Учението на Исус Помазания, нашия господар и на дванадесетте му ученици – мерилото за истината.

Светът, в който живеем, носи тежкия отпечатък на първоначалното изкушение и падение на Адам и Ева. Те се изкушили да станат „като бога“ и от тогава целият свят във всички култури, континенти и времена е белязан от същото изкушение – всеки човек да е стандарт за самия себе си и за колкото се може повече индивиди, независимо от посоката. И колкото и странно да е, това още повече важи за религиите на хората, където постоянно има някой, който претендира да знае пътя за вечен живот. И още по-неприятно е, когато подобно отношение се проявява вред нас, вярващите в Исус от Назарет, сина на бога. А то не само, че се проявява, но практически доминира църковното движение, съставено от всички църкви, тоест синагоги на християните, за което няма нужда от някакви особени доказателства, защото те самите се хвалят с различията си, вместо да се срамуват.

И причината е толкова проста, толкова стара, толкова истъркана в своята същност, че на човек му се струва, че никой не би се хванал в тази уловка на нашият главен враг, противникът на нашия живот – Сатана и неговите вестители, демоните и техните последователи сред земните жители. И тя е, че божиите хора в един даден момент от своето ходене с бога отказват да продължат да се съобразяват с казаното от господаря Исус и неговите дванадесет ученика.

И много хора вече ги чувам, как възразяват, че за нас, хората от народите, които не сме юдеи по плът, учението на Павел е по-същественото, отколкото на дванадесетте. Но това е груба грешка в разбирането, защото не дванадесетте отишли при Павел да си проверят учението, а Павел отишъл при тях за същото. Те одобрили учението на Павел и го признали за истинско, но нека да обърнем внимание – те. И причината за това е много проста – дванадесетте са свидетели на господаря Исус, не само на неговите думи, но и на неговите дела, а също така и на неговата обхода. Това са потърсили дванадесетте в живота на Павел и са го намерили и са му „подали десници на общение“.

И това никак не е случайно, но е свързано със самото учение на Исус от Назарет, господаря на небето и на земята. Той изрично се моли така на своя небесен баща, малко време преди да бъде убит, погребан и третия ден възкресен и възнесъл се на небето след четиридесет дена. Казва: И не само за тях(моите ученици) се моля, но и за всички, които биха повярвали в мене (Исус Помазания сина на бога) чрез тяхното учение. Това са единствените хора, за които Исус се моли. Той изрично казва, че не се моли за света, но за своите си и за тези, които биха повярвали чрез тяхното учение.

Разбираемо е, че всички останали са изключени от вечния живот завинаги, и че нямат никаква друга алтернатива да стигнат небесното царство и вечния живот. Следователно всеки от нас, който прочете тези думи на господаря, би трябвало със страх от бога в сърцето си да се постарае да пази тяхното учение на всяка възможна цена.

Но аз не спирам да се учудвам, когато виждам колко много църкви, деноминации, отделни вярващи и цели континенти без страх от бога въвеждат какви ли не доктрини, практики и каквото може и не може да му дойде на човек наум, и да махат от учението на дванадесетте, и да прибавят свои си човешки доктрини.

Практически не е необходимо, ако създадеш религиозна организация в името на Исус Помазания, да си измисляш никаква допълнителна фалшива доктрина, тъй като със създаването на религиозна организация ти вече си напуснал както единството на вярата и си отделил ученици на господаря за себе си, и си направил тези хора през целия си живот да следват човешки учения и да плащат за това, и цената е висока – често пъти цената е животът на децата и внуците до трето и четвърто поколение да бъде обречен на светщина, отпадане, хладкост и подобни плодове, толкова типични за църковното.

Но за съжаление нищо не спира до там, а всяка църква се надпреварва да създава фалшиви практики и учения на хора, които имат съвестта си прегоряла. Като започнем от статуи и икони, свещи и катедрали и завършим с гордост, големеене, произволно използване на другите и техните животи и ресурси, както и тотална немарливост в грижата за душите на тези същите хора, техните деца, внуци и близки, които са или биха повярвали. Не на последно място трябва да се споменат всички грехове и специално да се обърне внимание на всички сексуални грехове, които толкова много харесват на човека в неговата паднала природа – това е, за което човек трябва да помага на останалите да се освободят от примката на Сатана бидейки сам той свободен от преди това.

С две думи, няма никакво време да си играете на пясъчника на църковното движение, а бързо и ефективно се научете нна ходене с бога, както е бил Ной и се изправете като силни войни, победители над Сатана и демоните, за да вършите знамения и да бъдете знамения за сегашното безбожно поколение. Пожелавам ви от все сърце бързо и ефикасно да се освобожите от лицемерието и неверието възможно най-скоро, за да бъдете очистени и полезни за стопанина, годни за всяко доббро дело, както казва писанието. Оставете лицемерната религия за хората, които не обичат бога и него познават и богът на мира ще бъде с вас. амин.

Остави коментар