Практически всички вие, които сте свикнали с досегашните и съвременните преводи на Библията, сте свикнали с някои откровени лъжи и някои откровени манипулации. Това е много отвратително и е повтаряно отново и отново от устата на християнските лидери от ВСИЧКИ деноминации! И ако ти си мислиш, че разбираш за какво говоря, доказателството за това би било, че не четеш нито един превод, който се продава в книжарницата, или в която и да е църква. Дори очевидните факти, които е много трудно да бъдат манипулирани, са разказани с такива думи, че повечето хора никога през живота си не стават наясно, какво всъщност вярват!? Слава на бога, че не ни е оставил в ръцете на подобни безотговорни лидери, богослови и преводачи, и ни е дал святия си дух, за да ни учи на „всяка истина“. По такъв начин ние някак косвено, без да го има написано „черно на бяло“, успяваме да схванем истините, които служат за нашето спасение, без да се погубят душите ни от безразсъдството на тези хора.
Едно от най-пагубните от тях е свързана с думата Христос. Ето какво казват 100% от българските преводи на Библията от най-старите до най-модерните в Матей 1:16:
…а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, който се нарича Христос {гр.: Помазаник, Месия (евр.)}.
Това е преводът на издателство Верен, и практически е най-добрият вариант (преводът им иначе е доста слаб), където в една неясна мъгла от скоби и бележки се споменава истинският превод, без изобщо да се отбелязва, че това е този въпросен истински превод. Така че читателят, който не познава оригиналния език на новия договор – старогръцки език „койне“ – няма абсолютно никакви шансове да се ориентира. За съжаление това не е края на това безумие, а само началото, след което следва над 400! четиристотин пъти същият безумен превод, който ни води в това упорито потвърждаване на някоя лъжа, което накрая да я направи „истина“, поне в ушите, и оттам в умовете, на българските читатели на библията, но не само, а и на всички онези, които не четат Библията, но са чули, или чуват нещо за нея, от някой филм, или някоя проповед.
За това да се обясни просто и с две думи нещо, което е било утвърждавано няколкостотин години от времето на реформацията в Западна Европа дори до днес, е загубена кауза. От друга страна, българският читател, особено религиозния такъв, е свикнал да се доверява на американските проповедници, ако е протестант, или на руските или гръцките, ако е православен, така че някой си неизвестен българин няма никакви шансове да обясни истината на когото и да било, ако и да е самата истина от небето, каквато и е. Това е един омагьосан кръг, от който може да излезе само този, който наистина обича бога и неговият син Исус от Назарет.
Така че за тези от вас, които все пак решихте да проверите дали може казаното от някой, когото не познавате да е истина, ще обясня истината. И ако вие я разберете, ще бъдете блажени, но ако не я разберете, както е нормално в последните няколко поколения, ще започнете да обяснявате някоя от средностатистическите глупости повтаряни като мантри вече двадесет и пет години. Успех в начинанието!
Нека да продължа с общата рамка на случващото се в новия договор. Знаем, че господарят Исус е юдеин/юдей, тоест от племето на Юда, едно от дванадесеттте племене на израелтяните, които произлизат от внука на Авраам – Яков, наричан Израел. Той живее в една от земите на Израел, която по онова време е римската провинция Галилея, където се говори някакъв диалект на юдейския език. Това може да се види тук:
69. А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина. 70. А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш. 71. И когато излезе в предверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина. 72. А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73. След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава. 74. Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя. 75. И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе вън и плака горко.
Матей 26 гл.
Това е част от историята на отричането на Симон, наричан Кефа/Петрос. Може да се види, че той говори на диалект, но достатъчно разбираем за юдеите, за да се разбират чудесно. Но! можете да изследвате целия текст на благовестието и няма да намерите и една забележка за езика, на който говори Исус да е наречен диалект!! Нито някъде другаде в новия договор. Причината е много проста – той е роден в семейство на потомци на цар Давид – юдеи – ако и да живее в Галилея, и оттам е естествено, че говори на юдейски език. Всички техни думи обаче са записани на език, който е много далече от еврейския – гръцки, тогавашният общонароден за гърците език, произлизащ от атическото наречие и наричан койне, тоест общ, общонароден (la lengua comun).
Сега след като уточнихме рамката, нека се върнем в повествованието на живота на Исус с неговите ученици и да видим текст, който е в основата на разбирането на нашата тема.
13. А Иисус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой е Човешкият Син? 14. А те казаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия или един от пророците. 15. А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? 16. Симон Петър в отговор каза: Ти си Христос, Синът на живия Бог. 17. Иисус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е на небесата. 18. А и Аз ти казвам, че ти си Петър {гр.: Камък; Кифа (арам.)} и на тази канара ще съградя Своята църква {или: събрание, и така в целия Нов Завет}; и портите на ада няма да ѝ надделеят.
Матей 16 гл.
За съжаление тук отново попадаме в поредния капан за скоби и обяснения, които казват истината, но не смеят да я напишат в текста, а я поставят като някакво обяснение, което съвсем липсва в останалите български преводи. Но нека се фокусираме върху въпроса на Исус и отговора на Кефа: Ти си …. . И нека сега да се опитаме да си представим какво точно е казал той на неговия език. И мисля че повечето тълкуватели на Библията лесно ще се съгласят, че Кефа е казал: Ти си месия/машия, или месия-та, ако може да поставим български определителен член (ха-машиях). И наистина, ако помислим малко и се върнем в 1:16 и приложим същата логика, ще видим ясно, надявам се, че няма как Исус да е наричан с една дума, която има чисто гръцки корен в Юдея, сред хора, които никога не биха приели подобно нещо. Какво обаче означава думата Христос?
Думата христос, не е една дума, която нормално се пише с главна буква, защото тя е дума, която означава, че някой е намазан с нещо. Тя произлиза от глагола хрио, който означава мажа, намазвам и може да се употребява, за да се намаже някой с мехлем, или масло, или да се боядиса нещо. И ето тук идва удивителното – думата месия е точно същата дума, само че в еврейския език, която означава, че някой е намазан с нещо. Тук е необходимо подходящо разбиране, защото човек може да се намаже с много неща по най-различни поводи. И ние намираме точното обяснение на страниците на стария договор – помазването на някого е важен акт на вяра в бога, който обявава даден човек за избран от бога. И след избирането от бога, святия дух идва върху този човек и го прави способен да върши божията воля. Нека да видим един от многото примери:
6. И като влазяха, видя Елиава, и рече: Несъмненно пред Господа е помазаникът негов. 7. И рече Господ Самуилу: Не гледай на лицето му или на високия му раст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа человек, понеже человек гледа на лице, а Господ гледа на сърдце. 8. Тогаз повика Иесей Авинадава та го представи пред Самуила. И рече: И тогози не избра Господ. 9. Тогаз представи Иесей Сама. А Самуил рече: Нито тогова избра Господ. 10. И представи Иесей седемте си синове пред Самуила. И рече Самуил Иесею: Господ не избра тези. 11. И рече Самуил на Иесея: Свършиха ли се децата? И рече: Остава още най-младият; и; ето, пасе овците. И рече Самуил Иесею: Проводи та го доведи; защото няма да седнем на трапезата доде не дойде тук. 12. И прати та го доведе. И той беше рус, доброок, и красен на глед. И рече Господ: Стани та го помажи, защото е той. 13. Тогаз взе Самуил рога с елея та го помаза всред братята му; и дойде Дух Господен на Давида от онзи ден и после. Тогаз стана Самуил та си отиде в Рама.
1 Царе 16 гл. цариградска Библия.
Лесно може да се види, че Давид по волята на бога е помазан с масло, тоест зехтин, и след това божият дух идва върху него, и така Давид става божият помазаник, тоест божият месия. За тези от вас, които разбират оригиналните езици на Библията, ще е интересно да проверите това място както на еврейски, така и в Септуагинта (преводът на стария договор на старогръцки), за да видите пряката връзка между думите месия и помазан/ик. Това може да направите със целия стар договор и навсякъде ще открието същата истина – божият месия е божият помазаник! Сега въоръжени със дадената посока на мисли можем да отидем в Йоан 4 гл., където ще разгледаме абсолютно същата логика само че в новия договор в разговора на Исус със самарянката.
21. Казва й Исус: Жено, хвани ми вера че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца. 22. Вие се кланяте на онова което не знаете: ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите. 23. Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си. 24. Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина требва да се кланят. 25. Казва му жената: Знам че ще дойде Месия който се казва Христос: той кога дойде ще ни възвести всичко. 26. Казва й Исус: Аз съм който ти говоря. 27. И на това отгоре дойдоха учениците му, и почудиха се че приказваше с жена; но никой не рече: Що търсиш? или: Що приказваш с нея? 28. Тогаз жената остави кърчага си и отиде в града и казва на человеците: 29. Елате да видите человек който ми каза все що съм сторила: да не бъде той Христос?
Нека да се върнем към всичко казано дотук и да го приложим към дадената история. Първо, те говорят на някакви форми на еврейския език и то достатъчно близки, за да се разберат без преводач, което ясно се вижда от контекста, че никой не присъства на техния разговор. Второ, този език не е гръцки! Следователно, думата христос тук трябва да е превод на някоя еврейска дума. И тя ясно се вижда коя е – месия. И с малко разсъждение може да се види, че текстът свидетелства, че Исус е божият месия, божият „христос“, което означава божият помазаник, каквото означават и еврейската и гръцката дума.
За да можете да преодолеете огромния шок, който предизвиква това откровение и от шокиращата мисъл, че лидерите и преводачите са се съюзили да прикрият това толкова важно откровение (толкова, че самарянката го споменава като най-важно откровение, за някой, който ще обясни всичко!), трябва да помислим и разсъдим над възможните причини това зловредно дело да се е случило в историята. И това не е само на български, но изглежда на всички западни (а най-вероятно и други) езици.
Първо, мога да кажа, че съм говорил с лидери и преводачи, богослови и всякакви служители, които единодушно са застанали против дадената истина, която са готови да напишат в неясна бележка в текста, но не и да преведат както се полага. И едната вероятна причина е страхът от ВАС! Да от ВАС! Защото какъв е най-големият страх на пасторите и поповете? Не е ли този вие, „масите“, да станете и да си тръгнете, и да ги оставите сами да си се пасат? И когато използвам думата „маси“, не търся да ви обидя, а считам, че това е начинът, по който тези хора мислят за вас, тъй като те са „пазителите на амвоните“ по целия свят от хора като вас, действително, нали? И това, че вие пазите традициите, ако и да не са библейски, е защото човек навиква на каквито и да е традиции, и не иска да ги заменя лесно, особено в религиозния си живот.
Един въпрос, който трябва да бъде зададен: Защо да ми се доверявате на мене, а не на хилядите лидери от десетките поколения за последните почти две хиляди години опити за преводи на свещените писания? Има няколко различни отговора, но нека да спомена по-важното. Първо, изучавам дадената тема от около 25 години и никога не намерих нито едно противоречие на страниците както на стария, така и на новия договор. Не намерих нито едно противоречие в речниците и граматиките нито на български, нито на английски, нито на испански език през тези години. Второ, хората, които приеха тази истина изучават темата от горе-долу същото време и не са намерили нито те никакво противоречие. Освен с религиозните части на речниците, които са написани от въпросните религиозни лидери, или под тяхно влияние. Трето, святият дух свидетелства постоянно, че това е божията истина по най-различни начини, било в сънища, било в откровения, било в разбирания, било в изучавания и изследвания на дадената тема. Нищо не е просто така. Освен това, на всеки един от нас даденото откровение, както и някои други откровения, ни костват тоталното отхвърляне от религиозните лидери на практика на всички деноминации навсякъде по света, където сме свидетелствали. Това е естествено, тъй като тези хора се боят от всичко, което би разклатило тяхната огромна власт, а това откровение, особено последвано от останалите такива на практика, не само я разклаща, но я обявява за недействителна! Най-лесният начин да преживеете лични гонения е да изповядате, че Исус е божият помазаник! и че името му е Исус Помазаният. Опитайте!
–––––––––––––––––––––––
Нека сега да ви предложа превод-редакция на цитираните по-горе текстове, така както изглеждат в един значително по-завършен превод на писанията на български език. И това не е цялостен превод, а само основна редакция:
Матей 1:16:
…а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича/е наричан Помазаният.
А Камък седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза:
Матей 26 гл. редакция на Верен
– И ти беше с Исус Галилееца.
А той се отрече пред всички, казвайки:
– Не разбирам какво говориш.
И когато излезе в предверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там:
– И този беше с Исус Назарянина.
А Петър пак се отрече с клетва:
– Не познавам човека.
След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър:
– Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава.
Тогава той започна да проклина и да се кълне:
– Не познавам човека.
И на часа петелът пропя. И Петър си спомни думата на Исус, който беше казал: „Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от мен.“ И той излезе вън и плака горко.
А Исус, като дойде в околностите на Цесария Филипова, попита учениците си, като им каза:
Матей 16 гл. редакция на Верен
– Какво казват хората, кой е синът на човека?
А те казаха:
– Едни казват, че е Йоан Потапящия; други пък – Илия; а други – Еремия, или един от пророците.
А Той им каза:
– А вие какво казвате, кой съм аз?
Симон Камък в отговор каза:
– Ти си Помазаният, синът на живия бог.
Исус в отговор му каза:
– Блажен си, Симоне, сине йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а моят баща, който е на небесата. А и аз ти казвам, че ти си Камък (Кефа (арам/евр.) и на тази канара ще съградя моето събрание, и портите на ада няма да му надделеят.
И като влизаха, видя Елиав, и каза:
1 Царе 16 гл. редакция на цариградска Библия
– Несъмнено пред господаря е неговият помазаник.
И каза господаря на Самуил:
– Не гледай на лицето му или на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а господарят гледа на сърце.
Тогава Йесей повика Авинадав, та го представи пред Самуил. И каза:
– И този не избра господарят.
Тогава Йесей представи Сама. А Самуил рече:
– Нито този избра господарят.
И Йесей представи седемте си синове пред Самуил. И Самуил каза на Йесей:
– Господарят не избра тези.
И Самуил каза на Йесей:
– Свършиха ли се децата?
И рече:
– Остава още най-младият; и ето, пасе овците.
И Самуил каза на Йесей:
– Изпрати та го доведи; защото няма да седнем на трапезата докато не дойде тук.
И прати та го доведе. И той беше рус, доброок, и красив на глед. И господарят каза:
– Стани и го помажи, защото е той.
Тогава Самуил взе рога с зехтина, та го помаза всред братята му; и дойде духът на господаря на/върху Давид от онзи ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.
Исус ѝ казва:
Йоан 4 гл. редакция на цариградската Библия
– Жено, хвани ми вяра че иде час, когато нито в тази планина, нито в Ерусалим ще се поклоните на бащата. Вие се кланяте на онова, което не знаете; ние се кланяме на онова, което знаем, защото спасението е от юдеите. Но идва време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят на бащата с дух и истина; защото бащата такива иска поклонниците си. Богът е дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят.
Казва му жената:
– Знам, че ще дойде Месия, който се казва/нарича Помазаният; когато той дойде, ще ни извести всичко.
Исус ѝ казва:
– Аз съм, който ти говоря.
И на това отгоре учениците му дойдоха, и почудиха се, че приказваше с жена; но никой не каза: „що търсиш?“ или: „що приказваш с нея?“ Тогава жената остави кърчага си и отиде в града, и казва на хората:
– Елате да видите човек, който ми каза всичко, що съм сторила: да не би той да е Помазаният?
––––––––––––––––––––––––––
––––––––––––––––––––––––––
За по-ученолюбивите, но със следната забележка: В дадените по-долу речници има не малко религиозности, които разумният човек ще отхвърли без да се спъне/съблазни. Амин.
Тук може да проверите морфологията на гръцките думи, както и значенията, на сайт на американската образователна система:
https://www.perseus.tufts.edu/hopper/morph
Английско-старогръцки речници
[Fri] Χριστός, οῦ, ὁ strictly one who has been anointed, symbolizing appointment to a task; as a title for Jesus, designating him as the Messiah sent from God (see JN 1.41), Christ, (the) Anointed One (MT 1.16); as a personal name for Jesus, Christ (RO 6.4)
Gingrich, Greek NT Lexicon (GIN)
[GING] Χριστός Χριστός, οῦ, ὁЧ1. as a title the Anointed One, the Messiah, the Christ Mt 2:4; 16:16; Mk 8:29; Lk 2:26; 4:41; J 1:41; 4:25; Ac 3:18; 5:42; Ro 9:5; Rv 11:15.Ч2. as a proper name Christ Mk 1:1; 9:41; Ac 24:24; Ro 1:4, 6, 8; Hb 3:6; 1 Pt 1:1-3. [pg 218]
Danker, Greek NT Lexicon (DAN)
[DANK] Χριστός,οῦ,ὁ [χρίω] Ц 1. Сexpected fulfiller of the hopes of Israel for an end-time delivererТ, the Anointed One, Messiah, Christ Mt 2:4; 16:20; 22:42; 24:5; Mk 13:21; Lk 2:26; 4:41; 24:26; J 1:20; 7:26f, 31, 41f; Ac 2:31; 3:18; 9:22; 17:3; 18:5; 26:23; Rv 11:15; 12:10. A transitional stage of connection between the role of the Messiah and the name of Jesus as Messiah can be seen in the following pass.: Ro 9:5; 1 Cor 1:6; 9:12; 2 Cor 2:12; Gal 1:7; Eph 2:5; Phil 1:15; Col 1:7; 2 Th 3:5; 1 Ti 5:11; Hb 3:14; 1 Pt 4:13; 2 J 9; Rv 20:4. Ц 2. Сpersonal name assigned to JesusТ, Christ Mt 1:16; Mk 1:1; 9:41; J 1:17; Ac 2:38; 24:24; Ro 1:4; 1 Cor 2:2; 2 Cor 1:21; Gal 4:19; Col 3:16; Hb 3:6; 10:10; Js 1:1; 1 Pt 1:1-3; 2:21; 5:10; 1 J 1:3; Jd 1; Rv 1:1f, 5.
Friberg, Analytical Greek Lexicon
[Fri] χρίω 1aor. ἔχρισα; anoint; figuratively in the NT, of God’s activity in appointing someone to an office, function, or privilege; appoint, assign, give a task; (1) of Jesus, the Christ (LU 4.18); (2) of Christian workers (2C 1.21)
Gingrich, Greek NT Lexicon (GIN)
[GING] χρίω χρίω anoint fig. Lk 4:18; Ac 4:27; 10:38; 2 Cor 1:21; Hb 1:9.* [pg 218]
Danker, Greek NT Lexicon (DAN)
[DANK] χρίω χρίω [IE, cp. χραίνω Сtouch slightly, smearТ] anoint, in NT only in imagery, of God setting one apart for special service (cp. χρίσμα) Lk 4:18; Ac 4:27; 10:38; 2 Cor 1:21; Hb 1:9.
Perseus
χριστός to be rubbed on, used as ointment
χριω , ipf. χρῖον, aor. ἔχρισα, χρῖσε, mid. fut. χρι?σομαι: smear with oil, anoint; mid., oneself, or something of one’s own, ἰοὺς φαρμάκῳ, Od. 1.262.
–––––––––––––––––––
lexicon entry in LSJ, Middle, Liddell
χριστός 1 verb. adj. of χρίω
I.to be rubbed on, φάρμακα χριστά salves, Aesch., Eur.
II.of persons, anointed: χριστός, οῦ, ὁ, the Anointed One, the Christ, as a transl. of the Hebr. Messiah, NTest.
1 χριστός, ή, όν
χρίω touch the surface of a body slightly,
––––––––––––
χρίω , Ep. impf.
A.“χρῖον” Od.4.252, also “χρίεσκε” A.R.4.871: fut. “χρίσω” E.Med.789: aor. “ἔχρισα” Od.10.364, etc., Ep. “χρῖσα” Il.16.680, Od.4.49: pf. “κέχρικα” LXX 1 Ki.10.1, al.:—Med., fut. “χρίσομαι” Od.6.220: aor. part. χρισάμενος ib.96, Hes.Op.523, etc.:—Pass., fut. “χρισθήσομαι” LXXEx.30.32: aor. “ἐχρίσθην” A.Pr.675, Achae.10: pf. “κέχριμαι” Hdt.4.189,195, Magnes 3, etc., later “κέχρισμαι” LXX 2 Ki. 5.17: plpf. ἐκέχριστο f. l. in X.Cyr.7.1.2; 3pl. “ἐκέχριντο” Callix.2. [Even in pres. and impf. ι is long, Od.21.179 (ἐπι-χριοντες), Il.23.186, S.Tr.675, etc.; χρι^ει only in late Poets, as AP6.275 (Noss.): in fut. and all other tenses ι without exception, whence the proper accent. is χρῖσαι, κεχρῖσθαι, χρῖσμα, etc.:—touch the surface of a body slightly, esp. of the human body, graze, hence,
I. rub, anoint with scented unguents or oil, as was done after bathing, freq. in Hom., “λόεον καὶ χρῖον ἐλαίῳ” Od.4.252; “ἔχρισεν λίπ᾽ ἐλαίῳ” 3.466; “λοέσσαι τε χρῖσαί τε” 19.320; of a dead body, “χρῖεν ἐλαίῳ” Il.23.186; anoint a suppliant, Berl.Sitzb.1927.170 (Cyrene); πέπλον χ. rub or infect with poison, S.Tr.675, cf. 689,832 (lyr.): metaph., “ἱμέρῳ χρίσασ᾽ οἰστόν” E.Med.634 (lyr.); “οὐ μέλανι, ἀλλὰ θανάτῳ χ. τὸν κάλαμον” Plu.2.841e:—Med., anoint oneself, Od.6.96; “κάλλεϊ ἀμβροσίῳ οἵῳ . . Κυθέρεια χρίεται” 18.194, cf. Hes.Op.523; “ἐλαίῳ” Gal.6.417; “ἐκ φαρμάκου” Luc. Asin.13: c. acc. rei, ἰοὺς χρίεσθαι anoint (i. e. poison) one’s arrows, Od.1.262:—Pass., “χρίεσθαι ὑπὸ τοῦ ἡλίου” Hdt.3.124; βακκάριδι κεχριμένος Magnes l. c.; “συκαμίνῳ τὰς γνάθους κεχριμέναι” Eub.98.3: metaph., “Σοφοκλέους τοῦ μέλιτι κεχριμένου” Ar.Fr.581.
- in LXX, anoint in token of consecration, “χ. τινὰ εἰς βασιλέα” 4 Ki.9.3; “εἰς ἄρχοντα” 1 Ki.10.1; “εἰς προφήτην” 3 Ki.19.16; also “χ. τινὰ τοῦ βασιλεύειν” Jd.9.15: c. dupl. acc., “χ. τινὰ ἔλαιον” Ep.Heb.1.9.
II. wash with colour, coat, “αἰγέαι κεχριμέναι ἐρευθεδάνῳ” Hdt.4.189; πίσσῃ ib.195, cf. Inscr.Délos442A188 (ii B. C.); “ἀσφάλτῳ” X.Cyr.7.5.22 (Pass.); “στοάν” Supp.Epigr.4.268 (Panamara, ii A. D.):—Med., τὸ σῶμα μίλτῳ χρίονται smear their bodies, Hdt.4.191.
III. wound on the surface, puncture, prick, sting, of the gadfly in A.Pr.566,597, 880 (all lyr.):—Pass., ὀξυστόμῳ μύωπι χρισθεῖσ᾽ ib.675.
––––––––––––––
LSJ χρίω
I.to touch on the surface: to rub or anoint with scented unguents, Hom.; λόεον καὶ χρῖον ἐλαίωι Od.; πέπλον χρ. to infect with poison, Soph.; metaph., ἱμέρωι χρίσασ᾽ οἰστόν Eur.:—Mid. to anoint oneself, Od., Hes.: c. acc. rei, χρίεσθαι ἰούς to anoint (i. e. poison) one’s arrows, Od.:—Pass., χρίεσθαι ὑπὸ τοῦ ἡλίου, of a dead body left exposed to the sun, Hdt.
II.to rub over with colour: Pass. to be coloured, id=Hdt.:—Mid., χρίεσθαι τὰ σώματα to smear their bodies, Xen.
III.to wound on the surface, prick, sting, Aesch.:—Pass., ὀξυστόμωι μύωπι χρισθεῖσ᾽ id=Xen.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Руско-старогръцки речници
Словарь Дворецкого
χριστός 3 [adj. verb. к χρίω]
1) служащий для натирания: χριστὸν φάρμακον Aesch., Eur. целебная мазь;
2) помазанный NT.
Словарь Вейсмана
χριστός 3 [χρίω] поэт. намазанный: φάρμακον; помазанный, ὁ Χριστός помазанник божий NT.
Словарь Дворецкого
χρίω
1) умащивать, смазывать, натирать (ἐλαίῳ Hom.; μέλιτι Soph.; μύρῳ Luc., Plut.): κεχριμένος πίσσῃ Her. вымазанный смолой;
2) намазывать краской, окрашивать (ἐρευθεδάνῳ Her.; ὅπλα χρώματι Xen.; χρίεσθαι τὸ σῶμα μίλτῳ Her.);
3) колоть, жалить (ὀξυστόμῳ μύωπι χρισθεῖσα, sc. Ἰώ Aesch.): χ. τινὰ κέντροις Aesch. жалить кого-л.;
4) совершать обряд помазания (ἔλαιον χ. τινά NT).
Словарь Вейсмана
χρίω (ῑ; fut. χρίσω — ῑ, aor. ἔχρῑσα, pf. pass. κέχρισμαι и κέχρῑμαι, aor. pass. ἐχρίσθην и пр.; ср. χράω, χραίνω):
1) намазывать, намащивать, натирать (особенно тело маслом): ἐλαίῳ; красить: τὰ ὅπλα τῷ χρώματι; перен. NT помазывать, освящать;
2) поэт. царапать, колоть, жалить; перен. мучить;
3) med. = act. (sibi, suum).