус, че е божият син, който е дошъл на земята, станал е човек, живял е сред нас, бил е убит и после е оживял от мъртвите, и сега е на небето, където пред бога баща се грижи за всички нас, и че ни чува лично, ако го молим по неговата воля, на тези деца не им е много трудно да повярват и да пазят вярата през целия си живот. Като не е необходимо да им се говори по детски, без да им се кажат нещата право в очите. Не забравяйте, че вярата е и за малките деца, понеже е написано, и казано от самия Исус нашия господар: „Оставете децата да дойдат при мене и не им пречете, понеже на такива е божието царство!“.