Не бих зарадвал никого с радостни новини за доброто състояние на българските преводи на библейските текстове. Писано е: цялото писание е боговдъхновено и полезно. Но това важи за писанията в тяхното изходно състояние, в техният оригинален вид. Преводите могат да пресъздадат тези оригинални слова и мисли в едно добро или недобро състояние. В днешния ден човечеството не разполага със завършен превод на Библията на който и да е западен език, или който и да е славянски език, за източните/азиатските езици нямам никаква представа, но по предположение е същото състояние – плачевно.
На пръв поглед всичко изглежда съвършено и лидерите и говорителите гледат да излъскат състоянието на преводите до ниво на перфектни. За съжаление това не е никак дори близо до истината. Защото подмяната на понятията е на едно практически невидимо за религиозното око ниво. Тази подмяна е от много време, някои от тях от векове, което прави човешкото съзнание трудно податливо за промяна към истината, ако и да е за негова полза. Както господарят ясно казва: Тези хора казват: Старото вино е по-добро. Тези хора се борят за статуквото, защото статуквото им осигурява спокойствието на рутината на ежеднението докато даден човек е жив. Всяка, каквато и да е промяна води до някаква форма на революция – от много малка и само по отношението на един човек към самият себе си, до промяната на континенти и множества хора. Така че повечето хора се борят за статуквото или както е познато „status qu“ на нещата. същото важи и в религиозния живот – човек по природа по-лесно се доверява на нещо, което „дедите са казали“, отколкото на нещо, което някой техен съвременик казва. Обикновено се счита, че проверката на времето е един от основните начини да се разбере, дали нещо е правилно, полезно и добро, или не.
Това прави задачата по довършването на преводите непосилна и недовършените религиозно-политически преводи продължават да царуват над умовете и сърцата на хората. Така и до днес хората продължават да говорят неща като Господ, което е дума напълно лишена от съдържание, но българският читател и ползвател на думата толкова е навикнал, че не би се лишил от нея по никакъв начин, ако и правилното „господарят“ да е известно практически на повечето преводачи!
Защото статуквото запазва власта на аристокрацията в религията, докато промяната, която практически води до революция, ако и не с оръжия, поне не в днешно време, би свело тяхната власт на нула. Преди за подобни твърдения хората директно са отивали на кладата именно от същите религиозни лидери. В не-толкова старо време, а и до днес религиозните лидери нямат никакъв проблем да воюват със всички сили и средства за запазване на статуквото.
Преводите на Библията са в основата на тази борба за запазване на status quo-то на нещата. В момента, в който се преведе думата презвитер, като пример, „презвитерите“ ще трябва да признаят, че са манипулирали „масите“ с разни лъжи. Това е нещо, което всеки би искал да избегне. Разбира се човек, който обича бога и истината няма как да не се запита, защо тези лидери не са в основата на завършването на преводите, и защо те не са двигателите на промяната, ако има подобно в Библията? Една от причините е, че самото писание реално свидетелства против тях, защото те са „там“, за да угаждат на хората, докато божието слово има за основна задача да изобличи човека за неговите престъпления пред бога и да му даде по този начин възможността да се съгласи да ги остави и чрез силата на бога да започне да живее и върши добро.
Преводите всъщност са нагодени „по вкуса“ на читателите и ползвателите на същите. Така че запазването на статуквото са желани и от „служителите“ и от „миряните“, ако и в писанията да няма такива групи хора. Всяка една промяна клати стола-трона на някой лидер и най-вече на всички. Затова и опозицицията против наистина завършен превод на писанията е огромна и повсеместна.
Ако ти разбираш казаното до тук, може би си човек, който не е доволен от състоянието на нещата и желае промяна. Ами да го погледнем от чисто практична гледна точна: според писанията събраните дарения са за бедните, защото само това би бил смисълът на истинското събиране на дарения от гледан точка на хора, на които им е заповядано да обичат ближния си. Това разбира се може да включи и помощ за тези, които поради това, че служат на бога „денем и нощем“, не могат да се справят да се изхранят, но това е естествено, тъй като ги поставя в позицията на бедните. Кой би строил църкви, докато хора са гладни и загиват без да са чули добрата вест? Оказва се всички!?
За всеки, който е воден от духа, святия дух на бога, това е истинското обяснение за състоянието на българските преводи на писанията. Но защо богът би допуснал да постъпват така с неговото слово, ако всичко, което казвам е именно така? Защо не се намеси и не ги накаже, или принуди да се покорят, или нещо там незнайно какво божествено, което да доведе до въпросната промяна, щом е толкова важна? Отговорът на този наглед сложен въпрос е, че това е желанието на хората, на народа. А щом народът така иска, той вече не се покорява на истината. По божие усмотрение, богът още от древни времена е изпращал своите святи пророци и пратеници, за да обръщат хората от техните криви пътища, за тяхна полза. Не е имало друг модел на поведение и на воля на бога никога, освен в редки ситуации, като Содом и Гомор, или потопа на Ной. През повечето време хората са оставяни поне за известен период от време да правят каквото са си наумили и богът нищо не им казва, а понякога дори забранява на пророците си да говорят на подобно поколение.
Обърнете внимание, че писанията са написани от вдъхновени от божия дух святи пратеници и пророци. Така че най-очакваното положение на нещата е именно подобни на тях хора днес да могат да разбират, обясняват и превеждат божието слово. И тогава тези хора биха повикали божия народ на покаяние и ако божия народ откликне, тогава и само тогава ще има нужда да разбира писанията. Тогава и само тогава такъв християнин би се радвал, че някой иска му преведе божиите писания за негово добро. А дотогава ще трябва да се задоволява с това, което сам си е надробил, което е много лицемерие скрито вътре в самите преводи, което ражда още лицемерие и което прави даденото поколение безполезно за божиите святи цели.