Защо пасторите и поповете лъжат относно истината?

Следващите изречения са разговор между мен и един небезизвестен български пастор от поколението, което вече си отива във вечността. Той е още жив и аз няма да споменавам името му. Бях изпратен от бога в неговия град със сън подобен на павловия, в който въпросният пастор по име ме повика да отида при тях да им помогна. Отидох и бяха едни тъжни четири месеца, в които се случиха някои добри неща, но имаше и много религиозни дела, между които следния разговор:
П. – Е. чувам, че говориш с нашите хора, че няма десятък.
Аз: Да, аз мисля, че това е правилното учение, освен това ние говорихме, че и ти така мислиш.
П.: – Да, и аз вярвам, че няма десятък, но нашите хора така са свикнали и за това ти няма повече да говориш с тях, че няма десятък.
Имаше и различни други разговори, едни по-полезни, други – по-вредни, но никой не беше толкова прям в противоречие с божието слово и с пълно знание и изповед на престъплението.

Сега отивам на един мой сън, който вече съм разказвал, и затова няма да обяснявам подробно, но същността му се състои в това, че с християните може да се говори на всякакви теми и да се молиш с тях и да общуваш, но ако кажеш, че няма десятък, то биваш моментално застрелван. Това в общият случай е фигуративно, но е като форма на мълчаливо отлъчване и клеветене в която и да е посока, стига това да доведе до резултата, че хората продължават да ги следват тях, ако и да не е полезно за никого в края на краищата.

Но защо пасторите са готови да лъжат, за да защитят статуквото си?

В една друга държава, на една служба имаше гост от Щатите, който отново не пропусна темата за десятъка. След службата аз говорих с него и го попитах защо говори за десятък, след като в Новия договор няма такава заповед? Той отговори, че няма задължителен десятък, но доброволен. Казах му, че той не го е обявил за доброволен, следователно го е обявил като задължителен. Той ми отговори така: – Добре, но ние, (тоест проповедниците), как да се издържаме? Аз естествено настоях да спре да проповядва лъжи, но мисля, че той нямаше никакво намерение да го направи.

И това ни води на нашата главна тема, защо пасторите са готови да лъжат и да манипулират, за да достигнат дадени резултати, при условие че знаят, че в деня на господаря ще трябва да дадат отговор и да бъдат съдени? Предполагам, че християните, които знаят, че няма десятък, но за да им е удобно, го потвърждават за останалите, ще имат да отговарят по подобен начин.
Нека да видим същността на дадения проблем. Всеки може да дава колкото си иска и ако поиска може да дава целия си доход, както вероятно е правел Неемия, който бидейки управител в Юдея, не само че не е взимал заплата, но също така е хранел около 150 човека на трапезата си всеки ден. Така че който и да, всеки един християнин може да реши същото и това определено е нещо, което е добро и полезно. Това, което не е можел да направи Неемия е да каже, че не трябва да се дава десятък в храма, и по същия начин не може който и да е християнин да твърди, че трябва да се дава десятък в която и да е църква.

За да не си помисли някой, че темата е изключително за десятъка, трябва да кажа, че това отношение трябва да е вярно за която и да е друга тема, доктрина, практика, или умонастроение. Например православното иконопочитание трябва да бъде незабавно обявено за доктрина, която няма нищо общо с Новия договор. Също така неделното протестантско богослужение трябва да бъде обявено за не според писанията и следователно по никакъв начин не-задължително за който и да е християнин.

Какво толкова се случва, ако християните не са толкова „за буквата“, а „за духа“, както те биха се изразили. Един от сериозните проблеми, че святият дух, понеже сам той е написал писанието, не може да бъде клеветен, че не би искал да се изпълняват неговите собствени писания. А ние знаем, че неговите писания не са негови, а на бога баща, който го е изпратил и на Исус помазаникът, който също го е изпратил, както ни казва писанието. Следователно, ако святия дух е казал, че можем да се събираме когато си искаме, където си искаме и прочее, то никой не може да обяви нещо друго и да го обяви като волята на бога, която той явно не разбира, или разбира, но умишлено не иска да се покори, според примерите, които вече ви приведох.

От това поведение произлизат много непокорства по причина на това, че християните решават, че след като една тема „не е толкова важна“ и може да бъде нарушавана, то тогава и безброй още теми, доктрини, практики и подобни могат да бъдат нарушавани и начело на това поведение са именно лидерите на християните. И понеже именно богът знае, кое е най-добре за човека, то човек, колкото и да си мисли, че може да си нагоди нещата за своето си удобство и за не-страдание, то като резултат „се хули божието име между народите“, точно както е писано.

Разбира се това поведение не е нещо ново за божието слово – святите божии пророци са пророкували това поведение още преди няколко хиляди години и днешните поколения лидери със все сили се стараят да изпълняват безумието, което е изобличено от онези божии хора. Основните мотиви за това са твърде стандартни: страх от мнението на хората, защото ако не им угаждаш, те те оставят и започват да си търсят учители по своите си страсти, казва писанието. След това нежеланието на човека да страда за благовестието е като норма, правило за днешното поколение християни, така че пасторите и поповете се стараят не само всячески да го избегнат в своите проповеди, не само да го отрекат в много от случаите, но също така да практикуват лесен живот, колкото това им позволява обществото, в което живеят. Така всички са доволни, освен богът, който е недоволен.

Причината за божието недоволство е, че нарушавайки неговото слово, като пряк резултат от това, благодатта на бога спира да е с неговия народ и неговия народ започва да живее по плът. А знаем, че когато един християнин живее по плът, той не угажда на бога и освен това започва да живее по пътищата на света, които уж отрича в думите си, но няма сили да изпълни, защото което и да е изпълнение на божието слово е възможно само и единствено с божията благодат, която обаче не може да получи, докато се покорява на човешки заповеди, както е писано. Като пряк резултат народите виждат едни християни, които наистина добре говорят, но не вършат каквото говорят и оттам нататък те решават, че след като самите християни не се боят от бога, от когото уж се боят, те решават, че за тези християни вероятно няма никакъв бог и така отдалечават от себе си спасението си, а дадените християни стават виновни за спъването на дадените хора от пътя им към бога на истината. Един от преките резултати от всичко това е че хората не искат да слушат за Исус.
Отделно от това в света съществува още една религия, която претендира, че базира учението си на Стария договор – юдаизмът – който обаче се базира на учението на Библията твърде избирателно. Толкова избирателно, че сам Исус обявява, че ако хората не се постараят да постигнат по-висока справедливост от тази на равините, няма да влязат в царството на бога.
Затова и божието слово е против тези дела на неверие и противоречие с истината. то изобличава лидерите в тяхното лицемерие/двуличие, в което те вършат всичко за да бъдат одобрени, да бъдат уважавани, да получават облаги и да царуват върху християните като тяхна аристокрация.
Ако ти си човек, който иска божията справедливост в своя живот, трябва да напуснеш незабавно тези пътища, понеже те са пътища на загуба, погубление, проклятие и тъмнина. Един пряк продукт, плод е загубата на водителството на святия дух, ако и да се принасят на бога постоянни богослужения. Ходиш на църква постоянно, но нямаш никаква представа какво иска святият дух от тебе – това е неприемливо за един християнин, който казва че е син или дъщеря на Авраам, или че святия дух обитава в него?! Дали?!
Ако искаш това да се промени, започни да изпълняваш написаното в Новия договор. Започвайки от четирите книги описващи животът и делата на нашия господар Исус помазаника, те ни дават съвсем ясна картина какво иска от нас божият син. Обърнете внимание, че някои от нещата, които той казва трябва да се определят като дела под закона на Мойсей, което не е валидно за нито един християнин. Но това са определени неща. Например десятък, събота и други. Обаче това не означава, че той е определил друг ден – неделя – за по-свят от съботата, и че иска християните да празнуват неделния ден. Защото господарят отивал събота в синагогите им, не неговите, но днес християните претендират да са заменили съботния ден с неделния, а пък съботяните претендират да вършат правилното и се събират в събота, като нито едното нито другото са верни и точни – богът е с нас винаги и навсякъде, защото обитава в нас. Затова събирането заедно не е среща с бога, нито е богослужение, а е по-скоро събрание с бога, в което ние служим на останалите според дадения ни дар. Но това разбиране го няма в повечето и те като че ли не знаят, че богът обитава в тях, чакат някой си пастор да им даде всеки път по нещичко и се сърдят ако той не е достатъчно добре подготвен. Но горкият човечец дори и не знае, че не може да направи всичко, което се очаква от него, защото богът е разпределил даровете сред нас и никога няма да промени мнението си, ако и много да го моли някой. Следователно, ако някой се нарича пастор и не позволява на събранието да функционира всеки в дара си, аз от божия страна, от името на Исус помазаникът те увещавам да напуснеш подобно събрание, защото след много години ще установиш, че на нищо не са те научили, ако и да ти изглежда обратното. Защото ти си вече години наред в църква, но дори не знаеш, че трябва да оставиш всичко и да следваш Исус, нито го вярваш, нито го разбираш, нито го практикуваш. Следователно ти не знаеш дори първата стъпка на ученичеството, кака тогава се насяваш твоят пастор да те научи на любов, вяра, търпение, щедрост и човеколюбие – това никак няма да се случи, но само ще използваш красивите думи на библията за да мамиш себе си и другите, че си ученик и последовател, докато в действителност ти си просто един религиозен човек, който има някакво чувство за бога, но се е отдалечил на много много километри от истинското ученичество по вина че е губил всичкото си време да е лоялен на някоя религиозна организация, ако и уж в Библията да има нещо подобно. Казвам уж, защото реално между божието събрание в Библията и църквата има бездна от разлики и всички те не са в полза на църквите, няма и да бъдат. Разкай се за това си мислене и започни да вършиш това, което е писано докато е все още днес, защото идват времена, когато богът няма да иска повече да търпи всички твои своеволия и ще ти поиска сметка за какво си направил с благодатта, която ти е била дадена! Не забравяй сравнението с талантите – негодният слуга отива в тъмнината, нека не бъдем като него.

Остави коментар