Това е истината: има стотици приложения за четене на различните преводи на Библията и всички те са на един клик разстояние, винаги мога да разбера къде е даден текст на всеки познат ми език. Освен това мога да си свлям приложения с Библия от сутрин до вечер, следователно… мога да се успокоя и от утре да започна да чета. Това са обикновените разсъждения на обикновения християнин, който за да разбере нещо ново от словото божие, очаква да отиде на църква и там някой да му го „налее“ в главата. Това естествено е любимото за пастирите умонастроение: това е като една бяла книга, на която пасторът може да пише каквото си иска, и дадената книга (тоест ти) безропотно да попива. Това е естествено поведение за човека. Ние така сме учени от училище: каквото каже учителят, това е истината сама по себе си и никой не си позволява да спори с учителите, най-малкото защото едно дете няма достатъъчно разбиране, за да оцени различните неща/фактори. Църквите имат напълно същото поведение: лидерите не предлагат никаква форма на различни мнения да съществува, понеже осъзнават, колко е трудно да „се управляват“ хора, които мислят различно. Защо лидерите мислят по този начин? Ами защото те виждат църквите, които са толкова различни, и се боят, че ако в тяхната църква хората започнат да мислят според всички тези доктрини, то ще има само разправии, само брожения, само неразбирателства. Следователно те стават диктатори, които обявяват своето мнение за единствено възможното в дадената църква, бидейки те нейни лидери. Тоест аз ти казвам какво е истината и ако не ти харесва, намери си друга църква. Но не на това учи Библията.
Следователно Библиите в моя телефон не ми вършат много работа, понеже каквото каже пасторът, това е което е в тази църква и ще трябва дасе съобразявам. А тъй като не ме интересува чак толкова и ми е малко все едно, то просто се съгласявам и толкова. И така човек спира да чете Библията с цел да я разбира по-добре, защото в живота се оказва, че най-важното са приятелите, казват, и парите, и роднините. Така се връщаме на учението на Библията, което казва, че ако човек не намрази баща си, майка си, децата си, роднините си, приятелите си, а още и собствената си душа не може да бъде ученик на Исус. Следователно ако си ученик на Исус, то ще можеш да помогнеш и на останалите да станат такива. Ако не си, няма да можеш да им помогнеш. Ако обичаш баща си, ще го намразиш, за да му помогнеш и т.н. Защото човекът, твоят баща може никога да не прояви никакъв интерес от Библията, ти върви с Исус.
И така се оказва, че ходенето на църква и четене на Библията с цел нейното разбиране са две различни и противоположни в същността си неща. Или ходиш на църква, или четеш Библията. За съжаление е точно така. И всички преводи на Библията, които имаш в твоя джоб се оказват почти безполезни поради структурата на църковното царство.
Сега малко висш пилотаж, за тези, които действително търсят истината. Преводите от времето на Реформацията са пълни с компромиси с католицизма и респеективно с православието. Причината е, че протестанството е разклонение на католицизма, а не връщане в библейското християнство, човек трябва да си набие в главата този простичък факт. Реформирания католицизъм се нарича протестантство. А ако човек иска библейско протестантство трябва да си отвори Библията и да раззбере какво точно казва тя и какво точно това означава и как точно това, което тя казва и аз разбирам се изпълнява. Ако не мога да го изпълня, нещо не съм разбрал както трябва.
Основната цел на всичко, което правим и което се опитваме да опишем с думи, доколкото това е възможно, е да се върнем в това библейско християнство, за да очакваме библейски резултати за нашия живот. Така че не се учудвай, че ако четеш ще срещнеш постонно връщане отново и отново, и напомняне какво точно казва Библията и защо. Има блаженство в това, чеовек да разбира и да пази написаното слово, което църквите толкова много обичат да смесват със човешките си учения.