ОТ САМОТО НАЧАЛО НА ТОЗИ ДОКУМЕНТ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ КАК ДРЕВНИТЕ СА ПИСАЛИ ПИСМАТА СИ, КНИГИТЕ СИ, КВИТАНЦИИТЕ СИ И ВСИЧКО ОСТАНАЛО. НЕ Е ИМАЛО ГЛАВНИ И МАЛКИ БУКВИ, НИТО ЗАПЕТАЙКИ, НИТО ТОЧКИ, УДИВИТЕЛНИ, КАВИЧКИ, ПРЯКА И НЕПРЕКА РЕЧ И ИЗОБЩО ПОВЕЧЕТО ОТ СЪВРЕМЕННОТО ОФОРМЛЕНИЕ НА ДАДЕН ТЕКСТ.
ВСИЧКИ НИЕ СМЕ СЪГЛАСНИ, ЧЕ ТЕКСТ, В КОЙТО СА СПАЗЕНИ ПОНЕ ОСНОВНИТЕ ПРАВИЛА НА ПРАВОПИСА, ПРАВЯТ ТЕКСТА ПО-ЛЕСЕН ЗА ЧЕТЕНЕ, ЗАПОМНЯНЕ И АСИМИЛИРАНЕ. ДРЕВНИТЕ ОБАЧЕ НЕ СА ИМАЛИ НИКАКВА ИДЕЯ ЗА ТОВА И НЕ ЗАЩОТО СА БИЛИ ГЛУПАВИ, А ЗАЩОТО РАЗВИТИЕТО НЕ Е ОТ ПО-ГЛУПАВ КЪМ ПО-УМЕН, НО НА БАЗАТА НА НАТРУПВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ, МИСЪЛ, ЖЕЛАНИЕ ЗА УДОБСТВО И ОЩЕ МНОГО…
И двата библейски езика иврит/еврейски и гръцки са се писали по онова време само с едни букви, които за нас днес са главни, които сами по себе си се четат по-лесно, но се пишат по-бавно. Така че малките букви са всъщност букви за бързопис повече отколкото за по-лесно четене. Връзката обаче между малки и главни букви ни дава това несравнимо съвременно удобство при четене особено на по-голям текст. Еврейският език и до днес не познава малките букви, което за нас европейците е малко странно, но не и за Азия изглежда. А евреите май не се и опитват да въведат малки букви – пишат си както едно време.
Някои от съвременните правила са свързани именно с малките и главните букви и тяхната употреба. Както вероятно вече се досещате тези правила не могат да бъдат нито написани, нито обяснени на библейските езици освен чисто разказно. За това, когато един българин обяснява че „Вас, Ви“ се пише с главна буква от уважение, то един грък от онова време, както и един евреин не би разбрал какво точно искате да кажете.
По същия начин хората, които са писали свещените писания под ръководството и вдъхновението на святия дух, не са влагали никакви идеи, с каква буква се пише името на бога, на святия дух или на сина на бога, подобно както и думите за бог, богове, духове, дух и т.н. В ръкописите, с които ние разполагаме, не може да се направи разлика между бог и богове.
Особености на отделните езици
Езиците на народите не са някаква константа, която не се променя през вековете. Напротив някои езици като „нашенският“ са се променили много драматично в историята. От език със падежна система се е превърнал в език почти без падежи, в който основна роля за постройката на изречението освен супер сложното спрежението на сказуемото играят предлозите и мястото на думата в изречението. Определителният член допълва яснотата на речта и в мъжки род ед.ч. с идеята пълен/непълен член ни връща малко във времето на падежите, като пълният член изпълнява ролята на номинатив, а непълният на останалите падежи.
Преминаването от падежен към синкретичен език води до някои много интересни аномалии. Ако вземем думата бог, това е съществително нарицателно име, тоест тази дума по никакъв начин не е лично име. Като такава според правилата на съвременния български език, тъй като е в мъжки род, в единствено число би трябвало да очакваме пълен член „бог-ът“, и непълен, когато не е подлог в изречението – „бог-а“. И това правило важи винаги освен в един особен случай – в Библията! В Библията „бог“ се записва „Бог“ с главна буква в номинатив, когато се отнася за истинския бог, но когато се отнася за някакви богове, ако и да няма други, то тогава се записва с малка буква и се спазва българското правило, например: „богът на войната“.
Част от обяснението вероятно се крие във вече бившата падежна система, в която бог в номинатив си остава бог, (това лесно може да се види в руския език, където няма определителен член и е падежен език и до днес, и където „бог“ си е чист номинатив без изменение) и тъй като определителният член е по-късен в нашия език, и тъй като доминиращата православна религия чете църковнославянски още много време, то формата Бог изглежда като славянски номинатив, с приложено правило „за уважение“(Вие), което се появява много след написването както на Стария, така и на Новия Договор. Днес това правило е доминиращо както в Библията, така и във всички богословски трудове, коментари, интернет форуми и чатове.
Негативите от тази традиция са много трудно видими за навикналия на това доминиращо правило читател, но те са много много големи. При написването на бог с главна буква, думата започва да се възприема като лично име и да се лишава от собственото си значение. Да не забравяме че авторът на библията – святия дух – никога не е записал нито веднъж думата бог с някаква различна буква от обикновените за текста букви, в онези случаи само главни. Така че нашият човешки опит да разграничим богът на Авраам от богът Ваал чрез различен начин на записване на думата бог е некоректен от библейска гледна точка. Премахването на определителния член от думата бог още повече прави думата неразбираема и я доближава до личното име „Бог“.
И двата библейски езика познават определителния член, като на гръцки той се записва пред думата и отделно от нея. Той се използва малко по-различно от в българския език, но в много отношения правилата си приличат и се припокриват. Там думата бог се определя както всяко друго име. Така че в Библията пише богът на Авраам, Исаак и на Яков, или ако щете БОГЪТ НА АВРААМ, ИСААК И НА ЯКОВ, НО АКО И ОСТАНАЛИЯТ ТЕКСТ Е ЗАПИСАН СЪС СЪЩИТЕ БУКВИ.
Този запис по никакъв начин не омаловажава бога като господар и като цар и като всичко. Напротив, когато се напише Бог, при прочит се чува идеята бог, някакъв си бог, докато при запис богът при прочит се чува богът, тоест единственият бог и това е много по-ясно и много по-точно от библейска гледна точна.
Просто не е заложено при написването на Библията да се различава истинският господар от останалите господари, нито истинският бог от останалите богове.
Подобна тенденция се появява и при думата господар, която търпи още по-голяма небиблейска трансформация, особено в славянските езици, като не само не се спазва правилото за пълен/непълен член, но и самата дума до неузнаваемост се записва Господ и в изречението „Господ каза“, почти не може да се разбере, че „господар-ят каза“. За сравнение може да се види оригиналния текст или преводите например на английски и испански, където обаче за съжаление макар самата дума да е по-коректно пресъздадена, пак правилото за определителния член е преиначено само за тази дума и то само на определени места, ( което ни показва от какво огромно значение е текстът да бъде възстановен напълно!) „Lord“ вместо „the lord“ и „Señor“ вместо „el señor“.
Не малко думи в текста са подложени на подобна манипулация, която в основата си е следната: когато се говори за учениците на Исус се използват едни преводи на дадена дума, а когато се говори за останалите хора и/или народи се използват друг тип превод на същата тази дума. Това практически незаконно за един легален превод правило засяга основно името на бога, на Исус и самото събрание на бога. Тези обаче ще бъдат разгледани в други нарочни статии.